Сепаратизмът, подобно на отровен тумор, разяжда тялото на днешна Европа. Шотландия иска да се отцепи от Великобритания, Каталуния - от Испания. Фламандските сепаратисти мечтаят за собствена, небелгийска държава. Съображения си имат и корсиканците, претендиращи да са специална територия на Франция. Част от северноирландците смятат, ако Brexit-ът не успее, да повдигнат въпроса за връщане в състава на Ирландия. Може да се посочат и още няколко огнища на сепаратизъм в Балканския регион и в Източна Европа, пише Владимир Швейцер, "Независимая газета".

Нищо чудно в най-скоро време нови главоболия да сполетят лидерите на ЕС заради друг европейски регион, където остава в латентно състояние исторически нерешеният въпрос, свързан с немскоезичното население в единната италианска държава. Става дума за Южен Тирол, пратен от историческите съдбини - Сенжерменския договор от 1919 г., сключен между страните победителки в Първата световна война - в състава на Италия, макар векове наред да е бил австрийска земя.

Италия реши участта на военния си трофей с присъщия на победителите цинизъм. Част от жителите бяха насилствено депортирани в Австрия, на мястото им пък бяха заселени италианци от южните области на полуострова. Положението на немскоезичното малцинство се влоши още повече, след като властта бе поета от фашистите на Мусолини. В сферата на образованието и културата немският език всъщност бе забранен. Премахната бе и автономията на немскоезичните общини, а местната администрация се назначаваше от централните италиански власти.

Щом нацистите взеха властта в Германия, това съвсем не донесе промени към по-добро за коренното немско население, още по-малко след Аншлуса от 1938 г., когато вече не ставаше дума за независима австрийска държава, исторически включваща южните тиролци според самите тях. Крайно заинтересован от помощта на Мусолини, Хитлер подкрепи искането му южните тиролци да се репатрират на територията на Третия райх.

Също като нацистите италианските фашисти смятаха, че по време на съвместната им борба първо с демократичния Запад, а през 1941-45 г. със Съветския съюз, въпросът за етническото малцинство в Южен Тирол изобщо няма съществено значение. Достойнството и правата на немскоезичното малцинство в Южен Тирол все така бяха потъпквани чак до разгрома на италианския фашизъм през 1944 г., а след година и на нацизма в Германия.

Ситуацията не се промени коренно и след 1945 г. Въпросът за връщане на Южен Тирол в състава на Австрия не бе актуален, защото до 1955 г. страната все още нямаше пълна независимост и суверенитет. Но дори когато Австрия възстанови с Държавния договор своя суверенитет и доброволно стана неутрална, положението остана на нивото на Парижките споразумения от 1946 г., сключени от премиера на Италия Алчиде де Гаспери с австрийския външен министър Карл Грубер. Тези споразумения оставяха Южен Тирол част от Италия, но като автономно провинциално образувание с доста незначителни права за немскоезичното малцинство.

С италианската конституция от 1948 г. бе създадена административна териториална единица Трентино-Алто Адидже, в която немскоезичното население стана явно малцинство, защото изкуствено бе завишен броят на италианскоезичните граждани.
Фактически това оформи административно една "ябълка на раздора", затруднявайки за десетилетия напред не само отношенията между двете езикови общности в региона, но и междудържавните отношения на Италия и Австрия. Несклонили глава пред такава съдба, южните тиролци постоянно влизаха в сблъсъци и с италианската полиция, и с местните националисти. През 1960-1970 г. се стигаше и до терористични акции, с които радикалите сепаратисти се опитваха да насочат вниманието на международната общност към очевидната за тях несправедливост.

В решаването на проблема се намесиха и международните организации. През 1960-61 г. външният министър на Австрия Бруно Крайски постави от името на страната си въпроса за Южен Тирол пред 15-ата сесия на Общото събрание на ООН. И отбеляза в словото си, че "само чрез създаването на автономна област Южен Тирол може истински да бъде изпълнен Парижкият договор от 1946 г.". Австрийските искания предполагаха да се осъществи договореното равноправно използване на италианския и на немския в автономното формирование, да се осигури предвиденият равен за италианци и австрийци достъп до държавни длъжности.

Важно бе също искането да се възстанови автономията на Южен Тирол, сиреч да се премахне областта Трентино-Алто Адидже. Включването на европейските структури в решаването на въпроса доведе през 1962 г. до конференция в Женева, на която Австрия, получила външна подкрепа, успя да издейства по-широко самоуправление за немскоезичните жители на Южен Тирол.

Постепенното решаване на южнотиролския въпрос навлезе в нов етап, когато се оформяше Европейският съюз. Доколкото уставът на организацията не допуска членство на държави с взаимни териториални претенции, Италия и Австрия трябваше да препотвърдят предишните си споразумения, засягащи Южен Тирол. Имаше и още една причина, която пречеше на уреждането на тези отношения в рамките на ЕС - оплакването на Австрия пред ООН от 1962 г., че Италия не изпълнява изцяло споразуменията за Южен Тирол. Австрия оттегли жалбата си едва през април 1992 г. А правителството на Италия не само призна за правомерни всички предходни споразумения за Южен Тирол, но призна и правото на Австрия да контролира занапред ситуацията в тази нова италианска административна единица.

Следващият четвърт век южнотиролският проблем като част от проблемите на ЕС запазваше латентния си конфликтен характер. От една страна, властите на Италия невинаги изпълняваха на практика постигнатите вече договорености за автономия, което предизвика ред конфликти с местното немскоезично население. От друга страна, в самата автономна област течеше доста остра борба между умерените автономисти в лицето на Народната партия на Южен Тирол и сепаратистите от Партията на свободата на Южен Тирол.

Докато първите, както личи от програмата им, "заемат позиция в защита на германците и ладините от Южен Тирол (. . .) и потвърждават правото на самоопределение на Южен Тирол", радетелите за "свобода" разпределяха акцентите другояче. В програмните им документи се казваше, че Южен Тирол има право "на самоопределение чрез референдум за политическото му бъдеще, право неограничено да се използва родният език, да бъде спряна италианизацията на училищното възпитание".

Началото на 21-и век добави важен външен фактор в южнотиролския конфликт. Години дотогава австрийските политически партии отразяваха доста умерено ситуацията в Южен Тирол, смятайки я за решена в рамките на правната система на ЕС, но щом на политическата арена в страната излязоха националистите от Австрийската партия на свободата, нещата значително се изостриха. Участието й в австрийското правителство заедно с Австрийската народна партия (2000-2006 г.) и след това от декември 2017 г. показва, че АПС е готова да отвори нов фронт в борбата под лозунгите на национализма.

При все че АПС насочва нападките си главно срещу имигрантите, програмата й от 2011 г. ясно очертава и южнотиролския въпрос: "Австрия брани интересите на германците и ладините от Южен Тирол, представлява интересите на всички бивши поданици на Хабсбургската монархия, чийто роден език е немският. Стремим се към единство на Тирол, защитаваме правото на самоопределение на Южен Тирол и подкрепяме сдруженията на нашите сънародници".

Влязла в коалиция с Народната партия, АПС настоя върху южнотиролския проблем да се акцентира в изявление на правителството от декември 2017 г. Там бе посочено, че немскоезичните граждани на Южен Тирол имат право да получат и австрийско гражданство наред с италианското. С оглед на факта, че властите в Австрия смятат референдумите за ефикасен начин да бъдат решени много проблеми, включително международни, няма защо по този път да не тръгне и самоопределението на Южен Тирол.

При крайно нестабилната италианска вътрешнополитическа ситуация е възможно въпросът за териториалните претенции на Австрия към Италия в най-близко бъдеще пак да застане на дневен ред в Европа, твърде разклатена заради сепаратизма и в други региони.

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase