Със своя крещящо бухнал перчем от изрусена коса и с яростната си антиислямска риторика холандският политик Герт Вилдерс очевидно е човек, който няма нищо против да бъде в светлината на прожекторите. Въпреки това през последните десетина и повече години крайнодесният популист прекарва голяма част от времето си скрит в анонимни безопасни жилища или в солидно охраняваното крило на парламента.

Вилдерс е денонощно под строга охрана и почти не си позволява да се покаже на улицата. За своите няколко предизборни появи преди вота на 15 март той се движеше с конвой от бронирани коли, пише Асошиейтед прес.

"Това е тотална липса на свобода, бих го нарекъл аз", каза Вилдерс, който оглавява холандската Партия на свободата, в интервю за Асошиейтед прес неотдавна.

Сложният охранителен апарат, който го обкръжава, е в отговор на смъртните заплахи срещу него от екстремисти, разгневени от неговата яростна критика срещу исляма.

Вилдерс не слиза от заглавията и е обект на заклеймяване вече над 10 години заради антиислямската си риторика, при която сравняваше Корана с хитлеровата "Майн кампф" и призоваваше да бъдат обложени с данък жените, които се забулват.

В същото време подкрепата за неговата партия расте на приливи и отливи, отразявайки "патриотичната вълна", както той се изразява, заливаща Европа. Макар че напоследък рейтингите й в допитванията спадат, Партията на свободата запазва шансовете си да стане една от най-големите партии в 150-членната долна камара на парламента.

Често, също така, го сравняват с президента Доналд Тръмп заради политиката му и заради страстта му да комуникира чрез Тwitter.

Докато се разрастваха протестите и сблъсъците в Ротердам през изминалия уикенд заради решението на холандското правителство да предотврати посещенията на двама турски министри, Вилдерс сипеше от Тwitter своите подстрекателски постове.

"Вървете си и никога повече не се връщайте /.../ и си вземете всички турски фенове от Холандия, моля, бай-бай", писа той в един от своите туитове, докато турската министърка на семейните въпроси бе централна фигура в напрегнатата безизходица в турското консулство.

В неговия кратък, едностраничен предизборен манифест, се говори малко за икономическата политика и се дават гръмки обещания за "деислямизация" на Холандия - страна със 17-милионно население, около 15 на сто от което са мюсюлмани.

Вилдерс нарича исляма заплаха за западната демокрация и обещава да закрие всички джамии и да забрани Корана, ако дойде на власт.

Но той отблъсква толкова голяма част от основния политически спектър, че дори и да спечели масовия вот, смята се, че няма да бъда в състояние да сформира управляваща коалиция в една страна, в която никоя партия никога не е управлявала сама.

Много важно е, че премиерът Марк Рюте изключва всякакво сътрудничество (с партията на Вилдерс) след изборите. Анкетите сочат, че десноцентристката Народна партия на свободата и демокрацията на Рюте има най-голяма подкрепа сред избирателите в дните, оставащи до изборите в сряда.

Рюте отхвърля поляризиращата риторика на Вилдерс, но пази и лоши спомени от решението на Вилдерс, което фактически свали неговото първо правителство на малцинството през 2012 г. Тогава, след неколкоседмични преговори за пакет от строги икономии, Вилдерс, който бе обещал да подкрепи правителството, дисциплинирайки своите депутати при критични гласувания, не удържа думата си и предизвика нови избори.

"Ние знаем, че те се скатават, когато стане напечено, че задълбочават проблемите, вместо да улесняват решението им", каза Рюте за Партията на свободата.

Въпреки това посланието на Вилдерс намира широка подкрепа в една страна с дълга история на религиозна толерантност и лични свободи.

Ненавистта на Вилдерс към исляма датира от времето, когато той все още може да се движи спокойно по света. На младини е живял в Израел - страна, която му се струва като демократичен оазис, заобиколен от репресивни режими в Близкия изток.

След като работи за една холандска правителствена социална служба, Вилдерс се ориентира към политиката и се присъединява към партията, ръководена днес от Рюте. Но през 2004 г. я напуска, защото е против приемане на Турция в Европейския съюз. Две години по-късно той учредява Партията на свободата.

Вилдерс изгражда своята партия по такъв начин, че де факто е единственият й член, което му позволява да държи под контрол нейните послания и нейните депутати. Той "управлява своето кралство като император", каза неотдавна брат му Пол Вилдерс в интервю за датската телевизия Ер Те Ел. "Който му противоречи, с него е свършено, дори и ако е член на семейството му", добави братът.

Изключителните мерки за сигурност около него бяха въведени, след като ислямски екстремист уби холандския създател на филми Тео ван Гог на улицата в Амстердам през ноември 2004 г. Вилдерс, който вече бе отявлен критик на исляма, бе скрит заедно с неговата съпруга Кристина в секретен свят от строго охранявани къщи поради опасенията, че той може да стане следващата жертва.

Казва, че му липсват обичайните неща на всекидневието, които всеки обикновен човек прави - да отвориш пощенската си кутия, да се разхождаш свободно или да шофираш колата си. "Всичко това е невъзможно (за мене), винаги тегне заплахата, че някои хора могат да направят нещо", казва той.

Тези обстоятелства обаче не са го накарали да си държи езика зад зъбите. През 2011 г. той бе оправдан по обвинение за разпалване на на омраза, но миналата година бе признат за виновен за обиди и подстрекателство към дискриминация спрямо мароканците. Сега той обжалва тази присъда. А само преди месец обвини "мароканската измет", по думите му, за уличната престъпност. 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase