Да, психичните разстройства ни засягат!

95% от сложилите край на живота си са страдали от психично разстройство
Обновена: 18 яну 2017 16:09 | 18 яну 2017 09:30, Румяна Тасева
13
Да, психичните разстройства ни засягат!
Reuters
Ние сме общество, което все още не признава факта, че психичното заболяване може да сполети абсолютно всеки и се отнасяме към него като към инфекциозно заболяване, от което можем да се заразим. Това бе отбелязано на семинар, предназначен за обучение на журналисти как да отразяват случаи на самоубийства и участващи с психични разстройства.
 
Семинарът е част от предвидените дейности по Проект "Подобрени услуги за психично здраве" на Националния център за обществено здраве и анализи по програма БГ07 "Инициативи за обществено здраве". Проектът се реализира с подкрепата на Норвежки финансов механизъм и Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство. Негов ръководител е доц. д-р Христо Хинков. 
 
В резултат на изостанали представи и де факто изключването на психиатричната помощ от здравната политика на страната през последните години за страната ни се залагат цели за постигане на 10% намаляване на случаите на самоубийства, от което можем да съдим за недобрия количествен израз по този критерий за страната ни спрямо данните в ЕС.
 
Все още е рано да се говори в точни цифри от последното десетилетие за разпространението на психичните заболявания у нас, процентът на лекуваните, нелекуваните и пагубните случаи, още повече за ясна картина и динамиката на разпространението им в сравнение с предходния период преди 2007 г. Това може да стане към март тази година, когато се очаква получаването на резултатите от епидемиологично проучване по проекта и неговия край. 
 
Това, което е ясно до момента, е, че слоганът на една популярна реклама "Традициите не са това, което бяха" е особено вярна тук, с тази жестока разлика, че не става въпрос за реклама, а за право на добро качество на живот, получаване на грижа от обществото и запазване на човешкия живот.
 
Един от най-разпространените митове в обществото е, че хората с психични заболявания са опасни и на база на този страх все още се издигат неприемливи за едно гражданско общество искания те да бъдат затваряни и изолирани. Факт е, че не можем да си позволим психиатрична грижа по модел на скандинавските държави, но факт е и че не можем да се отнасяме към своите близки дори - защото достатъчно често сред страдащите са и наши близки - като в средновековието. Като модерно общество сме задължени да намерим път и приемливо решение, за да се използва потенциалът на тези хора пълноценно. И това не е химера!
 
Статистичните данни показват, че инцидентите, които приписваме на хората с психични разстройства, всъщност се извършват от хора в добро психично здраве – 93% и едва при  7% от случаите може да се говори за извършители с разстроена психика, споменава д-р Александър Хаджигеоргиев, психиатър, работещ в Медицинския институт на МВР - София (МВР-болница) и лектор в семинара по проекта. Нямаме основание да поддържаме тази стигма. Напротив фактите показват, че психичноболните хора са по-често жертви, отколкото извършители на насилие, казва той. Не бива да се забравя, че психичното заболяване само по себе си не предполага агресивно поведение, разяснява експертът, което и се доказва от проучванията в областта.
 
В същото време, сред населението има пълна неяснота за характера на психичните заболявания, неразпозване на симптомите им, част от които са достатъчно често наблюдавани, като тежка депресия, паническо разстройство, генерализирана тревожност, социална фобия и други. Факт е, че една от най-рисковите групи по отношение посягане на собствения живот са юноши и млади хора, а другата са възрастни над 70 години. Според проучванията на експертите от 90 до 95% от сложилите край на живота си към момента на суицида са страдали от психично разстройство, в това число влизат и случаите на зависимост към вещества, но и не само; и от 45 до 70% от жертвите са страдали от депресия, обръща внимание проф. Стефан Мичев, експерт в областта на управлението на агресията в обществото, настоящ преподавател в УниБИТ и бивш в Академията на МВР.  
 
Хората са склонни неправилно да интерпретират и неглижират странностите в поведението на засегнатие от психични разстройства, например отдавайки странното импуснивно поведение в пубертета в комбинация с други, уж, обичайни, особености или затвореността при старците за естествени прояви на възрастта, при което проблемите се неглижират в момент, когато може да се реагира адекватно и се помогне успешно, и още по-лошото, се оставят докато не ескалират до непоправимото. 
 
Българите трябва да са уверени, че психичните заболявания са лечими, стига да бъдат разпознати и се потърси компетентна психиатрична грижа. Някои от състоянията са предовратими и дори тези, които звучат стряскащо като диагноза, при изпълнение на предписанията позволяват пълноценен живот и професионална реализация. Да, за да се постигне това засегнатия се нуждае от подкрепа, адекватна подкрепа и от близките, защото другото е бягане от отговорност и незнание.
 
"Противно на общите схващания, по-голямата част от психичноболните са обикновени хора, които ходят на работа и се опитват да се радват на живота си.“ споделя д-р Александър Хаджигеоргиев. „Дори хората с по-тежки заболявания като шизофрения могат да бъдат лекувани ефективно и да бъдат интегрирани в общността, ако ние им го позволим", продължава той.
 
"Факт е, че психичните заболявания са част от сложно взаимодействие на фактори, в които са включени невробиология, наследственост и среда. Колкото повече изучаваме причините за психичните заболявания, толкова по-сложни изглеждат и те не могат да се обяснят с понятие като "химически дисбаланс", пояснява експертът.
 
Натрапването на погрешно интерпретирани модели, ширещото се наразбиране на психичните разстройства, поддържат поведение на дискриминация и нетолерантност в обществото. Хората автоматично поставят равенство между психично разстройство и опасност, което може само да увеличава вероятността засегнатите да не споделят преживяванията и търсят подкрепа, заради което и ще продължаваме да си цитираме неприятни и черни статистики в общественото и медийно пространство.
 
Трябва да сме наясно, че суицидът е по-скоро процес, отколкото събитие, той не се случва като "гръм от ясно небе", категорични са експертите. Затова ето малко данни и опорни точки, които могат да ни помогнат да се ориентираме...
 
Депресията в наши дни засяга около 10% от възрастните хора, което е един немалък дял от обществото. По-често се наблюдава при жените – 21%, по-рядко, но и достатъчно много при мъжете – 13%. Най-често от депресия страдат хора между 20- и 40- годишна възраст, която е най-плодоносната възраст.
 
Симптоми на депресия са: потиснато настроение, загуба на интерес към приятни дейности, загуба на тегло (в редки случаи увеличаване), безсъние (в редки случаи обратното), неспокойствие или затормозеност,  постоянна умора, чувство за незначителност или вина, нарушена концентрация, мисли за смърт или за самоубийство. 
 
Нащрек трябва да бъдем и когато старците започнат да избягват да се оплакват или прикриват състоянието си зад различни телесни симптоми, както и да не обясняваме импулсивното поведение в комбинация с други особености и прояви като алокохолна и наркотична зависимост, рязка промяна в поведението, нови необичайни интереси, като "типични" за възрастта - не, това не е типично за възрастта!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


13
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
7
0
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 7 години
Каквото и заболяване да е депресията, тя е породена от социалната дезинтеграция на личността и вина за това носи обществото, а не конкретната личност. Ако такива хора стигат до самоубийство, това е поради пълната липса на перспектива, подкрепа и безизходица от натрупани КОНКРЕТНИ ПРОБЛЕМИ. Само че вместо обществото да им помогне при решаването им, то ги обявява за психично болни и така снема вината от себе си. Никакви хапчета не решават проблемите!!
6
0
 
12
 
! Отговори
да наричаме нещата преди 7 години
с истинските им имена психичната болест на българина се нарича алчност,чудовищна алчност
5
3
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 7 години
Да не вземе някой да си помисли, че хората се самоубиват отчаяни от мизерията и безизходицата. Само психични разстройства ще да са причината. Още повече, че психичните разстройства оневиняват обществото и държавата - направо са си вид индулгенция - не можем да носим отговорност за психични разстройства я.
4
1
 
17
 
! Отговори
Krom преди 7 години
Абсолютна истина. Депресията може да бъде и често е смъртоносна. Във времена като днешните, не е трудно депресията да смачка мислещ човек. Трудно е да се преодолее, особено ако се поддадеш. Добре е да се търси контрапункт. Аз карам мотор, или спортувам или любителски пробвам разни програмни езици. Но е трудно при напрегнатия живот който живеем. Най важно е човек да се хване за нещо, което да не го позволява депресивното състояние, но съм съгласен, че е съвременен бич.
3
1
 
10
 
! Отговори
Пешо* преди 7 години
Засягат ни, да.И ни управляват даже. И закони пишат, и митинги правят....
2
1
 
11
 
! Отговори
Анонимен преди 7 години
А и дълга статич, кой ти чете такива..;)
1
3
 
10
 
! Отговори
Анонимен преди 7 години
Сложна тема - няма желаещи!