Три жени бягат от безсмисления битовизъм, в който са се вкарали, към морето. Идеята им е там да си припомнят миналото и да посрещнат "Джулай". Филмът на Кирил Станков тръгва от 5 май по кината, но вече бе част и от 17-ия София Филм Фест. Главните роли са поверени на Параскева Джукелова, Касиел Ноа Ашер и Яна Титова.

В един от епизодите на филма героинята на Параскева Джукелова изпива доста ракия. Със същата напитка режисьорът черпи актрисата малко преди да започнат снимките. Именно това питие обаче й дава сили да изтърпи силните шамари, получени от Касиел Ноа Ашер.  А те са неизбежни, защото са част от сценария. Още любопитни моменти от снимачния процес разказа актрисата  от Народния театър пред Dnes.bg.

Получи ли се „Джулай“ това, което си представяхте?

По-важно е да се е получил, както си го е представял режисьорът. Но снимките винаги са някакъв компромис. Представите на режисьор, сценарист, продуценти и актьори се сблъскват с реалността. И очевидно са нужни компромиси.

Разкажете за някои от тях.

Случиха се много непредвидими ситуации. Например мястото, което си избрахме да снимаме при пещерите, изведнъж се напълни с хора точно в дните, предназначени за снимки. Някакви западноевропейци се настаниха и си спретнаха технофестивал. Трябваше да изчакаме да си отидат. За късмет времето беше с нас. Единственият проблем беше вълнението на морето, защото някои от нас не са толкова добри плувкини, а и скалите си бяха опасни. Едната скала, на която снимахме влизането ни във водата по време на Джулая, беше изключително хлъзгава и остра. Беше трудно хем да сме свободни в движенията си, хем да не се изпочупим. Това ограничаваше играта ни, защото рискувахме да се пребием. Имах още едно притеснение по време на влизането ми с Яна Титова в едно доста студено море. Предстояха ми няколко дубъла, в които се мокрим, после се изсушаваме и така докато не се получи сцената. По време на целия филм ходех с една чанта с лекарства от страх да не се разболея и да не проваля снимките на екипа. Морето си беше доста студено, тъй като снимките бяха в края на септември. Та си поисках коняк, преди да скоча в морето. След първоначалния шок от водата, която наистина ми спря дъха, усещането беше толкова освежаващо, че не ми се излизаше. След нас с Яна и други от екипа наскачаха. Понякога нещата са по-хубави, отколкото си ги представяме.

Вашата героиня има проблем с алкохола, как подходихте към нея?

И трите актриси, които изпълняваме главните роли, заедно с режисьора разговаряхме с един психолог, който ни разказа какво е да живееш със зависимости. Също така четох доста из разни форуми и стигнах до много лични истории. Големият проблем е човек да признае пред себе си, че е зависим. Повечето хора, които имат такива зависимости, са убедени, че могат да се справят сами с тях. Не признават пред себе си, че това е болест. Смятат, че могат да пият малко алкохол, а те просто не трябва да слагат и капка в устата си. Да си сложиш такава забрана, е много трудно. Иначе в една от сцените във филма моята героиня е много пияна и преди снимките Кирил Станков (режисьорът) ме вкара в караваната,  даде ми едно шише с ракия с думите: „Искам да пиеш“. Аз го попитах : „Защо, толкова ли ми нямаш доверие, че ще го изиграя?“. Но наистина ми помогна. Все пак има едно характерно физическо отпускане, когато човек е прекалил с алкохола. Всъщност тази ракия ми подейства като обезболяващо, тъй като Касиел ми удари поне 10 шамара на дублите и аз въобще не ги усетих.

Не ви е щадяла?

Близките гледни точки не позволяваха, но поне си имах "упойката".

Добре ли се разбирахте с останалите актриси – Касиел Ноа Ашер и Яна Титова?

О, да. Героините са ни твърде различни, така че нямаше кой знае какво да делим. Освен героя на Филип Аврамов. Въпреки че моята героиня като че ли се е отказала дори от любовта, може би заради зависимостта й към алкохола, която явно притъпява другите усещания.

Докато гледах „Джулай“, ми се стори, че е продължение на „Кецове“.

Когато четох сценария, по-скоро ми заприлича на „Телма и Луиз“ - с тази женска солидарност и приятелство. Въпреки че когато си говорихме с режисьора, той обясни, че дори не е гледал този филм. А що се отнася до „Кецове“, Кирил Станков е писал сценария преди доста време, така че не е знаел, че и Валери Йорданов има подобна идея. Между двата филмът има нещо общо, тъй като историите им се случват на морето. И в двата има хора, бягащи от града, които търсят себе си и свободата си на брега на морето. Съвпадение е, че едни и същи продуценти са се заели с двата филма, но „Гала Филм” явно имат страст към морски сюжети. Самата аз не бих търсила паралели.

Обичате ли Джулая?

Не съм посрещала слънцето на 1 юли. Но обожавам да посрещам изгрева на морския бряг, наистина усещането е пречистващо. А и песента на "Юрая Хийп" в комбинация с бряг и утрин е прекрасна. Все пак по-важно е до кого си на този бряг.

Играете в доста исторически филми - „Изпепеляване“, „Суламит“, „Сезонът на канарчетата“. Кои филмови участия са ви по-интересни – от епоха или такива, чието действие се развива днес?

Интересно ми е, когато видя лъкатушеща роля без значение от времето на действие.  По-интересни са ми персонажи, които са далече от мен като съдба и светоглед. Искам да фантазирам, да се ровя в душите им. Естествено, любопитно е, когато участваш в исторически филм, тъй като в него има костюми, прически. Самата обстановка, която се създава по време на снимките, е пътуване във времето.

Филмовата ви кариера започва в началото на прехода. Как се промени киното ни?

Вече кинодейците ни не могат да си позволят да снимат един филм с години, както това се е случвало преди. Когато аз започнах да снимам, вече нямаше „безкрайни” продукции. Всичко в момента изключително много зависи от бюджетите и филмите се снимат все по-сгъстено и бързо. Примерно „Изпепеляване“ го снимахме за месец. „Джулай“ за месец и десет дни. По тази причина отпадат по-сложните варианти за сцени и декори, твърде далечните пътувания. Бюджетите диктуват. Исторически филми почти не се правят. Последният, който гледах „в епоха”, е на Петър Попзлатев. Но това означава изключително оскъпяване на продукцията – костюми, декори, локации. Иначе мисля, че киното ни се отвори към зрителите. Имаше един период, в който много режисьори си разчистваха сметките със социализма. Мутрите и циганите почти отпаднаха като екзотика от днешните филми. Доскоро проект без такива персонажи не минаваше. А нашето битие не е само това, има куп други проблеми и истории.

Завърнахте се и на малкия екран с роля в "Къде е Маги?". Играете и в театъра. До колко проекта си позволявате да движите наведнъж? Трудно ли е влизането от роля в роля?

Влизането от роля в роля е най-малкият проблем на актьора. Всеки от нас отива в театъра или на снимачната площадка, облича костюма и „влиза” в образ. Това не означава, че живее с този образ дни наред и не може да се измъкне от него. Да, много мисля за героинята, но все пак, аз - Параскева - мисля за нея. Един колега наскоро го каза – децата могат много рязко да променят концентрацията си от едно на друго – е, това нашето е същото. По-скоро е въпрос на разпределяне на време и графици. Не ми се е налагало много да маневрирам. Имаше само един месец, когато ми се насъбраха снимки в сериал, във филм и в представления, но пък нямах репетиции в този момент. Все пак един актьор трябва да има работна хигиена и да не прави всичко наведнъж.

Имате ли време за дъщеря си, за семейството?

О, да. Може би се създава впечатлението, че съм прекалено заета. Миналата година имах много снимки, но това не означава, че съм снимала всеки ден. По-скоро съм спряла нощните купони и светските събития, за да имам вечерите си с Калина.

Идва ли на репетиции?

Не. Минавали сме през снимачния терен на татко й (бел. ред. режисьора Виктор Божинов), но пречи на процеса, защото посред кадър се втурва с вик „Тати, тати“. Гримьорки, асистенти се опитват да я забавляват и разсейваме хората, така че не стоим на терен. Иначе тя знае, че работата на тати е да крещи „Тишина!“ и че „ремонтира филми".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase