Доста се изписа и изговори напоследък за мечките и хората в България. Възможно ли е безопасното съжителство с мечки в 21 век? Разбира се, че е възможно, стига да знаем няколко основни факта за тях.

„За да се опази балансът в природата, трябва да позволим на мечките да съжителстват с нас. Трябва да съхраним страха на мечката от човека, не бива да се скъсява дистанцията мечка–човек“, каза на пресконференция днес Александър Дуцов от Сдружение „Балкани“.

Мечката – история и традиции

Кафявата мечка е най-големият див бозайник – хищник, в България. Тя е населявала нашите земи хиляди години преди да се появят първите хора. Дедите ни са се научили да съжителстват с мечките при взаимен респект, подялба на територия и спазване на дистанция.

Хората умеели да пазят стадата си с опитни пастири и кучета. Добре разпознавали пакостливата мечка и ценели ловците, способни да намерят и отстранят точно нея.

Мечката неотклонно е присъствала в културата и вярванията на нашите предци. Още от древни времена е почитана като господар на гората и неин покровител.

Както и човекът, мечката яде всичко, седи, ходи, плаче, а следата й е досущ като човешката. Надарена с изключителна памет и свръхестествена съобразителност, тя заема широко място във фолклора.

Според вярванията, огромната и силна мечка е способна да дари със здраве болни и немощни. Затова при посещение на мечкари по селата болните са лягали на земята, „за да ги гази мечката за здраве“.

Космите й, според поверията, са лек срещу уплаха. С тях прекадявали пострадалите, за да се успокоят от страшна случка.

Дори изразът „Мечка страх, мене не!“ е заклинание за смелост. А в колко поговорки се среща мечката: „Гладна мечка хоро не играе“, Яде като мечка, работи като буболечка“, „Мечешка услуга“, „Който го е страх от мечка, да не ходи в гората“, „Когато мечка не ти гази ръжта, не я закачай“.

Прекалено много мечки ли има в България?

България е една от малкото страни в Европа, наред с Румъния, Русия, Швеция и Финландия, в която се е съхранила кафявата мечка. „Мечките в Европа са се съхранили благодарение на изградения си стереотип да избягват човека.

Случаите на проблеми при срещата на човек с мечка най-често са свързани с изненадата, която е неприятна и за двете страни“, обясни Дуцов.

Мечките в България по неофициална информация са около 500 в Рило-Родопския масив и около 200 в Стара планина.

Трудно е да се преброят точно мечките, защото те извървяват огромни територии (до 1000 кв. км) в търсене на храна.

Диана Златанова от Фондация „Информация и природозащита“ обясни случай с мечка с джипиес нашийник, която извървяла 350 кв. км, което е територия на осем горски и ловни стопанства. „Така че на практика тя може да бъде преброена 8 пъти“, отбеляза Златанова.

„Единственият сигурен метод за преброяване на мечките е ДНК отпечатък“, обясни Александър Дуцов. Този метод обаче е скъп.

Мечката – навици и начин на живот

Мечката е хищник по природа, вегетарианец по предпочитание и всеядна по необходимост.

Тя обожава горски ягоди, малини, боровинки, сливи, буков жълъд и ядки, семена, гъби, корени, сладка папрат, дори пасе трева.

Мечката гледа да си набавя храна с минимални усилия, а предпочитанията й зависят от сезона. Най-много яде наесен, за да напълнее и запази енергия за зимния летаргичен период.

Когато няма достатъчно растителност напролет, тя набляга на месно меню – насекоми и техните ларви – основно мравки и пчели, охлюви, червеи, риба, жаби, дребни гризачи, птици и яйца, дори някой не особено пъргав елен или домашно животно.

Мечката – общуване и чувствителност – какво не знаем за нея

Помежду си мечките общуват визуално, чрез докосване, чрез миризми и звуци, които показват задоволство, нервност, страх, болка, заплаха. Както и при хората, всеки звук има интонация. На човека реагират по същия начин, както и едни на други.

Ако хората се научат да разбират какво „им казват“ мечките, ще си спестят доста неприятности. Те предпочитат да заплашват, вместо да нападат, като демонстрират заплахата с ръмжене и силен рев.

Зад тромавата им външност се крие не само удивителна пъргавина, но и нежен майчински инстинкт.

Женските раждат веднъж на 3 години от едно до 4 мечета, които са напълно слепи и безпомощни, от 300 до 500 грама.

Отглеждането им е трудно и повечето не оцеляват. Майката първите 4-5 месеца само ги кърми, после им намира и друга храна. Обучава ги около година и половина, дотогава те не се отделят от нея.

После започват самостоятелен живот, но продължават да растат – женските до петата си година, а мъжките достигат пълна зрялост на 10-11 години.

Нерядко мечетата осиротяват в незряла възраст, когато майките им биват убити от бракониери. Те са принудени да се борят за оцеляване, неопитни и необучени. Младите мечки са склонни да се доверяват на хората, именно тук се скъсява дистанцията с човека, те загубват респект от него и стават потенциални „нарушители“.

Всяка мечка яде месо – главно мърша. По различни причини някои мечки, най-вече млади и неопитни или изтощени от глад, се пристрастяват към месото и активно ловуват и убиват главно домашни животни. Някои от тях стават твърде дръзки – нападат добитъка дори ако наблизо има хора.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase