Какво трябва да знаем за съхранението на стволови клетки?

Те могат да се ползват както за детето, от което са взети, така и за друг член на семейството
19 юни 2014 14:29,
3
Какво трябва да знаем за съхранението на стволови клетки?
Снимка: Reuters

По време на форума за бременност и раждане, организиран от Puls.bg на 17 май, Йоанна Балева от „Биорегенерация“ се спря на 5 важни въпросителни при процеса на извличане и съхранение на стволови клетки, които е невъзможно да получат отговор тогава, когато родителите обмислят това решение – преди раждането на своето бебе. Предлагаме ви най-важното от лекцията.

 
1. Какъв ще бъде обемът на пробата?
 
Това е въпрос, който няма как да получи своя отговор предварително, тъй като няма две еднакви бебета, нито две еднакви плаценти. 
 
Обемът плацентарна кръв, който може да бъде събран в първите минути след раждането, е индивидуален и варира в сравнително широки граници. Повечето публикувани данни цитират среден обем на пробата при раждане около 60 мл. Той обаче може да бъде както 180, така и едва 20 мл, а може да бъде и нула, ако настъпят усложнения при раждането, които да направят изпълнението на процедурата невъзможна. Собствената ни статистика показва, че най-често обемът на събраната проба е от порядъка на 110 – 120 мл.
 
Независимо от милилитрите, няма как предварително да се определи дали те са достатъчни или не, защото този показател все още не ни дава информация за броя стволови клетки! Важното е манипулацията да бъде изпълнена от опитен екип така, че цялото налично количество остатъчна кръв в плацентата да бъде събрано, тъй като е невъзможно процедурата да се повтори.
 
Това, което ще интересува бъдещите трансплантолози, всъщност е не количеството взета кръв, а броят и качеството на клетките в пробата, както и дали тази проба би била достатъчна и адекватна за необходимото лечение.
 
 
2. Колко стволови клетки ще има във взетата проба?
 
На пръв поглед, колкото е по-голямо количеството събрана кръв, толкова повече се очаква да бъдат и стволовите клетки. 
 
Всъщност, това не винаги е така. Понякога в 60-милилитрова проба се установяват повече стволови клетки, отколкото в проба от 120 мл например. Истината е, че е възможно в по-малък обем да има по-голяма концентрация на стволови клетки. Това отново е индивидуална особеност на всяко бебе. Концентрацията на клетките обаче няма как да бъде известна преди раждането, а се установява, едва когато пробата бъде подложена на първоначален анализ. 
 
Т. нар. TNC, или общ брой ядрени клетки, е един от универсалните критерии, по които се определя качеството на пробите стволови клетки. В края на процедурата обаче този брой винаги е по-малък от първоначалния, а минимизирането на загубите зависи от своевременното и качествено изпълнение на критичните стъпки. 
 
Бърза обработка. Докато достигнат лабораторията, известен процент от клетките търпят увреждания и загиват. Това е особено видимо след 24-тия час от раждането, като при престой на пробата от 48 – 72 часа дялът на увредените клетки достига 25 – 50%. Освен това, ако времето за транспортиране на стволовите клетки надхвърли 72 часа, потенциално загубата на клетки ще бъде 100%. Не съществува технология, която да реанимира увредените и загинали при престоя клетки, така че единственото, което може да се направи, е да се гарантира приемането на пробата в лаборатория максимално бързо след раждането.
 
Изолиране на клетки. Ключов по отношение на финалния брой клетки в пробата е начинът, по който тя ще бъде обработена и подготвена за съхранение. Преди години със стартирането  на банките със стволови клети се е съхранявала цялата кръв. Тази технология е лесна и евтина, но е остаряла и не се препоръчва от световните стандарти, защото има определени елементи на кръвта, които се предпочита да бъдат отстранени от пробата, преди замразяването й. 
 
Съвременните стандарти препоръчват да се извърши разделяне на съставните части на пробата и да се свие нейният обем. Тоест да се „изгонят“ червените кръвни клетки, които могат да доведат до реакция на несъвместимост в последствие, както и да се редуцира обемът на пробата до максимална степен. 
 
Тази манипулация води до минимална загуба на клетки, чисто технологично това е неизбежно, но тази загуба се компенсира от много по-добрия контрол при замразяването и по-малкото рискове при бъдеща употреба. 
 
Технология. Начинът, по който се извършва изолирането на клетките, е съществена „подробност“. 
 
В момента световният стандарт набляга изцяло на автоматизираните технологии, защото те са предвидими като краен резултат в много висока степен, гарантират минимални загуби, стандартизирани са като процес, дават много добър поглед и контрол над начина на протичане на тази критична стъпка. 
 
Съхранение. За да се сведе до минимум потенциалната загуба на клетки по време на съхранението, е изключително важно температурата никога да не надхвърля границата от -160 градуса по Целзий. Само тогава времето за клетките е спряло и ние можем да сме сигурни, че дори и след 10 или 20 години можем да ги „събудим“ и по-голямата част от тях да бъдат все така свежи и жизнени, както в момента на раждането. 
 
 
3. Каква е нужната доза клетки?
 
Вече видяхме, че няма как предварително да знаем колко точно клетки ще могат да бъдат извлечени и съхранени за всяко отделно бебе. Дори обаче това да е най-голямата и богата на клетки проба, не бихме могли предварително да знаем за колко и какви приложения ще бъде достатъчна.
 
Нужната доза се определя от медицинските специалисти, които използват стволови клетки за лечение, като търсеното количество не е абсолютно, а се изразява в броя клетки на килограм тегло на пациента. Тоест според килограмите се определя и нужната дозата. Тя зависи още от възрастта, състоянието на пациента, съпътстващите заболявания и най-вече от основната диагноза и стадия. Различните заболявания имат различни изисквания към нужния брой стволови клетки. Така един и същ брой съхранени стволови клетки може да бъде повече от достатъчен за едно заболяване, но недостатъчен за друго. 
 
Има значение също така и видът терапия – автоложна (за самото дете, при чието раждане са събрани клетките), или алогенна – за друг член на семейството, където вече в неизвестните се намесва и факторът тъканна съвместимост.
 
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


3
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
4
0
 
1
 
! Отговори
Future Health преди 5 години
Много полезни отговори на наистина въпроси, които всеки замислил да съхрани стволови клетки си задава.
3
1
 
1
 
! Отговори
Тлъб преди 9 години
Сушената овча плацента се съхранява най-лесно
2
0
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 9 години
хмммммм
1
1
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 9 години
А защо не пишете в статията за възможността веднага след раждането да не се прерязва пъпната връв и тя все още пулсираща изпраща стволовите клетки в бебето както практикуват в израел . Никой не споменава на бъдещите майки за това , режат си пъпната връв веднага и стволовите клетки на *** а може би ги ползват за нещо кой знае.