Желязодефицитна анемия и хранене

Анемията представлява нарушение на транспорта и доставката на кислород, следствие от качествени и/или количествени промени в циркулиращите еритроцити. Тя е широко разпространено заболяване, като с най-висока честота са желязодефицитните анемии.

Рискови периоди за развитието на желязодефицитна анемия са ранната детска възраст, пубертетът и бременността с периода на кърмене. Причините за желязодефицитна анемия могат да бъдат различни – нисък внос на желязо с храната, при хронични кръвозагуби (най-често от стомашно-чревния тракт и женските полови органи), стомашни и чревни заболявания (атрофичен гастрит, резекции, ентероколити, паразитози), хронични инфекции, карциноми и други.

Основните симптоми при болните от анемия сe изразяват в често чувство на умора; нисък толеранс към физическа дейност; учестен пулс, дори и в покой; кожата и лигавиците са бледи, но при по-тъмна пигментация на кожата този симптом може да остане незабелязан. При по-дълга давност на заболяването са възможни и промени в концентрацията и по-трудно усвояване на нова информация.

Само малка част (около 10-15%) от приетото с храната желязо се усвоява от организма. В храни, които са богати на хемово желязо (свързано с белтъчен преносител) резорбцията на желязо от храната може да достигне до 20%. Богати на хемово желязо са месните продукти – месо и животински вътрешности (далак, черен дроб, бъбреци), някои риби и морски дарове. Докато храни съдържащи нехемово желязо са зърнените храни, бобови култури, ядки, повечето зеленчуци и други. Повишено усвояване на нехемовото желязо се наблюдава при едновременния прием на съдържащите го храни с богати на витамин С храни.

Още за храненето и желязодефицитната анемия може да прочетете на Puls.bg