Западна Европа навлиза в изключително важна изборна година, в която десните националисти са във възход и от всички страни звучат гръмки лозунги срещу имиграцията, пише Ансгар Хаасе от ДПА.

Първа е Холандия, където Партията на свободата на Герт Вилдерс избра яростно антиислямските политически послания за централна тема на кампанията си преди тазседмичните парламентарни избори. През май след президентските избори във Франция е възможно в Елисейския дворец да влезе водачката на Националния фронт Марин льо Пен. А в Германия партиите от основните политически течения срещат предизвикателство отдясно от "Алтернатива за Германия" (АзГ) преди парламентарните избори през септември.

И така, възможно ли е наесен Вилдерс и Льо Пен да бъдат първите чуждестранни лидери, които ще изпратят поздравления до ръководителката на АзГ за избирането й за канцлер?

Твърде малко вероятно е, казват социолозите. Но проучванията претърпяха грандиозен неуспех миналата година, като първо не познаха за излизането на Великобритания от ЕС, а после, че Доналд Тръмп ще стане президент.  Това, което е ясно е, че десноцентристките и левоцентристките партии, които даваха тон на западноевропейската политика от десетилетия, имат причина да се безпокоят, че доминацията им може да е към своя край.

Финансови и икономически кризи, стотици хиляди хора, бягащи от военни зони, терористични атаки с ислямистки подбуди разтърсиха политическите нагласи и увеличиха подкрепата за десните партии. Безработните и хората с ниски доходи на несигурни работни места започнаха да задават въпроси за милиардите, които се харчат за помощ в чужбина и подпомагане на мигранти. Съдбата на сирийските бежанци в изолираните приемни центрове в Холандия, Франция и Германия - или в Турция - е нещо далечно, а усещането, че са изоставени от собственото си правителство, е силно.

"Меркел трябва да си върви", гласи призивът на привържениците на АзГ, които искат край на 11-годишното управление на християндемократическия канцлер, след като прие почти милион мигранти през 2015 г., както и още хиляди оттогава.

"Затворете границите", е призивът на последователите на Вилдерс в Холандия. Льо Пен, Петри и Вилдерс искат Брюксел да върне правомощия на националните им парламенти и го смятат до голяма степен за част от проблема, а не за решение.

Сред другите им обещания са връщане на френския франк, дойче марката и холандския гулден, както и край на свободата на движение в Шенгенската зона, която обхваща по-голямата част от ЕС.

Наброяващите около 13 милиона холандски избиратели ще се произнесат първи в сряда. Има признаци, че съставянето на ефективна управляваща коалиция ще бъде по-трудно от обикновено.

На изборите ще се явят 28 партии. Прогнозата е, че 14 имат шанс да получат поне едно място в 150-членната долна камара. Процесът за съставяне на работещо правителство отне 54 дни през 2012 г. и 127 през 2010 г. Вилдерс, който в средата на декември се радваше на 5-процентна преднина пред дясноцентристката Партия за свобода и демокрация на премиера Марк Рюте, сега изостава леко в социологическите проучвания. Още три партии са равни по подкрепа на ниво малко над 10 процента. Всички отхвърлиха възможността да съставят коалиция с лидера на Партията на свободата, потенциално проправяйки пътя за Рюте да оглави трето правителство, откакто за пръв път стана премиер през октомври 2010 г.

Президентските избори във Франция протичат по съвсем различен начин, но крайният резултат може да е същият, когато става дума кой може и кой не може да стане бъдещият й лидер.

Льо Пен води в проучванията и се очаква да получи 23 и 27 процента на първия тур на 23 април, но вероятно системата ще заработи против нея на балотажа две седмици по-късно.

Според наблюдатели френските избиратели ще се обединят около съперника й, без значение дали той ще е 39-годишният центрист и изгряваща звезда Еманюел Макрон или консерваторът Франсоа Фийон, или друг кандидат. Първоначално смятан за най-вероятният приемник на сегашния президент социалист Франсоа Оланд, звездата на Фийон започна да залязва след твърденията, че е наел съпругата и двете си деца на доходни фиктивни длъжности. Френската прокуратура започна разследване.

Избирателната система в два тура вероятно по сходен начин ще заработи срещу Националния фронт и на юнските избори за Национално събрание.

В Германия също е възможно предизвикателството от АзГ, която бе създадена преди едва четири години, вече да е достигнало връхната си точка. След като в края на миналата година имаха в социологическите проучвания подкрепа от около 15 процента, сега десните популисти са на ниво от около 10 процента. Меркел обаче е изправена пред възродената Германска социалдемократическа партия начело с бившия председател на Европейския парламент Мартин Шулц.

На изток Унгария и Полша вече избраха националистически лидери, а президентските избори в Австрия завършиха с минимално поражение за десния кандидат.

"От вчера имаме нова Америка, от утре ще имаме нова Европа", каза Вилдерс в реч в германския град Кобленц през януари, където се изправи на една трибуна заедно с Петри и Льо Пен.

Каквото и да сочат проучванията обаче, националистите около Льо Пен, Вилдерс и Петри вярват, че са яхнали антисистемна вълна - която - както в САЩ - ще ги понесе към сърцето на управлението в Европа.

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase