Европейските лидери, събиращи се в румънския град Сибиу, се опитват да изместят фокуса от Brexit към важните въпроси за бъдещето на Европейския съюз в момент, когато блокът се готви за евроизборите в края на месеца.

"Бъдещето на ЕС сe простира далече отвъд Brexit", каза неотдавна досегашният председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Работата по приоритетите на ЕС не трябва да бъде нарушавана от напускането на Великобритания, заяви той.

За съжаление Brexit е може би един от малкото въпроси, по които останалите 27 европейски лидери могат да постигнат съгласие. Следва преглед на предизвикателствата, с които европейските политици ще трябва да се справят през идните пет години, пише ДПА.

Политика в областта на промишлеността и конкуренцията

Китай подкрепя своята икономика с милиарди субсидии и насочва усилията си за създаване на глобални промишлени първокласни компании през идните години. Европа се опитва да изработи отговор на това.

Обсъжданите подходи варират от реформа на европейските правила за сливанията, която да улесни големи компании да се обединяват, до увеличаване на държавната помощ за промишлеността. Възобновяемите енергийни източници, цифровизацията и електрическите автомобили са други ключови теми.

Междувременно отношенията на ЕС с американския президент Доналд Тръмп са обтегнати заради спора за митата. Комисията се стреми за приключи търговските преговори със САЩ до края на октомври, но постигането на споразумение може да отнеме много повече време.

Убежище/ Имиграция

Когато стотици хиляди мигранти дойдоха в Европа през 2015 г., много европейски страни се оказаха неспособни да посрещнат мигрантския наплив. Средиземноморските страни като Италия и Гърция се опитваха да се справят с мигрантската вълна край бреговете си. Нещата в ЕС се промениха оттогава, особено в сферата на граничната сигурност.

Все още предстои да се изготви значителна реформа на правилата за убежище, а страните от ЕС са далече от постигане на споразумение за разпределяне на кандидатите за убежище в блока. Страни като Унгария и Полша отказаха да се ангажират с приемане на бежанци.

Отчасти поради тази безизходица спасителните кораби с мигранти неведнъж бяха принудени да чакат с дни и седмици близо до италианския бряг.

Това може да стане най-голямото предизвикателство за ЕС през идните години.

Климатичните промени

ЕС трябва да премахне изцяло вредните емисии до 2050 г., поне според предвижданията на ЕК. Това означава, че икономиката, доставките на енергия и транспортният сектор трябва да се трансформират така, че парниковите газове да бъдат контролирани или повече да не бъдат отделяни.

Но дългосрочната климатична стратегия на ЕС все още не е ясна. Страните членки искат да се споразумеят за общ подход през идните десетилетия до 2020 г.

Еврото/ Валутният съюз

Деветнайсет страни членки на ЕС вече използват общата валута, а всички останали, освен Великобритания и Дания, вероятно ще последват техния пример по силата на договорите на ЕС. Но не трябва да очакваме това да се случи в обозримо бъдеще.

През следващите пет години България и Хърватия може да се присъединят към еврозоната, но те първо ще трябва да направят някои промени, така, че присъединяването им да не отслаби еврото.

Много работа предстои за реформа в еврозоната. Десет години след последната финансова криза еврозоната все още не се смята за устойчива на кризи. През идните години освен всичко друго предстои работа върху бюджета на еврозоната и укрепване на спасителния механизъм на блока.

Взимането на решения

Страните членки на ЕС имат проблем с принципа на единодушието, който редовно не позволява на блока да постига общи позиции по деликатни външнополитически въпроси. Това изискване попречи също на създаването на специален данък за дигитални гиганти като Google и Facebook.

ЕК предложи преминаване към гласуване с мнозинство в някои области.
Но това предложение ще изисква промяна в учредителните договори, която, от своя страна, изисква единодушие.

Взимането на решения може да стане още по-трудно, ако ЕС приеме още страни членки. В момента те са 28, след Brexit ще са 27.

Страните от Западните Балкани, включително Босна и Херцеговина и Северна Македония имат най-добри шансове един ден да се присъединят към блока. Географски погледнато те са в средната част на Европа, но политически и икономически често отстоят на огромно разстояние от останалите страни членки.

ЕС не може и не иска да им обърне гръб, особено след като Русия се опитва да разшири влиянието си чрез мощна медийна експанзия и други средства.

ЕК им отвори перспективи за членство в ЕС около 2025 г., ако страните кандидатки осъществят необходимите реформи. Преди това, през 2024 г. ще има нови евроизбори.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase