Фортисимо клас в клас. Цигуларят Хари Ешкенази сред децата. Снимка: Refresh PR

1234

Изкуството у нас стои настрани, защото и хората на изкуството стоят надалече. Ще дам пример с Бетовен, който е посетил част от творчеството си на падналите в боя. Това означава, че той е участвал в обществения живот. Сега ние сме се отдръпнали и само наблюдаваме и това ни отдалечава от хората и проблемите. Едно време всяко произведение на изкуството е отразявало дадено събитие. 

С вашия проект вие влизате в училищата. Това не е странене от събитията.

Изкуството върви по два канала. Единият пример е с Чайковски и картините на Репин – едни казват, че Чайковски е много мелодичен, а картините на Репин са като картичка. И тук идва теорията, че изкуството е идеално просто и тази простота може да спечели всички. Другият канал е по-различен – там е Шомберг – изкуство за самото изкуство. В програмата на Фортисимо клас се опитваме да съчетаем двете неща. Ние използваме Холивуд, за да стигнем до децата. Чрез лъскавата част, показваме по-сериозната и сложна част. При нас има и послание и да научим децата на нещо ценно. Така че нашата цел е по средата.

Най-често посещавате деца от четвърти клас, нали?

В програмата сме опитвали всякакви експерименти. Децата в първи клас са много малки. Осмокласниците пък  имат вече оформени своите тинейджърски интереси, но всичко зависи от това как е направено и поднесено дадено нещо. Посещавал съм и деца от осми клас в Етрополе. Получи се много добре.

Разкажете повече за началото на инициативата.

Проектът стартира преди три години. В началото започнахме в 73-то училище. Постепенно с Фондация „Америка за България“ започна и дългата програма. В нея се включиха братовчед ми Веско, брат ми Максим и Любо Нейков в залата на музикалното училище. Концертът беше превъзходен и от там нещата тръгнаха. Програмата се разви в две посоки. Освен образователна програма, потърсихме и талантливи деца. Идеята е програмата да прерасне във Фортисимо Школа, Фортисимо Педагог – целях да има малко гръцко звучене. Иска ми се уроците им да бъдат субсидирани донякъде и професионалните музиканти на Фортисимо клас да ги обучават.

Има ли разлика при децата в различните градове?

Децата навсякъде са едни и същи. В големия град те са преситени и трябва да си извънредно интересен, за да ги впечатлиш. В провинцията ни гледат с отворени очи. В Русе направих страхотен урок в едно училище. Наблюдавам разликата между Разград и Варна, например. Личи си, че децата в Русе не откриват класическата музика за първи път, може би заради Русенско-мартенските дни. Но пък в някой по-малък град като Дупница, ни гледат с отворени очи.

Коя е подходящата възраст, в която едно дете да бъде насочено професионално към музиката?

Започнал съм да свиря на цигулка на 4 години. Ако искаш да станеш много добър, трябва да почнеш от много рано и всяко забавяне във възрастта, намалява шансовете. Аз съм от музикално семейство. Всички започнахме заедно с Максим и двамата ми братовчеди Веселин и Мартин, бяхме дори в един клас по цигулка, винаги сме били навсякъде заедно. Последните 20 години всеки от нас се пръсна по света, само аз останах в България. Скоро и родителите ми заминаха за Америка и останах съвсем сам.

Къде е по-трудно да си намери пътя музикант на класическа музика?

Пътят навсякъде може да бъде намерен. Въпросът е какво искаш и какво цениш в своя живот. За мен дали ще карам автомобил 2002 г или 2012 г не е толкова важно. Примерно, брат ми се чувства чудесно в Лос Анджелис. Той е зодия рак и такива хора се чувстват винаги добре край вода. Аз като зодия телец, предпочитам като си отворя прозореца, от сутринта да ми дойде хубавия въздух от Витоша.

Кое е най-трудното във вашата професия?

Да разберем, че времената са по-различи и да си дадем сметка, че и ние трябва да се променяме заедно с тях. Виждам го с много мои колеги, които не осъзнават, че живеем в 2013 г и че сме 21-ви век.

Има ли разлика от сцена или публика?

Мечтая си да се съберем четиримата роднини (аз, Максим, Веско и Мартин) в един концерт. Не знам кога може да си уеднаквим ангажиментите, но ако свирим в зала България, ще направим баба ни щастлива. Нашата баба Виолета вече не е жива, но тя много ни караше да свирим. От нея тръгна всичко. Тя дори продаде шевната си машина, за да купи цигулка на баща ми и съм сигурен, че от небето ако ни види заедно на една сцена, ще бъде много доволна.

Какво се случва в момента със сцените на класическата музика?

Допреди година, докато работих във Филхармонията, залите бяха празни. Имаше по 200-300 запълнени места в зала България, което е малко. Театрите си намериха пътя. Актьорите са в подем, докато при нас нещата са по-драматични. Ние трябва да направим това, което направиха и те. Може би трябва да имаме и министър – музикант. Всичко си има нюанси и един човек трудно обхваща цялата култура.

Така е, но и вие сте от хората, които не спирате да опитвате да показвате вашето изкуство на колкото се може повече хора. Фортисимо фест продължава в 7 български града...

Русе, Варна, Разград, Плевен, Етрополе, Дупница, Правец. Девет месеца – на 11 април имаме два заключителни концерта в София. Един след друг ги правим, защото тук децата са много. Те ще са с Веско, Максим... Във всеки град ще правим по един концерт. Говорено е вече с братя Зайранови  – две малки цигуларчета, които са много талантливи. Те ще са солистите, Максим ще дирижира и в зависимост от това в кой град сме, ще сме с различен актьор, роден в съответното място. Давам пример с Ани Цолова, която води концерта в Плевен и е завършила същото училище, в което правим и Фортисимо Клас. Много ми се искаше да въвлечем в програмата и държавните институции, но говорихме миналата година с една зам. министърка, която вече не е там и сега разговорите предстоят.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase