Южен Тирол – едно тлеещо огнище на сепаратизъм в Европа

Сега е в състава на Италия, но векове е австрийска земя
28 май 2018 21:44, Елка Василева
100
Южен Тирол – едно тлеещо огнище на сепаратизъм в Европа
Снимка: архив, Reuters

Сепаратизмът, подобно на отровен тумор, разяжда тялото на днешна Европа. Шотландия иска да се отцепи от Великобритания, Каталуния - от Испания. Фламандските сепаратисти мечтаят за собствена, небелгийска държава. Съображения си имат и корсиканците, претендиращи да са специална територия на Франция. Част от северноирландците смятат, ако Brexit-ът не успее, да повдигнат въпроса за връщане в състава на Ирландия. Може да се посочат и още няколко огнища на сепаратизъм в Балканския регион и в Източна Европа, пише Владимир Швейцер, "Независимая газета".

Нищо чудно в най-скоро време нови главоболия да сполетят лидерите на ЕС заради друг европейски регион, където остава в латентно състояние исторически нерешеният въпрос, свързан с немскоезичното население в единната италианска държава. Става дума за Южен Тирол, пратен от историческите съдбини - Сенжерменския договор от 1919 г., сключен между страните победителки в Първата световна война - в състава на Италия, макар векове наред да е бил австрийска земя.

Италия реши участта на военния си трофей с присъщия на победителите цинизъм. Част от жителите бяха насилствено депортирани в Австрия, на мястото им пък бяха заселени италианци от южните области на полуострова. Положението на немскоезичното малцинство се влоши още повече, след като властта бе поета от фашистите на Мусолини. В сферата на образованието и културата немският език всъщност бе забранен. Премахната бе и автономията на немскоезичните общини, а местната администрация се назначаваше от централните италиански власти.

Щом нацистите взеха властта в Германия, това съвсем не донесе промени към по-добро за коренното немско население, още по-малко след Аншлуса от 1938 г., когато вече не ставаше дума за независима австрийска държава, исторически включваща южните тиролци според самите тях. Крайно заинтересован от помощта на Мусолини, Хитлер подкрепи искането му южните тиролци да се репатрират на територията на Третия райх.

Също като нацистите италианските фашисти смятаха, че по време на съвместната им борба първо с демократичния Запад, а през 1941-45 г. със Съветския съюз, въпросът за етническото малцинство в Южен Тирол изобщо няма съществено значение. Достойнството и правата на немскоезичното малцинство в Южен Тирол все така бяха потъпквани чак до разгрома на италианския фашизъм през 1944 г., а след година и на нацизма в Германия.

Ситуацията не се промени коренно и след 1945 г. Въпросът за връщане на Южен Тирол в състава на Австрия не бе актуален, защото до 1955 г. страната все още нямаше пълна независимост и суверенитет. Но дори когато Австрия възстанови с Държавния договор своя суверенитет и доброволно стана неутрална, положението остана на нивото на Парижките споразумения от 1946 г., сключени от премиера на Италия Алчиде де Гаспери с австрийския външен министър Карл Грубер. Тези споразумения оставяха Южен Тирол част от Италия, но като автономно провинциално образувание с доста незначителни права за немскоезичното малцинство.

С италианската конституция от 1948 г. бе създадена административна териториална единица Трентино-Алто Адидже, в която немскоезичното население стана явно малцинство, защото изкуствено бе завишен броят на италианскоезичните граждани.
Фактически това оформи административно една "ябълка на раздора", затруднявайки за десетилетия напред не само отношенията между двете езикови общности в региона, но и междудържавните отношения на Италия и Австрия. Несклонили глава пред такава съдба, южните тиролци постоянно влизаха в сблъсъци и с италианската полиция, и с местните националисти. През 1960-1970 г. се стигаше и до терористични акции, с които радикалите сепаратисти се опитваха да насочат вниманието на международната общност към очевидната за тях несправедливост.

В решаването на проблема се намесиха и международните организации. През 1960-61 г. външният министър на Австрия Бруно Крайски постави от името на страната си въпроса за Южен Тирол пред 15-ата сесия на Общото събрание на ООН. И отбеляза в словото си, че "само чрез създаването на автономна област Южен Тирол може истински да бъде изпълнен Парижкият договор от 1946 г.". Австрийските искания предполагаха да се осъществи договореното равноправно използване на италианския и на немския в автономното формирование, да се осигури предвиденият равен за италианци и австрийци достъп до държавни длъжности.

Важно бе също искането да се възстанови автономията на Южен Тирол, сиреч да се премахне областта Трентино-Алто Адидже. Включването на европейските структури в решаването на въпроса доведе през 1962 г. до конференция в Женева, на която Австрия, получила външна подкрепа, успя да издейства по-широко самоуправление за немскоезичните жители на Южен Тирол.

Постепенното решаване на южнотиролския въпрос навлезе в нов етап, когато се оформяше Европейският съюз. Доколкото уставът на организацията не допуска членство на държави с взаимни териториални претенции, Италия и Австрия трябваше да препотвърдят предишните си споразумения, засягащи Южен Тирол. Имаше и още една причина, която пречеше на уреждането на тези отношения в рамките на ЕС - оплакването на Австрия пред ООН от 1962 г., че Италия не изпълнява изцяло споразуменията за Южен Тирол. Австрия оттегли жалбата си едва през април 1992 г. А правителството на Италия не само призна за правомерни всички предходни споразумения за Южен Тирол, но призна и правото на Австрия да контролира занапред ситуацията в тази нова италианска административна единица.

Следващият четвърт век южнотиролският проблем като част от проблемите на ЕС запазваше латентния си конфликтен характер. От една страна, властите на Италия невинаги изпълняваха на практика постигнатите вече договорености за автономия, което предизвика ред конфликти с местното немскоезично население. От друга страна, в самата автономна област течеше доста остра борба между умерените автономисти в лицето на Народната партия на Южен Тирол и сепаратистите от Партията на свободата на Южен Тирол.

Докато първите, както личи от програмата им, "заемат позиция в защита на германците и ладините от Южен Тирол (. . .) и потвърждават правото на самоопределение на Южен Тирол", радетелите за "свобода" разпределяха акцентите другояче. В програмните им документи се казваше, че Южен Тирол има право "на самоопределение чрез референдум за политическото му бъдеще, право неограничено да се използва родният език, да бъде спряна италианизацията на училищното възпитание".

Началото на 21-и век добави важен външен фактор в южнотиролския конфликт. Години дотогава австрийските политически партии отразяваха доста умерено ситуацията в Южен Тирол, смятайки я за решена в рамките на правната система на ЕС, но щом на политическата арена в страната излязоха националистите от Австрийската партия на свободата, нещата значително се изостриха. Участието й в австрийското правителство заедно с Австрийската народна партия (2000-2006 г.) и след това от декември 2017 г. показва, че АПС е готова да отвори нов фронт в борбата под лозунгите на национализма.

При все че АПС насочва нападките си главно срещу имигрантите, програмата й от 2011 г. ясно очертава и южнотиролския въпрос: "Австрия брани интересите на германците и ладините от Южен Тирол, представлява интересите на всички бивши поданици на Хабсбургската монархия, чийто роден език е немският. Стремим се към единство на Тирол, защитаваме правото на самоопределение на Южен Тирол и подкрепяме сдруженията на нашите сънародници".

Влязла в коалиция с Народната партия, АПС настоя върху южнотиролския проблем да се акцентира в изявление на правителството от декември 2017 г. Там бе посочено, че немскоезичните граждани на Южен Тирол имат право да получат и австрийско гражданство наред с италианското. С оглед на факта, че властите в Австрия смятат референдумите за ефикасен начин да бъдат решени много проблеми, включително международни, няма защо по този път да не тръгне и самоопределението на Южен Тирол.

При крайно нестабилната италианска вътрешнополитическа ситуация е възможно въпросът за териториалните претенции на Австрия към Италия в най-близко бъдеще пак да застане на дневен ред в Европа, твърде разклатена заради сепаратизма и в други региони.

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


100
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
23
3
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Човек по природа е добър, но обществото го прави лош. Всеки човек е една малка утопия, докато не се сблъска със световете на другите. Глобализацията е най-голямата антиутопия тъй като човека се сблъсква и е принуден да живее във общество от всякакви жендъри. Глобализацията е престъпление срещу човечеството и цивилизацията.
22
4
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Зюд Тирол е Австия! Свобода за хората там! Свобода от зелените, подскачащи животинки!
21
2
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Поредната крадена Статия от сайта на БТА , както всеки ден , с кражби Медийния бизнес върви
20
4
 
10
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Газетата не е лошо да се огледа в картата на руския Гулаг за да гадае колко сепаратизъм се крие в него, но разпада се отлага благодарение на бруталните практики на империятамперията на злото !
19
15
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Какъв сепиратизъм бе, бой по манерката. Родни земи с кръв са извоювани и само с кръв се дават! Това е все едно Кърджали да тръгне да се цепи. Никви такива. Тирол и подобните му никога няма да се отцепят. Колкото Чечня се отцепи толкова и тия.
18
5
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
НА АБРАМОВИЧ ТАКЪВ ШАМАР МУ ОТПУКАХА БРИТАНЦИТЕ ЧЕ ОЩЕ МУ ТЛЕЕ ВРАТА И ИЗБЯГА ЧАК В СЕПАРАТИСТКИ СЕВЕРЕН ИЗРАЕЛ
17
1
 
24
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Независимост за Люлин!
16
9
 
4
 
! Отговори
до 14 преди 5 години
Световният модерен бай ***! Дали е в Анадола, от ремарке в САЩ, от панелка в Москва или някъде из България, той се чувства заплашен от циливилизация, лелки с бради (***). И понеже масово изпростяват масите по цял свят - за справка великите политици начело. Те се чувстват потвърдени в илюзийте си, че има конспирация пречеща на жалкото им съществуване. Единствено съм съгласен с вас спрямо опасността от исляма, но всяка религия носи голяма опасност сама по себе си за всяко общество.
15
6
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Европейските граждани следят последните медии, които заглъхват една по една, правят смели експедиции до околните къщи, въртят телефонни номера наслуки, за да открият дали има други оцелели но отсреща дава сигнал свободноВътрешното напрежение е смазващо, а нуждата да се ходи за вода до кладенеца в двора се превръща в добре отработен, но рискован ритуал.
14
4
 
10
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Войводина в Сърбия иска автономия. Санджак иска автономия. Западните покрайнини да бъдат върнати на България или да станат автономни. Сърбите от босненската Република Сръбска, да бъдат репатрирани в останалото парче от Сърбия и на тяхно място да бъдат заселени бошнаци и хървати!
13
4
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Европа е хомогенна, но в един друг смисъл.
12
10
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Споко *** ситизени! Ислямът ще хомогенизира Европа! Брюксел работи здраво по въпроса.
11
7
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
В далечната земя на Тирол се носи ужасяващ звук, който кара радиостанциите на армията да полудяват и е способен да обезвреди всички оръжия на военните, дориядрена бойна глава на САЩ. Странният и смущаващ феномен, който умопомрачава хората, така и не бива открит Всичко започва внезапно, без предупреждение. Ту тук, ту там хора полудяват и атакуват околните или посягат на себе си по особено жесток начин.Хората виждат нещо там, навън, и губят здравия си разум. цивилизацията бързо се разпада.
10
6
 
6
 
! Отговори
до 1 преди 5 години
Ти си ***.лоумник и всички еднаквомислещи. Какво ще постигнеш с повдигането на тези въпроси, освен лоши взаимоотношения със съседните държави. Виждаме тези непризнавания и пънения от страна на Гърция спрямо Македония до какво приобщаване водят...Колкото повече се караме с македонците, толкова повече се отдалечаваме от нашите брята културно....
9
2
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
До 3 - Абсолютно си прав , ама нали трябва да се сеят конфликти и интриги-кой има сметка всички се досещат!Южен Тирол ще ги стигнем по благополучие чак към 3000 г
8
2
 
6
 
! Отговори
Garibaldi преди 5 години
пффф, дори "е л к а" сте цензурирали. До такава степен ли ви е страх да ви разкрият.
7
5
 
11
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Интересна статия, благодаря. Продължавайте така с интересни и информативни статии. Южен Тирол е наистина едно приказно място. Жителите там не мисля, че биха спечелили много от една автономна територия, но те си знаят най-добре. Най-малкото владеят два важни езика като майчини и региона се носи с добра слава сред австрийци, германци, италианци и швейцарци (и не само). Националналистически настроения, могат само да отблъснат туристи от Италия и италианска Швейцария и не само.
6
5
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Тиролците са длъжни да приемат няколко милиона нeгъра от Сирия в Тирол.
5
9
 
14
 
! Отговори
Край преди 5 години
На българина акъла винаги му идва после. Сега като им кажеш че всеки български мъж трябва да мине военно -патриотично обучение и да е ВОЙНИК - скачат трупешката. Хич не се сещат че до 30г. ще сме малцинство в страната и ако не са воиници ще усетят ромската толерантност на собствен г.. /не е гръб/.
4
12
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Глобализмът като отровен тумор изяжда тялото на ЕС и кара народите да се бият помежду си в тлеещи сепаратистки огнища. Само разпадането на автономни области и самото унищожение на ЕС може да спаси европейските народи от глупостта на алкохолиците от Брюксел.