Преди година и половина Франция се противопостави на антиевропейските тенденции, но сега се разболя от "жълта треска" - без изгледи за бързо оздравяване. Протестът разкрива разлома, който разкъсва френското общество.

Първо Великобритания, а сега вече и Франция е на път да изостави Германия като надежден партньор, пише Михаела Вигел, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, цитирана от Дойче веле.

Прекалено опростенческо е да се смята, че протестът на "жълтите жилетки" е чисто вътрешнополитически проблем на един млад и неумело действащ президент. "Задният ход", който обяви правителството във вторник, е лошо предзнаменование за всички реформаторски инициативи на Еманюел Макрон.

Човек трябва да е голям оптимист, за да не забележи началото на края на един политик, който беше смятан за европейски носител на надежди. При тези обстоятелства Макрон няма как да осъществи крайно необходимото саниране на френските държавни финанси.

Във Франция вече започнаха да обсъждат дали не е по-добре отново да се наруши трипроцентната граница за бюджетния дефицит, за да се финансират социалните облаги за средното съсловие. А плановете за съкращаване на част от безбройните, често пъти конкуриращи се пенсионно-осигурителни системи явно също ще пропаднат заради сегашните социални недоволства.

Оттук-нататък Еманюел Макрон няма вече да е в състояние да прокарва своите решения просто така. Дори в послушната досега правителствена фракция в Националното събрание вече ври и кипи. Яростта, която се изля с пълна сила срещу президента, има дълга предистория.

През 2005 година за първи път възникна един хетерогенен съюз от противници на Европейския конституционен договор. И по онова време мнозина се изкушаваха да припишат провала на договора на грешките на тогавашния президент Жак Ширак. В действителност референдумът разкри разломните линии, които застрашават да разкъсат и днешното френско общество.

Два полюса

На единия полюс бяха онези, които смятаха, че няма защо да се страхуват от Европа. Добре образованите и дееспособни французи единодушно гласуваха с "да", защото бяха убедени, че една открита пазарна икономика, която е конкурентоспособна в международен план, може да им донесе предимства и да им открие шансове за просперитет и израстване. На другия полюс бяха хората, които смятаха Европа и свързаната с нея глобализация за нещо опасно, което ще разруши утвърдения им жизнен модел. Тези хора не желаеха да се превръщат в беззащитни жертви на глобалната конкуренция и затова се противопоставиха на обещанията, че животът им може да се подобри в бъдещия пъстър и екологичен свят на обединена Европа.

Това противопоставяне не се е променило и днес. За болшинството французи е нещо нормално да ходят на работа с кола. И те не са готови да плащат лъвския пай от разходите по екологичната политика, приета в ЕС. Още повече, че повечето французи са  чисто и просто принудени да пътуват до работното си място с личния автомобил. Затова яростта им срещу междувременно отменения екологичен данък върху бензина и дизела се възпламени толкова силно.

Французите, които отхвърлят Европа по най-различни причини, от 2005 година насам са в мнозинство. Затова беше равносилно на чудо, че през май 2017 година 66% от избирателите решиха да дадат последен шанс на ЕС. Еманюел Макрон олицетворяваше надеждата, че модернизацията на Франция и обновлението на Европа все пак са възможни.

Някои сега твърдят, че легитимността на Макрон е била слаба от самото начало. Те привеждат като аргумент резултатите от първия тур на изборите, когато той спечели само 24 процента от гласовете. Тези хора обаче забравят, че през 2002 година Жак Ширак отиде на балотаж с по-малко от 20 процента от гласовете, но неговата легитимност не беше оспорвана от никого. Ако французите гласуваха за Макрон само от страх пред Марин Льо Пен, защо тогава помогнаха на неговото движение да получи мнозинство на последвалите парламентарни избори? Защо не подкрепиха останалите утвърдени партии?

Грешките на самия Макрон

Безспорно е, че и най-малки промени в съотношението на гласовете за първите четирима претенденти за президентския пост можеха да доведат до съвсем друг окончателен резултат. Отпадането още на първия тур на изборите беше травматично преживяване за левия популист Жан-Люк Меланшон. Оттогава насам той търси реванш и представя Макрон като узурпатор. Това обяснява и защо Меланшон сега подклажда готовността за насилие и разрушителната ярост на част от "жълтите жилетки". А съратникът на Меланшон, Франсоа Руфен дори заплаши, че Макрон ще свърши като Джон Ф. Кенеди.

Подобни акции обаче не бива да отклоняват погледа от грешките на самия Макрон. По време на предизборната борба той бе обещал на своите сънародници една мирна "революция" отдолу. Но след като влезе в Елисейския дворец, започна да се държи като абсолютен монарх. Президентът проигра много доверие. Преди година и половина Франция се противопостави на антиевропейските тенденции, но сега се разболя от "жълта треска" - без изгледи за бързо оздравяване.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase