Марадона не риташе топката, а я галеше и я обичаше

Той беше нещо повече от всички останали
26 ное 2020 17:07, Друми Георгиев
40
Марадона не риташе топката, а я галеше и я обичаше

 Новината за смъртта на Диего Марадона потресе света на футбола. Първоначално мнозина се съмняваха, че е истина и отказваха да приемат фактите. Това важеше дори за водещи световни медии. Страхът от лансиране на слух обаче отстъпваше на страха, че най-големият наистина си е отишъл.

Навярно наистина става дума само за слух, тръгнал от вестник "Кларин", си мислеха почитателите на митичния аржентинец. Дори синът на легендата научи скръбната вест от журналист.
 
По-късно информацията на изданието беше потвърдена официално. И Аржентина се задави от сълзи. Също и Неапол, където Дон Диего се превърна в божество. В периода 1984-1991 година той трансформира Наполи от средняк в страшилище и изведе тима до две титли на Ботуша.
 
От аржентинската футболна федерация също не скриха болката си. През 1986 година Марадона почти собственоръчно издърпа родината си до световния футболен връх. Историята рядко е виждала нещо подобно. Един спиращ дъха микс от техника, бързина, агресия (с топка в крака), поглед, присъствие, влияние върху отбора. Харизмата му беше опияняваща.
 
Най-интересното е, че футболистът Марадона беше почитан от всички и клубните пристрастия не играеха никаква роля. Той хипнотизираше и дори онези, които не го обичаха, не можеха да скрият възхищението си към него. 
 
Паралелите с Лионел Меси през последната декада нямаше как да бъдат подминати и сравненията между двамата присъстваха навсякъде. Никой няма нужда от търсене на отговора на вечния въпрос "Кой е най-велик", но бих искал да се върнем на него, за да запознаем по-младите фенове на футбола със статута на Марадона. 
 
Той нямаше в колекцията си и една Златна топка, не беше голмайстор като Лео и никога не беше триумфирал в Шампионската лига (КЕШ по онова време). Но накара цяла една нация да плаче от радост преди 34 години и от мъка сега. Превърна се в идол не само в родината си, но и в Неапол, където преобрази една "каруца" в изящна каляска.
 
За разлика от Меси, Марадона не е имал привилегията да играе в супер-клуб с магически халфове и дългогодишни традиции. Дон Диего сам изгражда славния отбор на Наполи и го води към върховете на Ботуша и в евротурнирите. Не можем да твърдим същото за Меси, чиято игра през годините зависеше много от формата на Шави и Андрес Иниеста. Лео не е триумфирал в Шампионската лига вече пет години. Откакто Шави си тръгна от "Ноу Камп". Случайност?
 
Същото важи и за националния отбор на Аржентина. Паралелите между Меси и Марадона по отношение на контрола върху топката, демаража и скоростта са поразителни. Съвършени техници, истински гении. Толкова близки и всъщност толкова далечни...
 
За разлика от Меси, Марадона печели световната титла на 26 години. На толкова беше и звездата на Барса на Мондиал 2014 в Бразилия, когато загуби финала срещу Германия в продълженията. Ако обаче погледнем състава на "гаучосите" от 1986 година, ще видим че само петима (освен Марадона) играят в Европа, а от тях единствено Буручага (Нант), Валдано (Реал Мадрид) и Пасарела (Фиорентина) са от най-висока световна класа.
 
Разликата между Марадона и Меси не е само в "Златната Нике", но и във влиянието върху отбора. Двамата аржентинци са си изградили съвсем различен статут както в представата на своите сънародници, така и в умовете на съотборниците си.
 
Меси все още често се държи като талантлив, но сърдит хлапак без характер, когато нещата не вървят. Спомнете си Ливърпул през 2019 година, Рим през 2018 година...  На Лео можеш да подадеш топката по всяко време, очаквайки той да излъже 5-6 човека и да вкара гол - приказният футболен принц, който блести и се носи на крилете на контраатаката. Този, който е силен тогава, когато има ден и рядко може да бъде открит в трудни за отбора времена. Принцът, а не кралят. Този, който не може да носи отговорност, когато ножът опре до кокала и сякаш бяга от момента, в който трябва да каже тежката си дума.
 
Казвам всичко това не от неуважение към Меси (най-гениалният футболист през този век), а точно обратното - за да подчертая колко огромен беше Марадона и каква тежест имаше той за своите отбори. 
 
Дон Диего беше нещо повече от футболен магьосник, дарен от Бог с изумителен талант и рядко срещани технически способности. Марадона имаше нещо, което Меси няма и никога няма да има - ореола на крал, на лидер, на божество. На когото да заложиш парите си, на когото да повериш живота си в един напечен мач с много неизвестни. Съотборниците на Марадона както в Наполи, така и в Аржентина са го идеализирали до такава степен, че са били готови да умрат за него. Те са му вярвали, защото Диего често е показвал, че сам може да влачи на гърба си две "каруци" отпреди четвърт век.
 
Невероятният Пеле може да е считан с право за Краля на футбола, но лично за мен Марадона е нещо повече. Той е футболният Бог. Защото в неговите крака топката не познаваше гравитацията и човек оставаше с илюзията, че гледа нещо напълно нереално - енергия от друг свят. Като кадри от "Матрицата", която навярно е базирана на играта на Дон Диего... Защото Марадона не стъпваше, а се рееше. Той не риташе топката, а я галеше и я обичаше. Обичаше го и тя, защото беше направена за неговата левачка.
 
Вие за колко хора сте готови да умрете? Не говорим за близките. А за човек, който не носи вашата кръв, но я е накарал да закипи от вълнение и щастие. В момента има милиони хора по целия свят, които скърбят за Марадона не заради лайкове на снимките в социалните мрежи, не от търсене на внимание или лицемерие. Плачат искрено с парещи сълзи, които извират от сърцето и душата. Сърцето и душата, които този футболен магьосник стопли и разгорещи с харизмата си. Тъжни са не само аржентинците и неаполитанците. Тъжни са всички, които искрено обичат най-великата игра. Защото си отиде най-великият от всички.
 
Друми Георгиев, Gol.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


40
Още по темата: Диего Марадона
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
33
0
 
1
 
! Отговори
Ангел преди 3 години
Айде стига сте ми хвалили един долен наркоман ,алкохолик , комарджия и престъпник !!!
32
0
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Диего Тайфуна, смъркаше до края! Бог да го прости!
31
3
 
5
 
! Отговори
М преди 3 години
Тук има някакво хлапенце влюблено в Меси и пуска коментар след коментар колко е слаб Марадона...но нито Меси,нито Роналдо ,нито Кристиано .....таквоз признание няма да имат когато починат от запаляковците.
30
3
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
"Пламен Гетов: Диего Марадона ми подари гащетата си след мача ни с Аржентина")):)))) :))))))))))) :))))))Сега ги пусни в Ибей
29
1
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Извратено!
28
0
 
4
 
! Отговори
ЕДИ КОЙСИ преди 3 години
ДИЕГО АРМАНДО МАРАДОНА ЗАРАДИ КОГОТО СИ ЗАСЛУЖАВАШЕ ДА ГЛЕДАШ ТАЗИ ИГРА. БЛАГОДАРЯ ТИ ЧЕ НИ УДОСТОИ С ЧЕСТА ДА ИМАМЕ УДОВОЛСТВИЕТО ДА ТЕ ГЛЕДАМЕ И НАСЛАЖДАВАМЕ НА ИГРАТА ТИ. ПОЧИВАЙ В МИР.
27
3
 
4
 
! Отговори
До 23 преди 3 години
Само Бразилия е по-успешна във футбола от "дойчовците". Немската школа е железна! Ама какво ти обяснявам, ти си някое лапе на 15-16 сигурно...
26
5
 
2
 
! Отговори
Истината преди 3 години
Нойер и Кан са най-великите вратари, Бекенбауер е най-велик защитник, Матеус най-велик халф, а Герд Мюлер най-велик нападател. Германия е най-успешната футболна нация в Европа и втората най-успешна в света след Бразилия. Това са фактите!
25
9
 
3
 
! Отговори
КокоБийч/СаутБийч преди 3 години
Ето и моята класация:1 Марадона2 Феномена3 Меси4 Роналдиньо5 всички останали..
24
2
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Когато беше най-много закъсал с дрогата едва се движеше и тогава го спасиха ... Фидел Кастро и кубинските лекари.Както и да е. Ако не най-добрият футболист, то поне един от най-добрите.Мир на душата му!.
23
0
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Като спря да рита , мина на дрога. И стана също известе но с повече години.
22
3
 
4
 
! Отговори
До 25 преди 3 години
В топ 10 със сигурност не са. Бекенбауер и Герд Мюлер евентуално може в топ 20-30, Румениге не.
21
4
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Интернет дава възможност на всички лузъри, мразещи собствения си живот да имат трибуна и да ги четат себеподобните им. Злобния човек е ***. Изпитвам съжаление. Вие сте....нищо. Никой няма да ви помни
20
1
 
10
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Беше си любител на коко-пудра, колко ли урагана и тайфуни с белия прах е засмукал!?
19
3
 
11
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Точна статия. Диего беше характер, роден победител. Самодостатъчен. Благодарен съм, че съм живял по неговото време. Почивай в мир!
18
5
 
3
 
! Отговори
До 23 преди 3 години
Мислиш, че Бекенбауер, Мюлер и Румениге не са сред най-великите в историята?
17
2
 
4
 
! Отговори
До 22 преди 3 години
Къде па ги набута тия дойчовци? Очевиден симпатизант на Германия си и никак не безпристрастен.
16
15
 
3
 
! Отговори
Най-великите преди 3 години
Най-обективния и безпристрастен лист:1. Меси2. К. Роналдо3. Пеле4. Марадона5. Кройф6. Бекенбауер7. Ди Стефано8. Зидан9. Герд Мюлер10. Роналдо11. Роналдиньо12. Румениге
15
4
 
11
 
! Отговори
възрастен преди 3 години
Не коментирайте неща които не сте видели бе,деца! Смешни сте!
14
5
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Абе хора,Марадона е най великия за 20 век според класацията през 2000г.Не може да сравнявате футбола от 20 век с 21 век.