Investor Dnes Bloombergtv.bg Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Snimka Posoka Boec

Психолог: Не се тревожете прекалено за детето си

Това може да му попречи да прави крачки напред

Обновена: 3 май 2017 15:08 | 1 май 2017 14:44, Eкип на Puls.bg

Психолог: Не се тревожете прекалено за детето си

Reuters

Кои са основните етапи на развитие, през които преминава детето и кои са основните неща, които трябва да знаем за емоционалното ни развитие, коментира Валентин Стоилов. Психологът е част от лекторите на предстоящия Форум бременност и детско здраве, организиран от Puls.bg (13-14 май/Sofia Event Center).

Валентин Стоилов е завършил психология в Славянския университет. Има магистратура по "Семейна терапия и консултиране на лица с увреждания" в СУ "Св. Климент Охридски". От 1999 г. работи като психолог и педагог, от 2002 г. и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и Българско психоаналитично пространство.

- Г-н Стоилов, през какви етапи на развитие преминава детето? Какво е най-характерното за всеки?

Класически, Зигмунд Фройд разглежда пет етапа в развитието на детето: Орален, Анален, Фалически, Латентен, Генитален Аз. Няма да се спирам на тях подробно, тъй като освен, че е писано много, има други по-практични въпроси, вълнуващи родителите.

Ще поговоря по-обстойно върху отбиването, тръгването на детска ясла или градина и подготовката за училище. По същество, отбиването е първата по-сериозна раздяла, с която се сблъсква детето след раждането. Последното, впрочем е изключително стресогенен фактор, на който повечето родители (а и не малко специалисти) не отдават нужното внимание. Замислете се: до преди раждането си, детето се е развивало във водна среда, при постоянни температура, светлина и нива на шум. В допълнение, сърдечният ритъм на майката е давал онова успокояващо усещане, което никога повече няма да бъде познато във външния свят.

Изведнъж, всичко това се губи при раждането: детето преминава по един мъчителен начин от водна във въздушна среда, където земното притегляне направо го смазва, светлините го карат да ослепее, шумовете го побъркват, за първи път познава студа. Туптящото усещане за майката повече никога няма да се появи...

В тази плашеща реалност единственото успокоение в новия свят е майчината гръд, осигуряваща много, много повече от просто храна. И въпреки това, в името на доброто психично и физическо развитие, детето трябва да се раздели и с нея в даден етап от своето развитие, защото, оставайки „закачено“ за майката с тази невидима пъпна връв, цялото му бъдеще е поставено на карта...

Вторият важен етап е тръгването на детска ясла или градина. Фундаментално объркващ е подходът на родителите, като описват детската ясла или градина, като едно чудесно място за игри, забавления и много смях. Нищо подобно! Реалността е, че там детето ще трябва да се конкурира за любовта на една учителка или лелка с още много деца; ще трябва да се бори за любима играчка или място с много други; няма да е най-харесвано, красиво или силно, защото други ще са такива; изобщо: ще трябва да пребивава и да се справя в една изключително конкурентна и често- агресивна среда.

"Захаросаната" представа за учебното заведение и сблъсъкът с реалността освен, че са болезнени, могат да оставят непоправими щети върху цялостното по-нататъшно развитие на детето, ако родителите подходят без разбиране за сложността и важността на този момент от детството. Подготовката за училище е естественото продължение на случващото се в яслата и градината. Ако в детската градина се е наблягало на учене, предимно чрез игрови методи, то в училище вече има очакване, че детето ще е достатъчно подготвено да борави с абстракции, какъвто е по същество учебният процес. Невъзможността да понася известна доза неудоволствие (като например това да бъде седнало или да не си говори с другите по време на час) е предпоставка да изпитва сериозни затруднения в училище или пък - откровено да се проваля, като ученик със слаб успех или провокативно поведение. Именно развитието на толеранс, да се понасят известни дози неудоволствия в този етап е една от основните задачи пред родител на дете в училищна или предучилищна възраст.

- Кои са най-трудните моменти по време на кърмаческия период?

Разбира се, основен момент в този период е отбиването на детето от майката. Има различни теории, свързани с този процес и с неговата продължителност. Едните възхваляват кърменето до много късна възраст, позовавайки се на полезността от майчиното мляко. Намират за съвсем нормално детето да се храни с "нормална" храна и същевременно да суче, когато пожелае. Това, че бебето отдавна не е бебе и, че има зъби с, който да разкъсва храната не е достатъчен мотив за майката да спре, да му предлага гръдта си. Раните, нанесени от тези зъби не са фактор за прекратяването на процеса, като според доста психолози е дори точно обратното: колкото повече страдание понася кърмачката, толкова повече това я превръща в перфектен и отдаден родител (в нейното несъзнавано, разбира се). На другия полюс са родителите смятащи, че кърменето няма особена стойност, като процес, понеже науката се е развила достатъчно, за да направи подобрено копие на майчината кърма, докато през това време тя се грижи за своята професионална реализация или перфектна фигура.

Истината, както винаги е по средата: за да може детето да се отбие от майката, самата тя трябва да е готова за този процес- т.е. трябва да е достатъчно узряла за идеята, че детето не ѝ принадлежи (то принадлежи единствено на себе си!) и че, за да се превърне в адекватен възрастен един ден, е необходимо постепенно да свиква с липсите и разделите, защото, както знаем, успешният живот е всъщност низ от успешни раздели.

Преди това обаче е съществено важно за малкото същество да почувства света като сигурно и интересно място, което става възможно, благодарение на установената доверителна връзка с родителя, част от която е процесът на кърмене.

Особено важно е да споменем и бащата в този процес: колкото и да не ни се иска да вярваме, често бащите изпитват ревност от собствените си наследници, не само защото изведнъж се е оказало, че освен за себе си, вече отговарят и за още един член на семейството, ами, най-вече защото в тяхното несъзнавано, детето е откраднало любимата им жена, омагьосвайки я (като в приказките) да се превърне в майка...

Втората част от интервюто с психолога може да прочетете в Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор: Eкип на Puls.bg

Още по темата: развитие родители деца притеснение

Още от

Още от Здраве

Ваксинираните в България са под препоръчителните 95%

Заразените деца с коклюш в първите дни нямат симптоми

Болници водят дела срещу НЗОК за 5 437 594 лв.

Бебетата ще се ваксинират по-рано срещу коклюш

14-дневна карантина за контактните от коклюш

Оправдаха пиян шофьор - бил болен, стомахът му произвеждал алкохол

Изслушват здравния министър в НС заради скока на коклюш

Защо е добре да спим настрани?

Идва ли нова пандемия и колко опасна ще е тя?

5 храни, които да не ядете, ако опитвате да забременеете

Заразата плъзва: Четири случая на коклюш в Пловдив

Проф. Христова: Имаме повече ваксинирани от съседните страни

Спонсорирано съдържание

ОБЩИ УСЛОВИЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА УСЛУГАТА ЗА КОМЕНТАРИ В DNES.BG

Dnes.bg e новинарски сайт, предоставящ услуга за публикуване на коментари под статия. Ползването на услугата не изисква регистрация за потребителите и е безплатна. За да публикувате коментар под статия в Dnes.bg, е необходимо само да въведете код за сигурност.

Публикувайки коментар в Dnes.bg, Вие се съгласявате, че няма да публикувате текстове с порнографски характер, подтикващи към насилие, етническа и/или религиозна нетърпимост, думи с обидно съдържание и всякакви материали, които са в разрез с българското законодателство (вкл. Закона за авторското право и сродните му права) и правото на Европейския съюз. Вие се съгласявате също така да не публикувате каквито и да е материали или връзки с други уеб сайтове, чрез които се нарушава правото на интелектуална собственост.

Авторските права върху коментарите в Dnes.bg принадлежат на техните автори, като Dnes.bg си запазва правото да използва публикуваните коментари в Dnes.bg за свои нужди, включително с рекламна или друга търговска цел.

Потребителите на Dnes.bg се съгласяват, че Dnes.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в сайта коментари.

Dnes.bg си запазва правото да изтрива коментари, които са в противоречие с настоящите Общи условия, както и коментари, които са написани на латиница.

Трябва да знаете, че IP адресите, от които са направени всички коментари, се записват и могат да бъдат използвани в определени случаи за разкриване самоличността на лицата, които са публикували съответните коментари, в нарушение на настоящите Общи условия. Dnes.bg си запазва правото да уведоми и окаже пълно съдействие на компетентните държавни органи, включително прокуратурата, следствието и полицейските органи, за всеки коментар, който нарушава законодателството на Р България и правото на Европейския съюз.

Dnes.bg не носи каквато и да е отговорност в случай на загубена информация или на невъзможност за запазване на информация, въведена с коментарите на сайта.

Публикуването на коментар в Dnes.bg означава, че сте запознат с настоящите Общи условия, съгласен сте с тях и се задължавате да ги спазвате.

Име

Коментар

оставащи символа
Моля, въведете следния код, за да изпратите Вашия коментар или влезте с facebook профила си

Условия за ползване

ОБЩИ УСЛОВИЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА УСЛУГАТА ЗА КОМЕНТАРИ В DNES.BG

Име

Коментар

оставащи символа
Моля, въведете следния код, за да изпратите Вашия коментар или влезте с facebook профила си

Условия за ползване

Напиши коментар Коментари

! Отговори

Неа преди 6 години

Не го прочетох заради заглавието . Има прекалено много безотговорни родители , за да се съветва да не се тревожат прекалено . Напротив дано най - после се разтревожат , че сума ти поколения от 89 г насам наминаха на кино !

! Отговори

Анонимен преди 6 години

Изключително погрешно е детето да се чувства най- в семейството! Първо, защо детеТО, значи то е едно, а това ли е естественото; второ, детето е жизненоважно да се запознава с реалностите, а не с измислена стерилна среда, т. е. трябва де се привиква, че е едно от група, в която всички са значими и да уважава всички, да цени хората около себе си, не за това, което му дават, а сами по себе си.

! Отговори

Анонимен преди 6 години

Много сте писали - кой има време да чете толкова празни приказки от кухи теоретици. Тук учил, там ходил.... Най- важното е колко деца е създал и отгледал и възпитал. Много е лесно в кабинета да даваш акъл. Практиката е в живота, в семейство с 3-4 деца. Другото е ала-бала.