"Жълтата жилетка" "Иза" Дюшен е измръзнала от студения дъжд, но продължава да стои на кръстовището при входа в Монтаржи (намиращ се на 125 километра от Париж) въпреки началото на обществения дебат в града след дванадесет седмици на демонстрации.

Според 57-годишната работничка, която живее с 1200 евро на месец при 39 години трудов стаж, президентът Еманюел "Макрон подготвя европейските избори, но за нас не го е грижа". В разположения в периферията на Парижкия регион и на един час път южно от столицата малък 15-хиляден град, част от чиито жители се занимават със селско стопанство, цари усещане за изоставеност, пише Франс прес.

Два месеца след началото на социалното движение, което разтърси Франция и доведе до инциденти по време на съботните демонстрации, Еманюел Макрон предложи "голям обществен дебат" в кметствата до средата на март, като обеща да вземе предвид направените предложения.

"Недоволството няма да спре въпреки откриването на обществения дебат. Днес има толкова много страдащи хора, които не желаят да водят диалог", твърди 64-годишният пенсионер Марк Пошон, който още от първия ден е в редиците на "жълтите жилетки" на кръстовището "Фъстъка" (наричано така заради формата си) на юг от Монтаржи. Пошон е участвал във всички демонстрации "от 17 ноември до 22 декември, заедно с възрастни хора, самотни майки, пенсионери - хора, тропали на всички врати и които не издържат повече".

"Богат пенсионер"

"С пенсията ми от 2500 евро ме смятат за богат, но всичките данъци, които плащам, се увеличиха. Имам усещането, че ме ограбват", споделя Пошон, според когото обаче сега е време за напредък.

"Трябва да знаем как да решим конфликта. Имаме шанса да се изкажем и трябва да се възползваме от него. Обръщам се обаче към президента с призив веднага да се погрижи за бедните работници, без да чака края на дебатите", посочва пенсионерът.

В Монтаржи, наричан "Венеция на Гатине" със своите 130 моста, индустриалната зона е опустяла, казармата е затворена и обрасла с диви растения, а безработицата е достигнала 13 процента - по-висока от средната за Франция. С изключение на спретнатия център останалите части на града са пълни със сгради със спуснати кепенци - пазарът на недвижими имоти е в застой.

Градът привлича бедните хора от парижкия регион с ниските си наемни цени, обяснява Франк Сюплисон, председател (от десницата) на агломерацията (която включва 15 общини и 65 000 жители).

"Движението на "жълтите жилетки" тук продължава да е динамично и се ползва с подкрепата на голяма част от населението", изтъква Сюплисон.

Първият от четирите дебата бе проведен в четвъртък вечер: 45 души от един от кварталите на работническата класа в града бяха приети в зала на общината за два часа разговори. Във фокуса на разговорите бе финансовата политика "за богатите", липсата на медицинска помощ, липсата на транспорт, отсъствието на депутатите, срочните договори и тези на непълен работен ден, които създават необходимостта да се полага труд на няколко работни места едновременно, за да могат да се свързват двата края на месеца. Микрофонът преминаваше от ръка на ръка, без да се губи време.

Дошла от село, в което "никога няма автобус", 40-годишната служителка в училищна столова Мари-Рен Пулен иска да говори за покупателната способност.

"Не мисля, че това ще промени нещо, хората с власт не желаят да се откажат от нея. Ние жените обаче трябва да сме тук, както и на кръстовищата, защото ние сме най-уязвими пред социалната несигурност", казва тя.

15-часови трудови договори

"Понякога при мен идват 15 кандидати за един трудов договор на 15-часова работна седмица и изпитвам срам. Не искам да чувам, че хората са мързеливи", гневи се Пулен.

Четиридесет и една годишният Жереми Клеман имал желание да отиде, но двата месеца на мобилизация и демонстрации в Париж - "шест поредни съботи" - оставили на заден план строителната му компания. "От 30 000 евро месечен доход стигнах до нула евро", казва Клеман, който бил принуден да се раздели с двамата служители на компанията. Сега той работи седем дни в седмицата в опит да я възстанови.

"Живеем в богата страна. Как тогава да приемем това, че хората не могат да се издържат от работата си? В големите градове не си дават сметка за това, но ако не направим нещо, ще се озовем в задънена улица", твърди Клеман.

Той обаче остава оптимист: "По кръстовищата се срещнах с невероятна братска солидарност. Въпреки неразбирателствата движението устоя. Искаме да разговарят с нас и да ни чуят".

Съпругата на Клеман е на второ място в листата на "жълтите жилетки" за европейските избори през май. Движението се обявява за референдум за европейска гражданска инициатива, но всява разделение, най-вече в Монтаржи, където три от първите шест имена в листата са на местни жители.

"Някои искат да станат крале", казва със сарказъм Мари-Рен. "Аз просто искам да живея по-добър живот", обобщава "Иза" на кръстовището си.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase