Кадър от "Номер 1". Снимка: Екипа

1234

Това, което можем да видим по улиците, да срещнем в крайните квартали, да открием в домовете си. Киното проговори на езика на младите и загриза идеите и въпросите, които ги интересуват.

След „Лов на дребни хищници”, „TILI”, „Подслон”, дойде ред и на още един филм, дълбаещ из всекидневието на тийнейджърите.

„Номер 1” на режисьора Атанас Христосков имаше премиера в кино Люмиер и бе част от програмата на София Филм Фест. В главните роли са Ивайло Захариев, Николай Станоев, Ивайло Драгиев, Мартин Ружин и други. В ролята на учителя е Филип Аврамов.

Филмът вмъква зрителите в софийското гето и в ритъма на хип-хопа ги запознава с реалността на днешните млади. Историята се върти около няколко хлапета от две различни училища, които поделят обща сграда.

Докъде може да стигне враждата между тях и колко важно е всеки да поеме отговорност за постъпките си, поговорихме с режисьора на филма Атанас Христосков, сценариста Явор Михайлов и един от хората, участвал в създаването на музиката А.Т.И.Л.А.

В рекламния клип се казва, че филмът е забранен за родители, защо?

Наско: Защото те се притесняват за децата си.

А като видят филма, ще видят ли децата си?

Наско: Мисля, че ще ги видят в светлина, в която не искат да ги познават. Разбира се, не казвам, че всички тийнейджъри са такива. Може би добрите родители имат по-различни деца.

Дай дефиниция за добър родител.

Наско: Човек, който обръща достатъчно внимание на детето си и се опитва да го разбере.

Ти добър родител ли си? Все пак твоят син, който е само на година и половина, беше в залата и дори гледа филма.

Наско: Аз не искам той да е добро дете, защото добрите деца не стават пълноценни хора. А дали аз съм добър родител, още не мога да кажа. Трябва да мине време, да видя какво ще стане. Понякога децата стават пълноценни хора въпреки родителите си.

Откъде се появи идеята за филма?

Наско: От доста отдавна с Явор искахме да направим филм на такава тематика. Гледах по телевизията репортаж на Стоян Георгиев, който се казваше „На учителя с любов”. В него имаше нещо, което приличаше на този филм: ученици, които нямат никакъв респект към родители и учители, и изобщо към който и да е в обществото.

Почувствах, че това е нашата история. Много рових из интернет. Като напише човек училище или даскало, първите неща, с които се среща, са документалните кадри, които видяхме във филма: насилие и бой. Мисля, че много хора живеят в някакъв илюзорен свят, който си представят, че се случва, и са слепи за това, което става на метри от тях. Такова място са крайните квартали с огромни блокове. Живееш на два метра от другия, а не знаеш какво става с него.

Явор: Имаше много различни гледни точки, които можеше да задълбочим, но бяхме ограничени във времевия формат. Наско ме убеди да напишем тази история, защото ние сме преживели подобни неща. И човек, който е в такава ситуация, не може да се погледне отстрани. Между другото личните ни истории, с които сме израснали из тия крайни квартали, са много по-силни и драматични от описаните във филма.

А защо не описахте истинските?

Явор: Получава се твърде брутално. Не може реалността да излиза по този начин на екрана. Естествено и не искахме да покажем нещата „по-красиво”. Тези хора трябва да се видят такива, каквито са. Всъщност филмът ни събира истински истории за хора, които живеят из тези крайни райони и попадат в трудни ситуации, от които не могат да се измъкнат. Таят злоба.

И какво е посланието?

Явор: Не правим послание. Просто искаме да покажем колко по-добре би било хората да успеят да се отделят и да се погледнат отстрани.

Наско: Всъщност послание има, но е трудно да се приеме. Посланието е да мислиш, да поемеш отговорност. Това не е за всеки. Филмът – също.

За кого е филмът?

Наско: За тези, които мислят.

Снимате с доста непрофесионални актьори.

Наско: Преобладават непрофесионалните и честно казано повече работа имах с професионалните.

Музиката също играе много важна роля. Как избра да работиш с А.Т.И.Л.А.?

Наско: Чух една негова песен и разбрах, че той е човекът, който ще ми помогне да направим хубава музика.

А ти, А.Т.И.Л.А., специално за филма ли направи музиката?

А.Т.И.Л.А.: Музиката е разработка на стари неща и съвсем нови писания специално за продукцията. Това, което ме провокира да стана част от нея, е, че след като прочетох сценария, осъзнах, че целият екип се опитва да покаже нещо, което е само слух. Отношението между млади хора, поставени в неравни условия.

Едните се намират от едната страна на социалната бариера, а другите са тотално в другия край на гамата. Филмът донякъде е социален експеримент. Аз също съм учил в място, където в една сграда пребивават две училища, от които едното е по-елитно и различното отношение е факт. Момчето с БМВ-то не дружи с момчето от блока.

Но във филма единият герой накрая каза, че всички са еднакви.

А.Т.И.Л.А.: Накрая го каза, за да се предпази. Акцентът беше върху „сещаш ли се, еднакви сме”. Подчертава дори разликата в говоренето.

Наско: Само искам да кажа, че Явор е човекът, който даде идеята две училища да се съберат в една сграда. Той е бил в класическата гимназия, където учениците са се помещавали в друго училище. Така започнахме да търсим до какъв конфликт може да доведе подобна ситуация.

Явор: Да, учихме с 12-о училище, чието ръководство искаше да се изнесем. Основната причина, която бе изтъкната, беше че няма място за нас. Само че когато ние си тръгнахме, в същите стаи, в които учихме, се даваха частни уроци. Децата в такива ситуации се явяват марионетки. Вината не е тяхна, но те я поемат.

И оттам идва агресията?

А.Т.И.Л.А.: Агресията идва първо при по-бедните деца.

Агресия има и при богатите деца.

Наско: Ние просто разграничихме агресията при бедните и богатите. При бедните тя идва от проблеми в семейството, от липса на материални възможности, от това, че виждат как някой е успял и разбират колко далече са от него. При богатите хлапета агресията се поражда от стремежа на техните родители, които искат децата им да следват техния път.

А.Т.И.Л.А.: Материалното винаги е някакво оправдание. В една от сцените главният герой надрасква колата на момче от другата компания. То пък казва: „Тях ги е яд, защото имам кола. Бедните какво имат – нищо”. Но бедните може би имат талант. Ето че главният герой рисува графити, но преди да осъзнае, че умее да прави това, използва най-първичното – агресията си.

В този филм показвате колко трудна и непривлекателна, а същевременно важна е ролята на учителя. Вие поканихте ли вашите преподаватели?

Наско: Поканих ги. Благодаря им, че дойдоха. Казаха добри думи. Надявам се да са били искрени.

А.Т.И.Л.А.: Не съм поканил моите учители, защото не ми беше хрумвало. Ще го направя.

Как ще се разпространява филмът?

Наско: Доколкото знам, има интерес от две разпространителски фирми. Надяваме се да тръгне по кината през есента.

Доскоро българските филми разказваха истории предимно от социализма.  Като че ли нещата се променят. Гледахте ли другите български филми, които също описват ситуация с тийнейджъри – „Лов на дребни хищници”, „Подслон” и „Тилт”?

Явор: Ще започна оттук. Гледах Стефан Командарев (много го уважавам) в едно интервю. Питаха го защо се преекспонира толкова темата за социализма в българското кино. Той каза, че за да продължим напред, трябва да се огледаме в нашето минало и да ни се постави диагноза, за да има лечение.

А нашите родители се чудеха след социализма какво да правят и нас ни оставиха на самотек. Пораснахме и сами започнахме да правим деца, които растат в тотална аномия, защото ние не получихме никакви ценности и нямаме такива, които да предадем на децата ни.

И така: „Сезонът на канарчетата” в българското кино приключва и идва „Сезонът на тийнейджърите”. Защото тези режисьори са от това преходното поколение, което сега търси новата диагноза, за да я постави.

Наско: Проблемът на комунизма е в това, че някой друг носи отговорността – партията, държавата и децата, които растат днес, го правят с тази инерция, предадена им от родителите.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase