Правилно хранене при инфекциозни заболявания

Защо се препоръчват бульоните?
10 мар 2017 17:20, Eкип на Puls.bg
0
Правилно хранене при инфекциозни заболявания
Източник: Reuters, архив

Многообразието от инфекциозни причинители определя и значителния брой на различните инфекциозни заболявания. В зависимост от входната врата и специфичната локализация на патогенните микроорганизми, инфекциозният процес засяга различни органи и системи.

Препоръките за хранене се определят според това кои органи са засегнати пряко от инфекциозния процес и какво е общото състояния на пациента. Целта на диетичния режим е подобряване на състоянието и ускоряване на възстановяването, но паралелно със съответното лечение.
 
Характерно при инфекциозните заболявания е, че метаболизмът на организма се повишава. Това е и една от причините за нуждата от увеличаване на енергийния прием. Често болните се оплакват от намален или липсващ апетит. В тези случаи се препоръчва захранване с месни бульони, които съдържат екстрактни вещества, стимулиращи секрецията на храносмилателни ензими. От своя страна ензимите имат отношение към превръщане на приетата храна в лесно усвоими съединения.
 
Препоръчва се повишаване на белтъчния прием за сметка на мазнините. Причината са повишените катаболни процеси. 2/3 от белтъчния внос е добре да бъде от животински произход (пилешко, риба), а 1/3 от растителен.
 
Треската и повишената температура имат отношение към загубата на вода и електролити при изпотяване. При наличие на диария тези загуби стават още по-големи. Това е причината при инфекциозно болните да се следи за достатъчен прием на течности, били те под формата на плодови сокове, чай, супи или вода. Дневният прием при здрави хора се определя като се умножат килограмите телесна маса по 30мл. Но при повишени водни загуби се налага и увеличаване приема на течности.
 
Консумацията на повече плодове и зеленчуци има значение за набавяне на достатъчно минерали и витамини. Основно значение имат витамините с изразени антиоксидантни свойства – витамин Е, С и А. Богати на витамин С са шипки, киви, зеле, домати, цитрусови плодове. Значителни количества витамин Е се съдържат в пшеничния зародиш, ядките, магданоза и други.
 
Микроелементът селен също притежава антиоксидантни свойства. Богати на този елемент са бразилският орех, чесънът, някои морски дарове, гъбите и други.
 
При пациенти с инфекциозни гастроентерити е налице нарушен баланс на нормалната чревна флора. Приемът на антибиотици въздейства, както върху патогенните бактерии, така и върху „полезните чревни бактерии”. Това е причината за нуждата от включване на пробиотик. Пробиотиците могат да се доставят от естествени или изкуствени източници. Естествени източници са киселото мляко, туршия, кисело зеле, кефир и други.
 
При засягане на стомашно-чревния тракт се препоръчва консумацията на щадяща храна – без богати на фибри продукти (боб, зеле, леща, соя, пълнозърнест хляб). От плодовете и зеленчуците трябва да се подбират такива, които не са с дебели и груби обвивки, предизвикващи дразнене на стомашната и чревна лигавица.
 
При заразяване с някои чревни вируси (например ротавирусите) се стига до преходен лактазен дефицит (липса на ензим, който разгражда млечната захар). Това налага назначаването на временна ниско- или безлактозна диета, тъй като в противен случай невъзможността за усвояването на млечната захар води до засилване на диарията.
 
Здравословното хранене е един от основните фактори, имащи отношение към повишаване имунните сили на организма и съответно осигуряване на защита спрямо редица инфекциозни причинители. 
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


0
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари