Тарковски използваше киното, за да опознае света

Беше интересен баща, спомня си синът на прочутия режисьор
Обновена: 22 мар 2014 16:50 | 22 мар 2014 16:48, Петя Славова
5
Тарковски използваше киното, за да опознае света
Андрей Тарковски - син. Снимка: Мария Ангелова

Не е лесно да станеш режисьор, след като баща ти е самият Андрей Тарковски. Но Андрей Тарковски-младши успява да се престраши и да се захване с проект, написан по сценарий на баща му и Фридрих Горенщейн.  "Светъл вятър" ("Светлый ветер") е по романа на Александър Беляев (авторът на Човекът-амфибия") "Ариел".

У нас Андрей Тарковски-син представи проекта си в рамките на "София Мийтингс". Оказа се, че той живее във Флоренция, където работи във филмов фонд, съхраняващ архива на неговия баща.

Кога разбрахте, че искате да се захванете с този проект?

Това не се получи внезапно, но стана възможно, след като бях подкрепен от руски продуцент. Иначе темата е за загубената духовност, която води до различни катастрофи като настоящите. Днес живеем, забравяйки истинските ценности.

Разкажете повече за "Светъл вятър".

Това е филм за вярата и безверието, за неспособността да вярваме или да го правим само наполовина. Подобни компромиси не съществуват. Тази тема много ме вълнува и страдам за нея. Може би този филм ще ми помогне да намеря отговори на вечните въпроси, които ме интересуват, а като общество толкова често забравяме.

Това е първият Ви опит в игралното кино. По-трудно или по-лесно бе да се захванете с режисура, след като баща Ви е Андрей Тарковски?

Естествено е по-трудно. Дълго не се решавах въобще да се захвана с режисура. Това е моят пълнометражен дебют. Необходимо е било да порасна. Преди десет години не мислих изобщо да се занимавам с подобни неща. Скоро осъзнах, че в мен възникна вътрешна потребност да го направя. Всичко идва в определено време. Не вярвам в случайностите. Настъпи моментът, в който разбрах, че се нуждая да говоря.

Имате и документален филм за баща Ви?

Да, това е първият ми опит в киното изобщо. Направих го през 1996. Заснех го в Париж, където той прекара последните години от живота си. Основно филмът се уповава на неговите записи в дневника му. Има и разговори с неговите близки, които са го посещавали в последните години от живота му.

Какъв баща бе Тарковски?

Много приятен, интересен, обичащ човек. Постоянно търсещ и много дълбок. Трогателен с мисълта за собственото си несъвършенство. Киното изобщо е изкуство за опознаване на света. А целият негов живот бе свързан с това изкуство и той го използваше като начин да преоткрие себе си и света.

Трудно му е било да снима в родината си...

Неговите филми трудно се възприемаха там в тези времена. Но днес се гледат така, както и някога, тъй като те не остаряват. Чудил съм се в днешно време кой продуцент би се захванал с такива филми. Струва ми се почти невъзможно да се осъществят. Що се отнася до баща ми, мисля, че му бе сложно в СССР, въпреки че не е имал и илюзии за Запада. Там също имаше затруднения със заснемането на „Носталгия“ и „Жертвоприношение“. Трудно му бе да намери пари да снима, но такава е съдбата на твореца. А той бе безкомпромисен човек. Знаеше призванието си и му служеше.

Какво помните от времето, когато баща Ви снима „Отгледало“?

Първите ми спомени в киното бяха свързани именно с този филм. Бях 6-годишен. Всичките образи от екрана оставиха силен спомен в мен, който ми влияе и днес. Помня, че след като го гледах, се разболях. Беше ми трудно да го гледам пак. Усетих "Огладело" като шокова терапия.

Какво се случва в момента с руското кино?

Не работя в Русия и не съм съвсем наясно с процесите в киното, които се случват там. Но това, което виждам в световен мащаб, е катастрофа. Всичко е много тежко и трудно. Не може да се върне вълната от миналото. Живеем в свят на силен духовен упадък, който влияе на изкуството като цяло.

Какво мислите за режисьорите, които следват баща Ви, като Андрей Звягницев, например?

На тях също им е много трудно, но им желая да продължават да работят по този начин и да не изневеряват на себе си. Киното е много интересно, необходимост е, но днес като че ли се отдалечава от изкуството. Авторски филми почти не се правят. Всичко, което се снима, е за обслужване на масовата култура. Работещите в киното забравят, че то е изкуство и не се отнасят с това уважение към него. Изобщо това е сложен процес, свързан с много пари. А където са парите, там е и бедата.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


5
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
4
1
 
4
 
! Отговори
вечерен час преди 10 години
Тарковски беше Гений !!! Истински творец !!!
3
0
 
5
 
! Отговори
българин преди 10 години
Андрей Тарковски-баща беше нещо изключително в киното и изобщо в изкуството. Освен всичко друго, филмите му бяха и "киноживопис", ако мога така да се изразя. Добре, че беше Ингмар Бергман да го оцени, защото в СССР бяха на път да го задушат. За него Александър Гелман(вече също покоен голям руски режисьор) каза, че е бел ЕДИНСТВЕНИЯТ в СССР режисьор, който НИКОГА не е превил компромиси с властта. БОГ ДА ГО ПРОСТИ И ВЕЧНА МУ ПАМЕТ!
2
1
 
11
 
! Отговори
Анонимен преди 10 години
много интересен разговор, един от най-големите в киното имена бе Тарковски, дано синът му да направи добър филм от неговия сценарий
1
1
 
9
 
! Отговори
Циника преди 10 години
Велик режисьор!