Разплащателните системи в Европа са изправени пред коренни промени. С дигиталната революция, която предлага все по-бързи и удобни начини за трансакции, според някои парите в брой нямат бъдеще. При все това би било погрешно да се отписва ролята на банкнотите и монетите в икономиката.

През последните години рязко се е увеличил броят на вариантите за безналично разплащане. Вече са се утвърдили кредитните карти, онлайн трансферите и плащанията с дебитни карти. Сега набират популярност различните дигитални решения за плащания чрез смартфони и мобилни портфейли. Появата на потенциално революционни иновационни технологии като разпределителната "счетоводна книга", сочи, че на хоризонта се задават нови и вероятно фундаментални промени.

Освен тези нови и тепърва появяващите се опции, има редица изследвания, според които би трябвало да се откажем от парите в брой. Привържениците на общество без налични пари обикновено се делят на три различни лагера, пише БТА.

Първият лагер, на "алхимиците", иска да бъдат преодолени ограниченията, предизвикани от проблема с нулевата ставка (ZLB) в паричната политика. Вторият лагер, на "закона и реда", иска да се премахнат главните средства за разплащане за незаконните дейности. И третият лагер, на запалените по финансовите технологии, предусеща големи бизнес перспективи, откриващи се благодарение на отпадането на високите разходи за съхранение, отпечатване и поддържане на парите в обращение, които сега са за сметка на финансовата промишленост.

Само че аргументите в подкрепа на отказа от налични средства не издържат на критичен анализ. Да започнем с аргументите на алхимиците. Да, наистина, в условията на много ниски лихви, воденето на парична политика става трудно.

При все това опитът сочи, че ефективният долен праг на лихвите се различава от нулевия. И наистина, политиката на отрицателни лихви работи без да води до отлив на налични пари, особено ако е съчетана с прякото изкупуване на активи, дългосрочни кредитни операции (включително вариантите за предоставяне от банките на средства с фиксирана лихва и целево кредитиране), и информиране за по-нататъшните планове (при определянето на паричната политика - бел. ред.).

Поради всички това отрицателните лихви трябва да се възприемат като специфичен, нестандартен механизъм на паричната политика, който е различен от ниските лихви.

Аргументите на лагера "закон и ред" за забрана на наличните средства също изглеждат слаби при критична оценка. Като действат в качеството си на механизъм за запазване на стойността и разплащателно средство, наличните пари изпълняват важна социална функция за много граждани, спазващи закона. Някой би ли могъл да забрани частната собственост върху луксозни коли или скъпоценни камъни, защото престъпниците ги харесват? Да се вреди на благоприличното мнозинство с цел да се накаже нечестното малцинство ще бъде същото като да се чупи орех с ковашки чук - така може да се счупи самата маса.

Накрая привържениците на финансовите технологии обещават, че с техните иновационни решения за дигитално разплащане ще бъде възможно да се правят по-лесно финансови трансакции. На потребителите вече няма да им се налага да носят пачки пари или да търсят банкомати. Остава обаче без отговор въпросът: все още раздробеният сектор на дигиталните плащания на кого ще помага повече - на потребителите или на компании, предлагащи разплащателни решения?

Има и още един голям проблем с аргументите в полза на общество без налични пари: повечето хора, поне в еврозоната, не го искат. Според данни на все още непубликувано изследване на Европейската централна банка (ЕЦБ) 65 000 души, които живеят в еврозоната, правят почти 80% от плащанията си в търговските вериги с налични пари, а в стойностно изражение делът на парите в брой е над половината от всички плащания.

Както често става в Европа, разликите в отделните страни членки са големи: делът на наличните плащания варира от 42% във Финландия до 92% в Малта. При все това като цяло привързаността на обществото към парите в брой продължава да бъде силна и става все по-голяма.

В действителност темпът на нарастване на общото търсене на пари в брой превишава номиналните темпове на увеличение на брутния вътрешен продукт (БВП). През последните пет години средният годишен растеж на евро банкнотите е бил 4,9% в стойностно изражение и 6,2% - по обем. Тази тенденция включва банкнотите, които по-често се използват при разплащане, а не толкова за спестявания.

Тези изводи потвърждават обосноваността на неутралната позиция на ЕЦБ по въпроса за плащанията, която допуска и налични, и безналични плащания. Този подход се основава на четири принципа: технологична сигурност, ефективност, технологична неутралност и свобода на избора на потребителите за съответните начини на плащане.
Върховната цел на ЕЦБ е да гарантира стабилността на цените. За да постига тази задача, банката осигурява надеждна ликвидност под формата на резерви, които банките държат по нейни сметки, и в банкноти, а те имат статута на единственото легитимно разплащателно средство в еврозоната.

Ако Европа би отменила парите в брой, то това би довело до скъсването на единствената пряка връзка между хората и парите на централната банка. При демокрацията тази връзка стимулира обществото да признае идеята за независимостта на централната банка, засилвайки доверието и подкрепата на хората при воденето на ефективна парична политика.

ЕЦБ ще продължи да предоставя банкноти. Ние също ще подпомагаме бъдещето развитие на интегриран, иновативен и конкурентен пазар за решения в сферата на търговските плащания в еврозоната. Ако, един ден, парите в брой бъдат заменени от електронни средства за плащане, това решение ще трябва да отразява волята на хората, а не силата на лобистките групи.

*Ив Мерш е член на управителния съвет на ЕЦБ.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase