Започнало преди три седмици като мирни протести срещу данъчната политика на френското правителство и президента, движението на "жълтите жилетки" прерасна в масови погроми в центъра на Париж - там палят коли и трошат витрини. При сблъсъци с полицията в събота само в столицата пострадаха над 100 души, включително 23 пазители на реда; около 400 души бяха задържани.

За разлика от акциите, организирани от синдикати и политически партии, "жълтите жилетки" са движение от социалните мрежи. Както впрочем се очакваше, мрежовото движение се преобрази: главната роля вече е поета от ултрарадикали, "професионални демонстранти", от т. нар. casseurs - инициатори на улични безредици. Целите им са различни от първоначално огласените в интернет, пише Марина Клинова, в. "Независимая газета".

От самото начало в движението на "жълтите жилетки" се включиха хора от различни слоеве на обществото, на различна възраст и от различни региони на Франция със съответните политически нагласи. Някои дори бяха подкрепили Еманюел Макрон или не бяха гласували изобщо. "Жълтите жилетки" нямат явни лидери, нито ясно формулирани искания. Мнозина за пръв път излизат на улична акция.

По данни от анкети близо 84 на сто от запитаните намират за обоснован протеста на "жълтите жилетки" срещу данъчната политика. Недоволството идва от факта, че данъците растат, а качеството на държавните услуги не се подобрява. Социалната функция на данъците намалява - за сметка на функцията да пълнят бюджета.

Засилват се и противоречията на местно равнище. Французите, например, подкрепят обещаната отмяна на данъка върху жилищата, но той отива в местните бюджети и ако бъде премахнат, ще се изострят финансовите проблеми по места. Затова мнозина кметове в провинцията заявиха, че ще напуснат постовете си.

Недоволството от високите данъци назряваше във Франция отдавна. Последна капка бе налогът върху горивата, особено болезнен за селските жители. За тях колата е единственият приемлив начин да стигнат до работните си места - понякога на десетки километри разстояние. Протестите срещу този данък (чието ликвидиране искат 82 на сто от анкетираните) прераснаха в протести срещу цялата данъчна политика, понижаваща покупателната способност на населението.

Десетилетия наред различните данъци, такси, мита, социални вноски във Франция нарастваха - от 30,3 процента от БВП през 1960 на 45,3 процента през 2017 г., - което й осигури челното място по този показател сред държавите от ЕС. От 1982 г. данъчното бреме стабилно надхвърля 40 на сто от БВП.

Днес от всеки 1000 евро събрани налози 250 отиват по-специално за образование и наука, 130 - за развитие на териториите, 110 - за социални нужди, включително здравеопазване. От същите тези 1000 евро общо 100 се отпускат за жилищното и градското стопанство, за защита на околната среда, транспорт, култура, спорт и развлечения. За отбрана и сигурност се харчат 200 евро. Французите (83 на сто от анкетираните) обаче смятат, че държавата не използва ефективно средствата от данъци.

Протестът изби навън през управлението на Макрон. Обкръжението му - млади депутати без политически опит, брани рамо до рамо с него позициите на властта в сблъсъка с проблемите, трупани години наред. Предходната администрация на президента социалист Франсоа Оланд се запомни с повишаване на данъците в опит за смекчаване на неравенството. В отговор от страната взеха да се изселват "данъчни бежанци".

На Франция се падат 3,2 на сто от БВП, близо 1 процент от населението, но и 20 на сто от данъчните емигранти в световен мащаб. Почти половината (47 процента) французи подкрепят данъчните емигранти - одобрение, споделяно и от доста работници. Петдесет и четири на всеки сто французи виждат в плащането на данъци свой граждански дълг (с 3 пункта по-малко отпреди пет години), а според 67 на сто от анкетираните данъчното бреме е прекомерно.

Мнозина от запитаните смятат, че днешната данъчна политика изостря неравенството в обществото. За справедлива я признават само 16 на сто.

Французите биха искали да плащат по-малко данъци, но да запазят и своята щедра система за социално осигуряване. Един експерт сполучливо забеляза, че те като цяло са против данъците, които се налага да плащат, и не са против онези, които могат да си спестят. Това важи по-специално за данъка върху богатството, с който се облагат най-заможните. Намалявайки този данък, а също и данъка върху печалбите на компаниите, държавата разчита да създаде условия за инвестиции. Важен момент, тъй като прехвърлянето на производствата в региони с по-ниски данъци и разноски води до намаляване на работните места във Франция.

Макрон наследи от своите предшественици доста проблеми. Десетки години икономиката на Франция слизаше все по-надолу в световния рейтинг: от второто място след САЩ през 60-те години на миналия век до седмо - след Индия - днес. Остро стои въпросът за възстановяване на нейната конкурентоспособност.

Френската промишлена продукция губи пазарните битки с по-евтини стоки от развиващи се страни заради по-ниските им в сравнение с Франция социални ангажименти и производствени разноски. Страната все по-трудно запазва високите си социални стандарти, които излизат все по-скъпо на бюджета.

Дефицитът в търговския баланс (50 милиарда евро през 2017 г.), хроничният превес на държавните разходи над приходите формираха нужда от реформи във Франция, включително реформи в сложната и заплетена данъчна система.

От януари 2019 г. влиза в сила опростена процедура за събиране на данък общ доход "при източника" - от всички видове доходи. Мнозина експерти обаче се съмняват дали иде улеснение - схемата за пресмятане на налога е толкова сложна, че самият министър на бюджета се пошегува веднъж: ако сте разбрали всичко за данъка при източника, значи не сме го обяснили както трябва.

Сред всички развити страни във Франция са най-високи не само данъците, но и делът от БВП, преразпределян от държавата - 56 на сто. Макрон заяви, че предвижда догодина да намали или дори да премахне редица налози общо за 25 милиарда евро. Вместо едни данъци обаче се въвеждат други, за да няма пробив в бюджета. Трябва да се знае, че държавните разходи като абсолютна величина е извънредно трудно да се намалят. Може само да промениш съотношението между отделните пера - избери какво да орежеш: средствата за здравеопазване, за пътища или за училища . . .

Чуват се вече призиви за оставка на президента и разпускане на парламента. Това е твърде неприятно за управляващите елити в навечерието на изборите за Европарламент през май 2019 г. За президента ще е трудно при това положение "да остане над схватката". Френското ръководство трябва да предприеме нещо, за да намали напрежението сред част от обществото. Днес разцеплението между "двете Франции" - столичната, по-заможна, и провинциалната, със стагнираща икономика, не намалява. Президентът и министър-председателят искат да запазят предишния икономически курс. 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase