Регулациите изостават спрямо навлизането на технологиите в здравеопазването

Интервю с доц. Радка Кънева
Обновена: 24 ное 2016 10:12 | 24 ное 2016 10:07, Румяна Тасева
1
Регулациите изостават спрямо навлизането на технологиите в здравеопазването
Източник: Личен архив; Reuters

На 25 ноември, този петък, от 9.00 ч., в София Хотел Балкан ще се състои III Национална конференция по персонализирана медицина, организирана от Българската асоциация за персонализирана медицина (БАПЕМЕД). Основната тема на конференцията е „Персонализираната медицина и нейното място в Националната здравна стратегия“. Предлагаме Ви интервю с доц. д-р Радка Кънева, то е поредното интревю по темата, с което можем да "хвърлим светлина" за ползата от въвеждането на принципите на персонализираната медицина в здравеопазването ни.

 
Доц. д-р Кънева е изпълнителен мениджър на Център по молекулна медицина на МУ - гр. София. Тя е член на Европейската асоциация за изследване на рака, Българска асоциация по медицинска онкология (БАМО), Европейското дружество по генетика на човека, Международното дружество по психиатрична генетика. Председател е на сдружение Молекулна генетика в медицината. Тя е сред учредителите и член на УС на Българска асоциация за персонализирана медицина (БАПЕМЕД).

- Доц. Кънева, когато се говори за персонализирана медицина непрекъснато се споменава и терминът съпътстваща диагностика. Какво значи съпътстваща диагностика? Защо е необходим съпътстващо диагностичният тест и каква е ролята му в персонализираната и въобще съвременната медицина?
 
Съпътстващата диагностика представлява диагностично генетично изследване, което е необходимо да бъде извършено преди предписване на лекарство за таргетна терапия. Резултатите от това изследване определят дали пациентът е подходящ за лечение с дадено лекарство. Примери за такава съпътстваща диагностика в България могат да се дадат с онкологични заболявания:  изследването на мутации в RAS гените при пациенти с авансирал колоректален карцином; изследвания на мутации в EGFR гена при пациенти с белодробен карцином;  изследвания на BRCA мутации при пациентки с платина чувствителен овариален карцином. Тези иследвания са задължителни, за да се определи групата от пациенти, които биха се повлияли от лечение с таргетна терапия. Прилагането й при всички пациенти не би довело до терапевтичен ефект.
 
Натрупването на познания за молекулните механизми на болестите, генетичните промени при всеки един пациент дава възможност за намиране на нови лекарства, които са съобразени с генетичните характеристики, цялостния метаболизъм и начин на живот на пациента.  И оттам те са много по-ефективни, с по-малко странични ефекти. Знаете, че с напредъка на технологиите в областта на молекулярната генетика във все повече страни се провеждат мащабни проекти и инвестиции в здравеопазването, които целят прилагането на постиженията на геномната медицина в клиничната практика.
 
Всички вече са чували за инициираната през 2015 г. от президента на САЩ, Барак Обама инициатива за прецизирана медицина, която стъпва върху изследване на човешкия геном при кохорта от доброволци, американски пациенти. Тя ще доведе до безпрецедентно натрупване на клинични и генетични данни и бум в намирането на нови мишени и  разработване на нови лекарства за таргетна терапия. Персонализираната или прецизирана медицина навлиза все повече в съвременната медицинска практика. В процес на разработка и клинични изпитвания са десетки нови лекарства за таргетна терапия, като се очаква  през следващите години те да съставляват до 40% от всички нови  лекарства и да повлияват лечението както на социално значими заболявания като хепатит, сърдечно съдови, невродегенеративни заболявания, диабет, така и на редки генетични болести като муковисцидоза и фамилна хиперхолестеролемия.
 
- Известно е, че новите, таргетните терапии са скъпи. Самият тест също е скъп. Това обоснован разход ли е според Вас на фона на ниския бюджет за здраве в България?
 
Цената на съпътстващата диагностика обикновено е няколкостотин лева, докато цената на таргетната терапия е от порядъка на десетки хиляди лева за пациент само за 1 месец. НЗОК дава милиони левове годишно за реимурсиране на таргетна терапия.
 
В този смисъл, прилагането на съпътстваща диагностика, за да се прецизира групата от пациенти, при които дадено скъпо струващо лечение ще бъде ефективно е не само оправдано, то е задължително.
 
По този начин се постига насочване на финансовия ресурс към пациентите, които наистина биха имали терапевтична полза, за да се постигне контрол на заболяването, при оптимална цена на лечението.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


1
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
1
0
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 7 години
нещо за пръстовите отпечатъци нема....