"Здрави работнички на възраст между 20 и 40 години, търсени за военен обект", гласи обявата за работа от немски вестник от 1944 г. Обещават се добри заплати и безплатен пансион, настаняване и дрехи.

Това, което не се споменава в краткия текст, е, че облеклото е SS униформа. И че "военният обект" е концентрационният лагер за жени Равенсбрюк.

Днес крехките дървени казарми за затворниците отдавна са изчезнали. Останало е само зловещото празно, скалисто поле, на около 80 км северно от Берлин. Но там все още стоят осем солидно построени вили с дървени капаци и балкони. Те представляват нацистка версия от 40-те години на средновековните немски вили. Това е мястото, където са живели жените пазачи, някои с децата си. От балконите се вижда гора и красиво езеро. "Това беше най-красивото време в живота ми", споделя една бивша служителка на SS, десетилетия по-късно.

Но от спалните си те виждат и колони от затворници, както и комините на газовата камера.

"Много посетители, идващи на мемориала, питат за тези жени. Няма толкова много въпроси за мъжете, работещи в тази област", казва Андреа Генест, директор на мемориалния музей в Равенсбрюк. "Хората не обичат да мислят, че жените могат да бъдат толкова жестоки."

Много от младите жени идвали от по-бедни семейства, напуснали училище рано, те имали малко възможности за друга кариера. Работа в концентрационен лагер означавала по-високи заплати, комфортно настаняване и финансова независимост. "Било е по-привлекателно от това работата във фабрика", казва д-р Генест.

Много от тях са били индоктринирани рано в нацистки младежки групи и са вярвали в идеологията на Хитлер. "Те чувстваха, че подкрепят обществото, като правят нещо срещу враговете му", каза тя пред BBC.

Ад и домашен уют

В една от къщите нова изложба показва снимки на жените в свободното им време. Повечето са по на двадесет години, красиви, с модерни прически. На кадрите се вижда как се усмихват, докато пият кафе и хапват торти вкъщи. Или се смеят, докато ходят на разходки в близката гора с кучетата си.

Сцените изглеждат невинни - докато не забележите отличителните знаци на SS по дрехите на жените и не си спомните, че същите тези елзаски кучета са били използвани за измъчване на хора в концентрационните лагери.

Около 3500 жени са работели като пазачи в нацистки концентрационни лагери. Всички те започват в Равенсбрюк. Много от тях по-късно са работили и в лагери на смъртта като Аушвиц-Биркенау или Берген-Белзен.

"Те бяха ужасни хора", казва 98-годишната Селма ван де Пер по телефона от дома си в Лондон пред BBC. Тя е била холандски борец за съпротива, която попада в Равенсбрук като политически затворник. "Харесваше им, защото им даваше власт. Даваше им много власт над затворниците. Някои затворници бяха много зле третирани. Бити."

Селма работи под земята в окупираната от нацистите Холандия и смело помага на еврейските семейства да избягат. През септември тя публикува книга във Великобритания за преживяванията си, която е озаглавена "Казвам се Селма". Тази година трудът й ще излезе в други страни, включително Германия.

Родителите и сестрата на Селма са убити в лагерите на смъртта, а почти всяка година тя се връща в Равенсбрюк, за да участва в събития, за да гарантира, че престъпленията, извършени тук, няма да бъдат забравени.

Равенсбрюк беше най-големият лагер само за жени в нацистка Германия. Там са затворени над 120 000 жени от цяла Европа. Много от тях бяха борци на съпротивата или политически опоненти. Други бяха счетени за "негодни" за нацисткото общество: евреи, лесбийки, секс работници или бездомни жени.

В Равенсбрюк са загинали поне 30 000 жени. Някои бяха обгазени или обесени, други умряха от глад, болести или работеха до смърт. С тях се отнасяха брутално много от жените пазачи - бити, измъчвани или убивани. Затворниците им давали прякори, като "кървавата Бригида" или "револвер Анна".

След войната, по време на процесите за нацистки военни престъпления през 1945 г., Ирма Грезе е наречена от пресата "красивият звяр". Млада, привлекателна и руса, тя беше призната за виновна в убийство и осъдена на смърт чрез обесване.

Клишето на русата, садистична жена в SS униформа по-късно се превърна в сексуализирана култова фигура във филми и комикси.

Но от хиляди жени, които са работили като охранители на SS, само 77 са изправени пред съд. И много малко всъщност са осъдени. Те се представяха като невежи помощници, а след това лесно се справят в патриархалната следвоенна Западна Германия. Повечето никога не говорят за миналото. Женят се, сменят имената си и се стопяват в обществото.

Една жена, Херта Боте, която била затворена за ужасни актове на насилие, по-късно говори публично. Тя е помилвана от британците след само няколко години затвор. В рядко интервю, записано през 1999 г. непосредствено преди смъртта й, тя не изпитва покаяние. "Сгреших ли? Не. Грешката беше, че това беше концентрационен лагер, но трябваше да отида в него, иначе щях да бъда вкарана в него. Това беше моята грешка."

Това беше оправдание, което бившите пазачи често използвали. Но не било вярно. Записите показват, че някои новобранци са напуснали Равенсбрюк веднага щом са разбрали каква е работата. Не е имало отрицателни последици за тях.

Но дали Селма смята, че пазачите са били дяволски изчадия? "Мисля, че това бяха обикновени жени, които правят дяволски неща. Мисля, че е възможно да има много такива хора, дори в Англия. Мисля, че това можеше да се случи навсякъде. Може да се случи тук, ако беше позволено."

"Това е ужасяващ урок за днешното поколение", смята тя.

След войната жените от SS продължават да живеят в книги и филми. Най-известният е "Читателят" - германски роман, който по-късно се превръща във филм с участието на Кейт Уинслет. Понякога жените се изобразяват като експлоатирани жертви, а друг път като садистични чудовища.

Истината е по-ужасяваща. Те не бяха необикновени чудовища, а по-скоро обикновени жени, които в крайна сметка правеха чудовищни ​​неща.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase