По това време миналата година тези мерки изглеждаха немислими: най-тежките ограничения, наложени в западна държава след Втората световна война. "Сега цяла Италия е затворена", беше шокиращото заглавие в Corriere della Sera на следващия ден.

На 9 март 2020 г. на население от над 60 милиона е заповядано да остане вкъщи. Хората могат да напускат домовете си само при специфични обстоятелства - самостоятелно упражнение в близост до дома, пазаруване на хранителни стоки, посещение на лекар. При нарушение глобата бе между €400- €3000.

Училищата, университетите и всички несъществени предприятия бяха затворени. Само супермаркети, банки, аптеки и пощи останаха отворени. Всички пътувания в страната бяха забранени, освен по здравословни или други неотложни причини.

Но само след няколко дни голяма част от континента се наложи да последва примера на Италия. Към 18 март половината от населението на Европа, повече от 250 милиона души, остава под локдаун, след като случаите на коронавирус се удвояват в някои страни на всеки три или дори два дни.

Eдна година по-късно, когато някои държави отпускат мерките на втория или дори третия си локдаун, а други обмислят дали да не го продължат, екстремните мерки, наложени за пръв път в Италия преди година, вече не изглеждат толкова шокиращи.

Освен кратка лятна почивка, голяма част от континентална Европа не е практикувала някои от най-дефиниращите си обичаи през по-голямата част от тези 12 месеца - пиене на кафе с приятели по красиви тераси, задължителния обяд в ресторант и дори поздрава с целувка по двете бузи. На тяхно място се появиха нови навици - да си взимаш кафе за вкъщи, да пазаруваш в интернет, да се поздравяваш с лакти. Някои новости са добре дошли: особено в Южна Европа, досега досадната бюрокрация се е преместила, поне частично, онлайн.

Локдаунът промени европейските възприятия и приоритети. Близо 70% от хората смятат, че постоянната промяна на работното място е неизбежна, според анкета, проведена след първото блокиране на Франция миналата година, като над 80% искат да работят повече от дома си в бъдеще.

Шест на всеки 10 смятат, че моделите им на разходи са се променили, като 74% са готови да плащат повече за продукти, произведени на национално ниво. Половината казват, че ценят повече отношенията с приятелите и семейството си. Близо 40% искат повече пространство у дома, балкон и градина.

"Виждали сме нещо подобно след други големи кризи като финансовата катастрофа или терористичните атаки през 2015 г. в Париж", казва Фредерик Дейби от анкетьора Ifop, пред The Guardian. "В тези случаи инерцията винаги се оказва по-силна от желанието за промяна."

"Но този път може да е различно", казва Дейби. "Локдаунът значително ускори съществуващите вече тенденции. Това е събитие веднъж в поколение, променящо отношението към потребителското поведение, работа, домове. Твърде рано е да се каже дали това ще се окаже постоянна, цивилизационна промяна, но колективната психология със сигурност се е променила."

Недостатъците на заключването обаче са видими за всички - особено след вторият, дори по-тежък локдаун, наложен след лятото. Според едно скорошно проучване германците се борят много повече с проблемите на психичното здраве по време на втория локдаун, отколкото на първия.

Изследователи от университета в Саарланд установиха, че удовлетвореността от живота "значително е намаляла - притесненията, стресът и депресията са се увеличили", казва ръководителят на проекта Дорота Рейс. Оценките на хората за обществото също са се "променили драстично".

"По време на първия локдаун, казва Рейс, обществото се възприема като приближаващо се. Сега усещането е, че е "доста егоистично и се отдалечава". Прекалено рано е да се каже дали настроенията ще се подобрят, когато мерките бъдат премахнати, каза тя, както се случи миналата година.

Продължителното затваряне на училищата и университетита и вероятният срив в заетостта на завършилите доведе до особено напрежение върху децата и учениците, носещи тежестта на мерките, предназначени главно за защита на много по-старото поколение.

Проучване във Франция отбелязва 50% увеличение на учениците, показващи "признаци на психологически стрес". Холандските власти заявиха, че някои младежки психиатрични отделения са запълнени, докато по време на втората си вълна от инфекции Италия регистрира 30% увеличение на броя на младите хора, опитващи се да се самоубият или да се самонаранят.

В Испания, съвсем близо до най-тежкия локдаун в Европа от първа вълна, децата страдаха непропорционално - те нямха право да напускат домовете си, за да правят упражнения навън, да се разхождат край дома си или дори да придружават родителите си до супермаркета.

След Италия на 14 март Испания обяви извънредно положение, в локдаун бяха 46 милиона души. Магазините и училищата бяха затворени, а единствените немедицински причини, поради които хората можеха да напуснат дома си бяха пазаруване на хранителни стоки или разходка на куче.

Следваща бе Франция. На 17 март властите казаха на френските граждани да си останат у дома. Те можеха да пазаруват хранителни стоки, да вършат други основни задачи или да правят упражнения за един час на ден. Германия избра по-строги мерки за социално дистанциране, но без официално заключване, на 22 март.

Холандското правителство избра това, което нарече "интелигентен локдаун" на 16 март - затваряне на барове, ресторанти, музеи, училища и университети и забрана на мащабни събития, а Белгия влезе в локдаун на 18 март.

Португалия обяви първото си извънредно положение след завръщането на страната към демокрацията през 1976 г., като позволи на правителството да разположи армията и да определи цените на основните стоки, докато Чехия и Полша реагираха рано, като блокираха на 12 и 13 март.

Континенталният отстъпник беше Швеция, която отказа да осъществи пълен локдаун. Вместо това тя забрани сбирките на повече от 50 души и препоръча хората спазват физическа дистанция и да работят от вкъщи.

Година по-късно стана ясно, че ако ще бъдат наложени строги блокировки, те трябва да бъдат въведени по-скоро на кривата на инфекцията, отколкото по-късно. Италия се блокира пет седмици след първия си случай, когато вече са потвърдени 7300 инфекции. Месец по-късно имаше 160 000 потвърдени случая.

По същия начин строгото национално заключване на Испания започна, когато над 4200 инфекции на COVID-19 вече бяха диагностицирани. До 5 април потвърденият общ брой случаи е надминал дори и този в Италия.

Полша се блокира само след 29 случая и изпита далеч по-лека първа вълна. Междувременно Великобритания, която подобно на Холандия имаше 800 случая на 14 март, беше блокирана седмица по-късно - и до средата на април имаше три пъти повече инфекции от холандците.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase