Левите и десните партии, които си предават властта във Франция от 60 години, се опасяват, че на първия тур на парламентарните избори в неделя може да бъдат пометени като от цунами от кандидатите на центриста Еманюел Макрон месец след голямата му победа на президентските избори.

Ден след избирането му на балотажа на 7 май в съперничество с водачката на крайната десница Марин льо Пен анализаторите поставяха под въпрос способността на 39-годишния мъж, който не бе заемал изборна длъжност, да постигне мнозинство на парламентарните избори на 11 и 18 юни с движение, създадено едва година по-рано, пише Франс прес.

Допитванията вече показват мнозинство за президентската партия "Република, напред", за която са заявили намерение да гласуват 30 процента от анкетираните в сондажите, при 20 процента за дясната партия "Републиканците" и 18 на сто за крайнодесния Национален фронт.

"Непокорна Франция" на изразителя на крайнолявата идея Жан-Люк Меланшон получава в допитванията 12,5 процента подкрепа - далеч пред Социалистическата партия на бившия държавен глава Франсоа Оланд (с 8 на сто), претърпял исторически разгром на първия тур на президентските избори.

Партията на Макрон заедно с центристкия си съюзник "Демократично движение" на Франсоа Байру се очаква да си осигури удобно мнозинство от 385 до 415 места в бъдещото Национално събрание - доста над абсолютното мнозинство от 289 места (при общо 577), показват различни сондажи.

Сред противниците на Еманюел Макрон се чуват предупреждения за заплахата от "единствена партия", "абсолютизъм" и "празен чек".

"Не е лесно да се обясни, че не избираме император, а президент. Избирането на млад президент даде глътка въздух на страната, каквато й бе необходима. Сега обаче той не бива да управлява сам, не бива да има една-единствена управляваща партия", подчерта бившият премиер от десницата Жан-Пиер Рафарен.

"Макрономания"

Злощастният кандидат на социалистите на президентските избори Беноа Амон на своя ред разкритикува очертаващата се "Макрономания" - формулировка, подета от десния седмичник "Експрес", който иронично представи президента като човек, "който ходи по водата" и от избирането си "е в състояние на еуфория".

По-вляво, Жан-Люк Меланшон призовава избирателите да не дават на Макрон "абсолютна власт", критикувайки мъглявостта на реформите му.

Според водача на социалистическата партия Жан-Кристоф Камбаделис "абсолютно мнозинство" про-Макрон като прогнозираното в допитванията "стига винаги до абсолютизъм, тъй като вече няма да има парламент, парламентът ще гласува проформа и ще се превърне в чисто протоколен орган".

Само че предишните избрани президенти (Франсоа Оланд през 2012 г., Никола Саркози през 2007 г., Жак Ширак през 2002 г.) също си осигуриха абсолютно мнозинство на парламентарните избори, тъй като французите са склонни логично да потвърждават избора си от президентския вот.

Конфигурацията в новия парламент обаче ще е много различна поради очакваното обновление. Над 200 от досегашните депутати в 577-местното Национално събрание вече няма са в него, което е двойно повече, отколкото през 2012 г., и сътресението може да е с мащаба на това от 1958 г. в зората на Петата република (когато са избрани 310 нови депутати).

"При раздробено парламентарно мнозинство и депутати новобранци ще имаме изпълнителна власт с хиперправомощия", предупреждава политологът Жером Сент-Мари, който оглавява компанията за социологически проучвания PollingVox.

"В тази гигантска парламентарна група може да изникнат вътрешни трудности, различия във възгледите" сред депутатите, отбелязва в същия дух Паскал Перино от центъра за политически изследвания "Севипоф". "Отначало това може да изглежда като божи дар, но впоследствие може да се окаже затруднение. Ще схванат ли новите депутати логиката на партийната дисциплина?", казва той.

Желанието за обновление, изразено от французите, и положителният имидж на новия президент изглежда компенсират неизвестността на новите кандидати, предложени от "Република, напред", и съвсем кратката им кампания - много от тях бяха издигнати след президентските избори, поради което имаха само три седмици да работят с хората в избирателния си район.

Повечето известни политици са поставени в затруднение от тези новодошли на територията им, като бившата министърка на околната среда Сесил Дюфло, чийто район ще й бъде отнет от 28-годишен кандидат на "Република, напред" или от бившата екоминистърка от десницата Натали Косюско-Моризе, която според прогнозите ще изгуби на първия тур от предприемач без изборен опит.

"Смея да заявя, че днес и на една коза да сложим етикет "Макрон", и тя ще има добри шансове да бъде избрана", отбеляза иронично тази седмица авторът на уводни статии Кристоф Барбие.

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase