Расизъм, антициганизъм и дискриминация: актуално проучване сочи, че предразсъдъците към ромите в Германия не са изкоренени. Двама от всеки трима представители на най-голямото европейско малцинство са дискриминирани.

„Ти си нищо, не те бива за нищо, от теб нищо не става" - от векове на ромите се гледа по този начин кога директно, кога по-прикрито, казва за Дойче веле Себастиан Куртизи. Той е сред анкетьорите от проучване сред ромите и синтите в Германия, проведено от организацията „RomnoKher", чиято цел е поддържането на ромската култура и идентичност. По-голямата част от анкетираните определят образованието като необходимо, над 80% го смятат за много важно.

Подобно на останалите анкетьори, и Куртизи е част от най-голямото европейско малцинство - предполага се, че в ЕС живеят около 6,3 милиона негови представители. Той е роден в днешна Северна Македония, но е израснал в Сърбия, завършил е техникум, на 17 години е избягал с родителите си в Германия и междувременно има германски паспорт. Работи като консултант на безработни и споделя, че в един момент неизбежно установяваш колко предразсъдъци има спрямо това малцинство - щом се смята, че това е народ, който се състои само от крадци, музиканти, врачки и просяци.

Двама от всеки трима души са дискриминирани

Авторите на проучването са регистрирали и прояви на расизъм, антициганизъм и дискриминация: 40 процента от анкетираните разказват за дискриминация на техните деца, включително в рамките на учебния процес - от преподаватели и съученици. Две трети от участниците споделят, че самите те са били обект на дискриминация заради това, че са част от малцинствена група – включително в образователната система. Но там, където преподавателите са отправяли по-високи изисквания към децата от малцинството, те по правило са завършвали с по-добри дипломи.

„Ако имаш германско име, отношение към теб по телефона е едно, а като те видят на живо в училището с тъмната коса и кожа, то се променя", разказва Маня Шукер-Вайс, която също е работила по проучването. Тя разказва за конкретен случай с ромско дете, което принципно имало среден успех, но след като видели родителите му, го включили към учениците със специални образователни потребности.

Случаят съвсем не е единствен - редица родители се оплакали, че децата им са получили недобри атестации в училище. А дъщерята на Шукер-Вайс, която учи в гимназия, ѝ казала: „Много се радвам, че съм руса и имам сини очи".

Само 4% завършват висше образование

Като цяло проучването показва значителен напредък в образованието в сравнение с предишни подобни анализи и при сравнение на поколенията, заявява за Дойче веле една от неговите авторки - Карин Чудак, педагожка в университета във Фленсбург.

Всички деца от малцинството междувременно са получили основно образование, но почти всеки трети така и не успява да завърши средно. Затова мнозина успяват да намерят само нископлатена работа. Сред по-младите анкетирани броят на незавършилите е по-нисък, но пак остава значително по-висок от средния за страната, който е пет процента.

Разлика със средните за Германия нива се вижда и другаде - много по-малко деца от малцинството посещават детска градина, много по-малко са и тези, които успяват да получат специалност или да завършат висше образование. Но дори и 15 на сто от анкетираните под 30 годишни да успяват да вземат зрелостния си изпит (средният показател за Германия е 40%), само четири на сто завършват висше образование.

Една от причините би могла да бъде в това, че семействата нямат достатъчно възможности да подкрепят децата си и не могат да намерят достъп до различни спомагателни курсове, както сочи допитването.

Има ли решение?

Германската държава отхвърля целенасоченото насърчаване на ромските деца - за което пледира Брюксел - с аргумента, че училищната система е отворена за всички. Но както посочва пред Дойче веле Даниел Щраус, един от съоснователите на „RomnoKher", за изравняването на шансовете има нужда от няколко поколения и изрична подкрепа. Неговият баща, един от малкото оцелели от Аушвиц, е останал неграмотен заради това, че на хората от малцинството е била наложена забрана да посещават училище. „Но той се погрижи ние, децата му, да ходим на училище, макар той да не е имал тази възможност."

Карин Чудак на свой ред отбелязва, че за обществото и образователната система би било от полза темата за преследванията на ромите по времето на нацизма да бъде по-широко застъпена в учебните планове. Освен това да се отделя повече внимание на културата на синти и роми, както и на езика им. Засега обаче тези случаи са по-скоро изключение.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase