В събота вечер в Ористано, добре поддържан малък град в Сардиния, група млади двойки в края на двадесетте и началото на тридесетте често се срещат, за да хапнат пица.

"Много от нас са безработни, но общото нещо, което всички имаме, е липсата на деца", казва 29-годишният Масимо Петрето, който би искал да създаде семейство с гаджето си, но като приятелите си не може да си го позволи.

Петрето, който има диплома по комуникации, е кандидатствал за 30 работни места от лятото, но без резултат. Подобно на 71% от всички италианци в Южна Италия на възраст от 18 до 34 години, той все още живее с родителите си.

"Без трудов договор не можете да наемете или със сигурност да купите къща, а без това децата са немислими", споделя той.

Сардиния е в острия край на забавяне на раждаемостта в целия ЕС, с нищожните 0,95 раждания на жена - най-ниските от всички региони в Италия и по-малко от половината от двете раждания на жена, от които обществото се нуждае, за да поддържа броя си.

Ако нищо не се промени, властите очакват населението на острова от 1,6 милиона да намалее наполовина до 2050 г.

"Южната част на Италия трябва да се наблюдава, защото е лаборатория за това, което може да се случи по-нататък в Италия и в Европа", каза Франческо Гаудио, експерт в италианската национална статистическа агенция Istat.

Страната като цяло се справя малко по-добре: нейният коефициент на раждаемост е спаднал до 1,22 тази година, според данни на Istat от миналата седмица, от 1,25 през 2021 г. Испания е единствената голяма европейска нация с по-ниска раждаемост - 1,19, показват данните на Евростат. Миналата година в Италия са се родили само 393 000 бебета, което е рекордно ниско ниво спрямо повече от милион през 1964 г. Нещата са по-лоши в Англия и Уелс, с коефициент на раждаемост от 1,55 през 2021 г., според най-новите данни на ONS.

Кризата накара премиера Джорджия Мелони да превърне увеличаването на раждаемостта в ключова политика на правителството, обещавайки милиард евро в годишния си бюджет за финансиране на данъчни облекчения за майките и стимули за работодателите да ги наемат.

"Децата и бебетата са живот и надежда, като семената, които засаждате, за да отгледате гора", каза тя през юни.

Но друга нова статистика предполага, че тя може да е закъсняла твърде много в южните и островните региони на Италия, особено Сардиния. Istat разкри този месец, че поради спад на раждаемостта от десетилетия, броят на 18-34-годишните - възрастовата група, която е най-вероятно да има деца - е намаляла в Сардиния с 40% през последните 20 години.

Това е дало на Ористано призрачно усещане, сподея Петрето. "Ако искаме да направим нещо след пица в събота вечер, всичко е затворено. Залата за боулинг затвори преди осем години, дискотеките са намалели от три или четири на само една", каза той и добави: "Тук има меланхолично, празно чувство – Ористано вече е за старите."

Това е удар за бъдещето на града с 30 000 жители, който датира от Средновековието, има катедрала от 12-ти век, свой собствен вариант на сардински диалект и е близо до Is Arutas, плаж с розов пясък, потопен в прозрачна вода, която привлича посетители от цяла Европа.

Същата липса на шум може да се усети в малките градове в Южна Италия, която е загубила три милиона 18-34-годишни през последните две десетилетия, и в целия ЕС, който е загубил 16,6 милиона души в тази възрастова група през същия период .

В Сардиния селата са заплашени от изчезване, включително малкото Семестен, което трябва да изчезне след десет години, след като населението му намаля от 700 през 50-те години на миналия век до 129 днес. Последното дете там се роди преди 8 години.

"Тук е красиво, живее се добре, но магазинът ни затвори миналата година и не мога да намеря кой да го отвори отново", казва кметът Антонела Буда. "Аз се боря срещу изчезването на Семестен, но не можете да спрете хората да напускат, за да си намерят работа."

Емиграцията от "mezzogiorno" - седемте континентални региона на юг от Рим, плюс Сицилия и Сардиния - се комбинира с по-ниска раждаемост, за да намали броя на населението още повече, като 34 500 напуснат през 2020 г.

В усилията си да върне ражданията на дневен ред, Мелони се появи на сцената с папата на конференция през май - и двамата облечени в бяло - за да призове италианците да раждат потомство.

Критиците възразяват срещу това, че Мелони вкарва своята твърдодясна идеология в дебата. Тя обвини телевизионните предавания, че не популяризират традиционната семейна единица, която според нея е в основата на традициите и идентичността на Италия. Всеки опит за отслабване на семейството, твърди тя, е част от заговор, който да накара италианците да загубят своята идентичност.

Тя почти мълчи по въпроса, откакто пое властта миналата година, но говори на септемврийска конференция за раждаемостта в Будапеща, твърдейки: "Без тази идентичност ние сме само числа, несъзнателни числа". Но и нейното семейството получи удар на 20 октомври, когато тя обяви, че зарязва партньора си - Андреа Джамбруно, бащата на дъщеря й - след като беше чут да предлага "тройка" на колежка от работа.

Мелони също вярва, че приемането на повече мигранти, които могат да плащат данъци и да покриват нарастващите пенсионни сметки на страната, не е решението. Италианците, каза тя в Будапеща, просто трябва да имат повече деца, вместо да "свикват с идеята, че упадъкът е съдба".

В Ористано, приятелката на Петрето, Камила Спига, на 29 години, казва пред The Times, че с удоволствие би имала две деца, но 1000 евро, които печели на месец, подреждайки рафтове в търговец на едро с храни, са твърде малко, за да покрият разходите.

"Ходила съм интервюта за други работни места, където те питат: "Мислиш ли да имаш деца?" Можеш да си най-добрият в света, но няма да те вземат“, споделя тя. "Имаме нужда от две заплати от €1500 на месец, за да получим къща, за да имаме дете, или в противен случай това е куче или котка – и дори те са скъпо удоволствие."

Парадоксално, когато италианците са били не просто бедни, а наистина бедни през миналия век, те са имали повече, а не по-малко деца. Тогава на децата се е гледало като на удобна работна сила, която да помага на семейството да оцелее, особено когато родителите им са били твърде стари, за да работят на полето.

"Майка ми беше едно от десетте деца, които трябваше да помагат в семейната ферма, докато тя стана чистачка и имаше две деца", каза Спига.

Днес жителите на града гледат на децата като на разход без възвращаемост, а не като на инвестиция, с години наред сметки за дрехи, образование и жилище.

В Каляри, столицата на Сардиния, регионалните власти решиха, че единственият начин да се гарантира оцеляването на жителите на Сардиния не е пътят за данъчни облекчения, избран от Мелони, а обикновените парични дарения за покриване на разходите.

Това означава 600 евро годишно на дете, финансова подкрепа за хора, които купуват и реставрират имоти в малки градове и 20 000 евро грантове за стартиращи фирми. „И ние вече плащаме за места за кърмене на всички деца“, каза Куирико Сана, началник на кабинета на регионалния президент.

Това може да направи разликата за най-малкото село в Сардиния, Барадили, навътре от Ористано, където броят на жителите е намалял до 78 от 125 преди няколко години.

"Трябваше да изчезнем до 2025 г., но се борим и сега очевидно няма да изчезнем до 2050 г.", каза кметът Мария Анна Камедда, 51-годишна.

Някога Барадили е бил център за отглеждане на пшеница, вино и бадеми, но училището му е затворено в края на 80-те години. "Управляването на село като това може да бъде деморализиращо, когато изглежда, че никоя политика не може да обърне намаляването на населението и не сме само ние – ние просто го преживяваме първи“, каза Камеда. "Но животът тук може да бъде прекрасен и ние няма да се отказваме."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase