Шестнадесетото световното първенство по футбол за бездомни хора в Мексико Сити остави трайни следи в живота на осем български момчета, които изведоха родния "Отбор на надеждата“ до 12-а позиция в крайното класиране на шампионата.

Сред впечатляващите победи на националите е тази срещу състава на Южна Корея с 11:3. Пет от попаденията във вратата на съперника отбеляза Венелин Иванкин. Той е на 17 години. Навърши ги на 12 ноември, докато беше в Мексико Сити. Така че триумфите, които извоюва със съотборниците си, а и въобще участието му в Мондиала със социална цел, вероятно ще са едни от най-запомнящите се подаръци за празника му. Не по-малко ценни за него са и научените уроци за футбола, а и за живота, от селекционера Борислав Фердинандов и Виктор Кирков, мениджър на тима и изпълнителен директор на "Спортс Мениджмънт България” – компанията, която реализира проекта "Отбор на надеждата”. Радостта и удовлетворението стават неизмерими, когато се прибавят още приятелството и подкрепата на съотборниците.

"Свикнахме един с друг и играта се получава… Приятели сме и извън терена. Не се притесняваме за Световното, казваме си, че трябва да ги бием и се молим за това. Но първо, най-важното е да сме живи и здрави”, казва Венелин, който всички наричат Коко. Няма логика. Просто така. "Дори учителите ми казват Коки”, допълва с усмивка младежът два-три дни преди да замине с останалите момчета от тима за Мексико.

"Отбор на надеждата” за тях не е само възможност да покажат уменията си на терена, да сбъднат мечтите си, да намерят нови приятели. Тимът вече е семейство. И както в семейството, в "Отбор на надеждата” също се разчита на взаимна подкрепа. Помагат си, окуражават се и се молят заедно. "Да, аз съм вярващ”, казва Вени.

Той е мюсюлманин, другите момчета са християни. Различия няма. Изцяло са заличени. Момчетата са обединени от вярата, общите мечти и цели, приятелството. И не на последно място, обичта към най-популярната игра.

"Футболът много ме промени. Промени се поведението ми”, казва Вени и допълва, че преди емоциите от играта надделявали и се ядосвал. Бил по-неотстъпчив. Откакто е част от "Отбор на надеждата”, той проявява разбиране към всеки, изслушва и опитва да приеме другата гледна точка. "Треньорът ми повлия за тази промяна.

Казва ми да имам респект към съотборниците и противниците. Да се уважаваме един – друг в отбора, да не се караме за най-малкото и да стане нещо - няма проблем, продължаваме напред… В момента се учим, никой не се е родил научен”, споделя Вени и допълва, че благодарение на треньора Борислав Фердинандов "играта им е супер”, учи ги на техника и пасове.

Всеки от играчите от "Отбор на надеждата” е преминал или живее в изпитание. И всеки от тях от рано е научил важни житейски уроци и умее да уважава това, което много други приемат за даденост. Така че Вени е наблюдателен не само за своята промяна, а и за тази, която вижда. В тима обаче „не отварят теми за проблемите, само за играта, за хубавите неща…”: "Футболът премахва проблемите. Обръщаш повече внимание на играта, не мислиш за проблеми”.

Вени обича футбола от малък. Спомня си, че още от 6-годишен се събира с приятелите си на „една полянка” в столичния квартал "Ботунец”, където живее със семейството си в общинско жилище.

"Баща ми работи в строителството, а майка ми не работи засега… Винаги сме живели там. Откакто се помня, сме там. Плащаме наем”, споделя Вени.

В близките месеци, когато времето се затопли, той възнамерява да си намери работа, за да може да подпомогне семейния бюджет и да сменят дограмата вкъщи.

"Необходимо е, тъй като преживяваме зимата много тежко в нашия апартамент. Топлим се на дърва, имаме печка”.

Иначе той доста често помага на баща си в работата му. В бъдеще Вени планува да продължи образованието си, като го съчетава с професия, за да се справя изцяло сам и да помага на семейството си: "Искам да си изкарам шофьорска книжка и да работя като шофьор, да ми е отделна работа”.

Засега Вени съчетава футбола с училище. Посещава 85-то СОУ в квартал "Враждебна”. В 11 клас е и всички съученици и учители го подкрепят и се радват на успехите му.

Още от самото начало, когато става ясно, че е част от "Отбор на надеждата”, който ще представя България на Световното в Мексико Сити: "Говорих с класния ми ръководител, директорката, г-н Кирков прати бележка, че ще отсъствам, няма проблеми. Дори ми стискат палци! Моите съученици много се вълнуват. Казват: "Де да можех и аз да отида!”, успех ми пожелават и да се пазя. Най-важното е да сме живи и здрави!”. Това казали и родителите му, които много се гордеят с него. Техни са и думите, които Вени е превърнал в лично мото: "Няма да се отказвам! Само напред!”. Затова смело споделя мечтите си, че след като завърши гимназия, смята да "учи нещо, разбира се, свързано със спорт” и да опита да се присъедини към школата на ФК "Лудогорец”. "Искам просто, както например сега, по-големите футболисти, да кажем Меси, Роналдо… Не, че ще стана като тях, но искам лека-полека така да се издигам”, казва Вени. И със сигурност няма да загърби игрите с приятелите си. Вени ще продължи да участва в състезанията, които организират в квартал "Ботунец”.

"Ставаме в 8:00 часа, събираме се на полянката и играем. Организираме си турнири, например, новите срещу старите блокове в квартала”.

Вени пое подадената му ръка и използва предоставения му шанс по най-добрия начин. От 17 март обаче започват селекционните турнири за избор на нов национален „Отбор на надеждата“, който ще представя България на Homeless World Cup през 2019 година в Кардиф и нови 8 момчета в неравностойно положение ще бъдат докоснати от вълшебната пръчица на футболната игра.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase