Гърция иска 290 милиарда евро от Германия – репарации
Снимка: архив, Reuters
|
Парламентът в Атина реши: Гърция официално ще поиска около 290 милиарда евро от Германия. Такъв бил размерът на репарациите, които ѝ се полагали заради нацистката окупация през Втората световна война. Така ли е наистина?
След нападението над Гърция през май 1941 година над Акропола в Атина се развява знамето с пречупения кръст. Окупацията на Гърция от Вермахта продължава до 1944 година. През това време войниците на нацистка Германия убиват и грабят на целия Балкански полуостров. Икономическите щети от войната и окупацията и до днес са обект на много спорове, пише Дойче веле.
Щети за близо 300 милиарда?
Още през 2015 година експертна комисия на гръцкия парламент определи обема на нанесените щети на поне 289 милиарда евро. Германското правителство систематично отхвърля исканията за изплащане на репарации и твърди, че Гърция вече е била компенсирана чрез предишни плащания. От години тази тема натоварва двустранните отношения, тъй като в Атина тя се повдига отново и отново.
От една страна става въпрос за преките щети, нанесени например при грабежите, убийствата и разрушенията. На жертвите на нацистките престъпления в Гърция Федералната република вече е изплатила сумата от 115 милиона германски марки. Според договор от 1960 година това плащане трябва да покрие всички индивидуални искове за парични обезщетения.
Обект на дискусии обаче е и един държавен заем, отпуснат по принуда. Германският Райх принуждава Гръцката национална банка през 1942 година да му отпусне безлихвен заем в размер на 476 милиона райхсмарки. Нацистите твърдели, че парите са им необходими, за да финансират разходите си по окупацията на страната. Въпросните милиони не са били връщани никога. Затова някои гръцки експерти са на мнение, че Германия дължи на Гърция още близо 11 милиарда евро.
Германското правителство обаче продължава да настоява, че въпросът с репарациите за Гърция е решен окончателно. То припомня, че още през есента на 1945 година в Париж се провежда първа конференция по този въпрос. На нея е признато правото на гърците да получат процентен дял от репарационните плащания, които Германия дължи на победителите от войната. Въз основа на това решение Гърция получава обезщетение, чиято стойност възлиза на около два милиарда евро.
В Лондонското споразумение за дълговете от 1953 година западните сили отлагат изпълнението на всякакви по-нататъшни репарационни искания до сключването на мирен договор. Освен това те опрощават част от финансовите задължения на Германия. До официален мирен договор между Германия и страните от антихитлеристката коалиция така и не се стига. Вместо това през 1990 година влиза в сила т.нар. споразумение "две плюс четири", свързано с германското Обединение. Това споразумение беше признато и от Гърция, а в него не са предвидени никакви допълнителни репарационни плащания.
А когато другите спасяваха Гърция?
Темата за репарациите от войната се разпали с нова сила в Гърция след избухването на дълговата криза през 2010 година. Тогава Атина се обърна за помощ към ЕС, за да избегне държавен фалит. Впоследствие страната получи кредити за 274 милиарда евро, от които поне 55 милиарда са от Германия. Гръцки юристи и някои политици смятат, че гръцките дългове могат да бъдат приспаднати от парите, които Гърция настоява да получи от Германия. В случая те имат предвид главно гръцките искания за връщане на принудителния кредит, отпуснат по времето на нацистката окупация. Повечето експерти обаче изключват възможността да се стигне до нови преговори за дължимите репарации - в крайна сметка са изминали вече 70 години от края на войната.
Въпреки това гърците не се отказват - през декември беше представена оценката на парламентарната комисия по репарациите, в която обемът на нанесените щети на Гърция се определя на близо 300 милиарда евро. А от тази седмица вече е ясно: Атина ще представи на Берлин иск за 290 милиарда евро.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
- 10:20 Заради доклада за "Боташ": ПП-ДБ искат извънредно заседание на НС
- 10:11 Управителят на БНБ: Еврото у нас през 2025 година, но по-вероятно не от 1 януари
- 10:02 Радев: Никога не съм си позволявал партийни назначения
- 09:53 Отлагат с 1 година либерализацията на пазара на ток за бита
- 09:45 ЕС ще наложи допълнителни санкции срещу Иран
Васле от ЕЦБ: Има ограничение за това доколко можем да се разграничим от Фед 
Nokia очаква по-силно второ полугодие след слаб ръст на печалбата за първото тримесечие 
Биткойнът потъна за кратко под 60 хил. долара преди разполовяването 
Чуждите инвестиции у нас намаляват с над 65% в края на февруари 
Изчисленията с AI скоро ще консумират повече енергия от Индия, твърдят от Arm 
Фезелов: Биткойн може да падне до $50000, ръстът ще продължи след халвинга 
Петролът задържа рязък спад, като запасите в САЩ се разшириха до 10-месечен връх 
САЩ връщат санкциите за Венецуела, след като Мадуро наруши сделката 
Главчев: Отговорността е на Радев, ако не се съгласи с предложенията ми 
Израел плати много висока цена при отблъскване на иранската атака 
ПП-ДБ искат договорът с "Боташ" да бъде разгледан на извънредно заседание 
Неочаквана геомагнитна буря връхлита Земята до часове 
Белингам каза тайната за успеха срещу Сити 
Филаделфия избяга от Бостън, Чикаго срази Атланта 
Лудогорец се подсилва поне с трима нови 
Пеп се хвана за главата: И най-доброто от нас не стигна срещу Реал 
Условия за ползване | Контакти | Реклама | Портфолио | Кариери | Поверителност | Карта на сайта | Лични данни
Investor.BG AD © 2001-2024 Dnes.bg All rights reserved. Contact Us | Advertising | Portfolio |