Преди 80 години косите на Аристидес де Соуса Мендес побеляват. Той потъва в дълбока депресия, гледайки евреите, които минават по улиците на Бордо, бягайки от нацистите. Като консул на Португалия във френския град, той бил изправен пред моралната дилема - да послуша ли заповедите на правителството или да им се противопостави и да даде на евреите визи, с които те ще могат да избягат от наближаващите германски сили?

Соуса Мендес решава, че е негов дълг да спаси живота на хиляди евреи. За онези, които са оцелели, португалецът е герой. Но неговата смелост не се приема добре от диктатора Антонио Салазар. Той слага край на дипломатическата му кариера, а Мендес прекарва остатъка от живота си в недоимък.

След толкова много години, на 9 юни, Португалия най-накрая призна Аристидес де Соуса Мендес за герой и реши, че трябва да има монумент с Националния пантеон, носещ името му.

Когато Германия предава Белгия

Всичко се случва в средата на юни 1940 година, дни преди Хитлер да обяви победата си над Франция. Париж пада на 14 юни, а примирието е подписано само седмица по-късно. Дипломатите на Португалия в страната били стриктно инструктирани, че визи ще се издават на евреи и бежанци само след изричното позволение на Лисабон. Но онези, които искали да прекосят границата с Испания и да избягат от приближаващите нацисти, нямали време да чакат.

"Бяхме чули, че французите са се предали и нацистите идват. Спомням си ясно звука от бомба, който ме събуди и майка ми, която ме уверяваше, че това е гръмотевица", разказва Анри Дайнер, който по онова време е бил едва тригодишен, но ясно помни как неговото еврейско семейство бяга от дома си в Антверп след като нацистите нахлуват в Белгия и завладяват Франция и Холандия.

"Пуснахме радиото и чухме как крал Леополд казва, че Белгия е била предадена от германците и те ни нападат. Баща ми предполагал, че ще има война още от 1938 година. Той имал план и кола", спомня си Дайнер, който сега е пенсиониран инжинер, живеещ в Ню Йорк.

Елиезар Дайнер, съпругата му Спринс и още петима техни роднини, включително седеммесечно бебе, се измъкват от бомбардировките и бягат във Франция.

"Баща ми избягвал големите пътища. Заобиколи Париж от далеч и продължи към крайбрежието. Искал е да е на 10 мили от фронта през цялото време, защото мислел, че войната ще свърши бързо - защо да ходим далеч, когато след това ще трябва да се върнем", раказва Дайнер пред BBC.

Но когато видял как германските самолети разрушават френските окопи и чувал непрестанно за победите на нацистите, стигайки в Бордо, бащата на Хенри разбрал, че няма да се върне в Антверп скоро.

Моралната криза и нервният срив

В Бордо консулът на Португалия станал близък приятел с равин. Хаим Крюгер също напуснал Белгия, за да избяга от нацистите. Соуса Мендес му предлага визи за него и семейството му, за да могат безопасно да преминат през испанската граница.

"Но след това претърпява "морална криза", казва историкът Мордекай Палдиел. Крюгер отказва предложението, тъй като не иска да изостави хилядите други еврейски бежанци в Бордо.

"Тук ситуацията е ужасна, а аз съм прикован към леглото, защото преживявам тежък нервен срив", пише Аристидес де Соуса Мендес в писмо от 13 юни 1940 година.

"Никой не знае какво е минало през главата му в тези три дни. Някои казват, че задължението на един дипломат е да се подчинява на заповедите, дадени от властите, дори и ако тези инструкции не са морални. По-късно Мендес казва на равина в Лисабон, че "ако толкова много евреи страдат заради един католик, то не напълно в реда на нещата един католик да страда за всички тези евреи". Разбира се, той говори за Хитлер", обяснява Палдиел.

"Без повече националности, раси, религия"

Каквото и да е минало през главата на Аристидес де Соуса Мендес, на 17 юни той взел своето решение. Синът му Педро Нуно де Суса Мендес разказва: "Той излезе от спалнята си, отвори вратата на канцеларията и обяви на висок глас: "Отсега нататък давам на всички визи. Няма да има повече националности, раси или религии".

За семейството на Анри Дайнер това означава само едно - спасение.

Оказва се, че майка му Спринс познавала консула, когато той работел в Антверп, където тя била секретарка на британския консул. Семейство Дайнер вече се опитали да получат визи от консулствата на САЩ, Великобритания и Канада. Преди да получи нервния си срив, Мендес включва имената им в списъка, който праща до правителството на Салазар в Лисабон.

"Майка ми разказва, че той изчезнал за няколко дни и когато се появил косата му вече била сива. Тя започнала да работи за него през тези дни, помагайки му за издаде толкова много визи. Соуса Мендес спаси живота ни", разказва Анри. Пред консулството се извила дълга опашка от бежанци. Някои от тях дори къмпингували на площада.

Никой не знае с точност колко визи са издадени, но според историците става дума за между 10 хил. и 30 хил. души. Някои от тях прекосяват Атлантика за да се установят в САЩ. Днес американската фондация на името на Мендес успява да идентифицира 3800 души, получили виза от него. 

Сякаш обладан от чувството за мисия, консулът подписва визи дори и на пътя, тъй като тълпите в Бордо започват да образуват човешка колона на юг към граничния град Андай. Той се отбива в консулството в Байон, където издава още документи. През това време Външното министерство на Лисабон изпраща телеграми до Бордо, настоявайки Мендес да се откаже. Властите получават информация от негови колеги, че той е "изгубил ума си". Испания дори обявява визите му за невалидни, но хиляди вече са успели да преминат границата.

Кой успява да се измъкне?

Аристидес де Соуса Мендес се свързва със своите шефове в Лисабон на 8 юли. Сред избягалите от окупираната Франция с визите му са художникът Салвадор Дали, режисьорът Кинг Видор, част от членовете на семейство Ротшилд и по-голямата част от бъдещото правителство на Белгия, което живее в изгнание.

По-късно Салазар и Португалия са възхвалявани за помощта, която оказват на евреите, които искат да избягат от нацистите. Ала Мендес, благодарение на който се случва всичко това, губи дипломатическата си работа. Оставен е и без пенсия. Домът му започва да се руши. И днес там има само купчина камъни.

"Мендес бе третиран ужасно от Салазар. Той умря в мизерия, като просяк. Децата му трябваше да емигрират, за да открият бъдещето си някъде другаде", разказва Анри Дайнер. А неговото семейство се озовава в Бразилия преди да се премести в САЩ. Той винаги ще помни Мендес като мъжът, който е имал кураж и морал.

"В свят като днешния имаме нужда от повече хора, които подобно на Аристидес ще са готови да застанат зад това, което е правилно", категоричен е Анри.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase