Урсула фон дер Лайен изготвя план за спасяване на европейската промишленост от разруха. Има само един проблем: европейските правителства силно против него.

Тази седмица председателят на Европейската комисия ще изложи идеите си за индустриална политика, чиято цел е да помогне на големите производители и други предприятия да запазят конкурентоспособността си пред две екзистенциални заплахи: високите сметки за енергия и американските вътрешни субсидии за техните конкуренти, пише "Политико".

Централно място в нейния проект заема разхлабването на ограниченията за размера на средствата, които правителствата - или ЕС на централно ниво - могат да отпускат под формата на субсидии, известни като "държавна помощ", за да подкрепят предприятия в затруднено положение.

Рискът е, че ако ограниченията на субсидиите бъдат премахнати, най-богатите икономики в ЕС като Германия и Франция ще могат свободно да превъзхождат най-слабите малки държави в блока, а това ще наруши принципа на справедливост, който е в основата на европейския единен пазар.

"Тези планове рискуват да раздробят единния пазар и да създадат предпоставки за свободно разпределение на субсидиите", заяви един от дипломатите на ЕС. Т.нар. равнопоставеност на европейската икономика "виси на косъм", след като трилиони евро държавни субсидии вече бяха одобрени по време на пандемията и за да се противодейства на първоначалния шок от нахлуването на Русия в Украйна, добави дипломатът.

Плановете на Фон дер Лайен за нов европейски фонд за суверенитет - потенциален източник на парични средства, отворен за по-малките страни членки - са само "трик" за облекчаване на правилата за субсидиите, добави друг подозрителен дипломат.

В проектозаключенията, председателят на Съвета Шарл Мишел също е предложил идеята за създаване на фонд, финансиран от съвместни заеми на ЕС, който да позволи на страните да субсидират промишлеността при равни условия.

Четирима дипломати от ЕС заявиха пред "Политико", че на среща миналата седмица широк кръг от посланици на ЕС са се противопоставили на тези проектозаключения. Според трима от дипломатите на срещата холандският посланик Роберт де Грот е определил предложението на Мишел като "Карл Маркс" на стероиди.

"Написан в Париж"

Друг дипломат от ЕС заяви, че проектът за заключения "е написан в Париж".

Франция, която представи своите големи индустриални проекти за Европа, включително призиви към ЕС да ускори производствените цели и да създаде спешен фонд за суверенитет, е начело на усилията за разширяване и разширяване на по-свободните правила за държавна помощ, които биха позволили на правителствата да отделят повече пари за компаниите.

Лидерите на ЕС ще обсъдят своите възможности на среща на върха на 9 и 10 февруари. Фон дер Лайен планира да направи по-подробни предложения за индустриална политика през март, последвани от Закон за промишлеността с нулево нетно потребление, който ще насочи инвестициите към производствени обекти за зелени технологии като част от новите критерии за индустрии, щадящи климата. Тя заяви, че в по-дългосрочен план ще работи върху Европейския фонд за суверенитет.

Миналата седмица пък финансовите министри на Финландия, Чешката република, Дания, Естония, Ирландия, Австрия и Словакия изпратиха писмо до комисаря по търговията Валдис Домбровскис, в което критикуват това, което те наричат "постоянни или прекомерни нецелеви субсидии" в отговор на действията на САЩ.

Италия също изпрати неофициален документ, в който предупреждава срещу разхлабването на правилата за държавните помощи и посочва, че 77% от държавните помощи, одобрени в рамките на настоящата кризисна рамка, са "концентрирани в две държави членки" - Франция и Германия - "и този дисбаланс може да се увеличи още повече", тъй като другите държави не могат да се сравняват с тяхната покупателна способност.

От своя страна комисарят по въпросите на конкуренцията Маргрете Вестагер възприе предпазлив подход, като неотдавна заяви пред аташетата по държавните помощи на ЕС, че бързането със субсидиите за стимулиране на промишлената конкуренция в ЕС "няма да даде резултат".

Странен сблъсък между държавите от ЕС

Докато държавите от ЕС продължават да спорят как най-добре да реагират на огромния пакет от зелени субсидии на САЩ, Комисията държи картите, когато става въпрос за това откъде ще дойдат парите.

В проектоплановете, които Фон дер Лайен ще представи на държавите от ЕС в сряда, Комисията предпочита да използва неизползваните заеми от пакета за възстановяване на блока и други финансови рамки като RePower EU, вместо да набира средства чрез емитиране на нов дълг.

В по-широкия контекст на въпроса как Европа може да се конкурира в световен мащаб, като защитава работните места, се говори и за това дали Брюксел трябва да засили своята финансова рамка SURE, която използва социални облигации за предоставяне на заеми на държавите от ЕС.

Някои държави не са доволни от повторното използване на инструмент, който беше използван в дълбоките години на икономическата криза в Европа, като част от усилията за възстановяване от пандемията.

Това е особено чувствително за "пестеливите" държави, като Германия и Нидерландия. Други също са скептични, тъй като е малко вероятно да донесе много лесни пари в сравнение с данъчните облекчения в САЩ, предвидени в Закона за намаляване на инфлацията.

Германският министър на финансите Кристиан Линднер заяви в понеделник, че "не подкрепя повече субсидии и прекомерна държавна помощ и не съм убеден, че се нуждаем от какъвто и да е допълнителен инструмент за финансиране". Той заяви, че Германия не е склонна да повтори дълговите инструменти на ЕС като NextGeneration EU или SURE. "Предлагам да се избягват тези дебати, защото не може да се очаква добър край", каза той.

Предвид разногласията, Европейският съвет вероятно няма да доведе до ясна насока, заявиха няколко от дипломатите.

Остава надеждата, че Вашингтон и Брюксел могат да намерят общ език, преди ЕС да се впусне в субсидиране. Представители на ЕС настояват за по-голям достъп на европейските фирми до американската програма за субсидиране.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase