И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

Критична маса

Колоездачите – вечната провокация за уличното движение. Поне в България. Но ако не са на колелета, всички тези хора ще правят много по-голямо задръстване, качвайки се в автомобила. Именно това е причината много държави по света да развиват велосипедната си инфраструктура. У нас все още не е така, но е повод за Ивайло Александров да организира велошествие на 8 юли, тръгвайки от колоните на НДК.

Целта на събитието е да покаже на обществото – шофьори, пешеходци, институции, че колоездачите са част от движението и не му пречат. Всъщност подобно събитие се прави на много места по света всеки последен петък на месеца. В България не е точно така, но шествието е извънредно, провокирано от инцидент, станал на 30 юни.

Едно такси съвсем умишлено блъска участник във велоразходка из нощна София."Бяхме 40 човека", спомня си Ивайло, когато техен приятел попада под гумите на автомобила.

"Шофьорът подаде звуков сигнал, но велосипедистът нямаше как да се изпари толкова бързо и той реши да мине през него", пояснява колоездачът. След инцидента, шофьорът дори се опитал да избяга, но успели да го хванат. Органите на реда също дошли, но така и не му наложили нужното наказание, разказва още очевидецът.

"Именно в това се крие голяма част от проблемите ни", обяснява инициаторът на "Критична маса" и уточнява, че ако има инцидент на пътя, включващ велосипедисти, полицаите често пренебрегват проблема.

"По закон този човек трябва да остане без книжка от 1 до 6 месеца. И то, само защото се е опитал да избяга. Отделно – умишлено е предизвикал ПТП, а за това какво е наказанието – не знам", разказва още велосипедистът.

Ивайло

Ивайло кара велосипед активно от 2-3 години. Все още е новак в колоезденето. Запалва се, след като му се налага да работи в "Люлин", а живее в "Младост". Осъзнава, че това разстояние не е непостижимо да се минава с колело. Малко е опасно, екстремно, има тръпка, но е интересно и му доставя много повече удоволствие от това да се качи в метрото или в градския автобус.

"По този маршрут в началото нямаше нито една велоалея", спомня си Ивайло. Налага му се да минава през парковете, където между другото е забранено за колела, защото са пешеходни зони. Това пък е другият абсурд, тъй като именно те са и най-безопасното и приятно място за каране на колело в София. Въздухът е далеч по-чист от този на улицата, а движението не така сериозно.

Ивайло харесва и планинското колоездене, но не толкова, колкото карането на дълги разстояния. За момента, рекордът му е 150 км. "Това не е нищо за професионалните колоездачи, които минават по над 1000 км. Аз съм аматьор все още, но като порасна, ще стигна и аз такива разстояния", убеден е той.

Проблемите

Всъщност, най-големите проблеми на колоездачите е, че все още у нас общините не са стигнали до извода, че влагането на ресурс в подобряването на велосипедната инфраструктура ще понижи голяма част от проблемите на градската среда. Намалява задръстванията, катастрофите, подобрява здравето у хората.

И докато в много страни, общината има специално разработени планове и активно призовава хората да използват велосипедите, то у нас дори пешеходните алеи, които са кът, често са опасни и непригодни за ползване.

"Криворазбрана ни е цивилизацията – велоалеи се правят предизборно, некачествено, колкото да издържат до самите избори, след това не се поддържат", обяснява Ивайло Александров и допълва, че тук няма стандартизиран подход, който да е съгласуван с колоездачите.

"Управниците имат някакви документи, стандарти, които ги устройват, но на практика те са неприложими. По закон ние сме длъжни да ползваме велоалеята, но когато тя е опасна, или я няма, караме по шосето", казва той.

Пешеходците са другото препятствие за колоездачите, тъй като хората често вървят именно по тях и се получават конфликтни ситуации. Те пък правят това, поради липса на леснопроходими тротоари, а по новите алеи теренът е равен. Но на места текучеството от хора е толкова голямо, че при Централна гара велоалеята практически е неизползваема от колоездачи, заради многото пешеходци по нея.

На път хората се познават

Въпреки че движението в София е най-динамично, шофьорите в столицата са по-толерантни от тези в  провинцията, разказва честно Ивайло, който е родом от Видин. Той заявява съвсем искрено, че освен права, колоездачите имат и задължения. На шествието пред НДК агитира и велосипедистите да са по-внимателни и да спазват правилата. Що се отнася до институциите, би препоръчал на държавниците да почерпят опит от чужбина, например от Дания.

Там общините си наемат велосипедисти, които активно карат колела и постоянно ползват тази инфраструктура. В Дания ги наемат като експерти, за да одобряват или не съответно някоя нова велоалея.

"Тук няма такова нещо. Съществуват стандарти, които са от миналото и не са приложими в днешната обстановка.  Трябва да бъде по-адекватна инфраструктурата и хората, които я проектират да я ползват активно. Да са наясно с удобствата и опасностите", убеден е той.

Всъщност Ивайло не дели хората: "Идиотът не се дели на това какво пътнотранспортно средство кара. Има го сред велосипедистите, между пешеходците и шофьорите на автомобили. Ако си такъв, ще си показваш характера и на пътя".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase