Екип на Аджибадем Сити Клиник, ръководен от доц. Иво Петров, направи първото в света цялостно ендопротезиране на аорта на 48-годишен пациент. Уникалната манипулация бе отразена с научна публикация в едно от най-престижните научни списания за кардиология в света – Journal of the American College of Cardiology.

Националният консултант по инвазивна кардиология коментира пред "Труд" подробности по уникалната безкръвна операция, както и предизвикателствата пред здравеопазването, затягането на контрола на НЗОК и здравното министерство над болниците, както и за бъдещето на медицината.

Доц. Иво Петров разказва за първото в света цялостно безкръвно ендопротезиране на аорта, направено от неговия екип.

Методът и иновациите

В конкретния случай е имало дисекация (разкъсване) от Тип А в зоната, непосредствено над сърцето. Тъй като след тази зона излизат съдовете, които кръвоснабдяват мозъка, досега на това място е нямало други опции, освен да се прави открито оперативно лечение.

"Защото ако в зоната на дисекацията се сложи покрит стент, трябва да се покрият и съдовете, които кръвоснабдяват мозъка и, разбира се, да бъдат прекъснати", пояснява доц. Петров.

При ендоваскуларното (неоперативно) лечение трябва да се направи байпас към тези съдове и след това да се сложи стент, който да покрие областта на разкъсването.

"Ние сме използвали един много иновативен стент, който има тройна оплетка. При разкъсана аорта този стент позволява връщането на разкъсания слой обратно (стентът е саморазтворим) и в същото време през гъстата оплетка се позволява да има кръвоток към артериите. Досега бяхме правили тази манипулация в други съдови зони на аортата и пренесохме опита към зоната на Тип А дисекация", допълва още той.

Тип А дисекация е най-смъртоносното заболяване в сърдечно-съдовата медицина. И това било пълен приоритет на отворената хирургия – отваря се гръдният кош, спира се сърцето, сменя се аортата. След успешната манипулация, извършена от екипа на доц. Петров, вече има нова територия, извоювана за минимално инвазивни методики.

Манипулацията е извършена без обща анестезия, с миниатюрен достъп през бедрената артерия. Има две иновации, приложени в метода - използването на многослоен аортен стент, модифициращ кръвотока, и прилагането му в тази зона.

Между първите в света с подобен опит

Интервенцията е продължила около час и половина, след като пациентът е бил приет по спешност.

"При такава ситуация дори нямахме време да събираме хирургически екип, защото пациентът беше в критично състояние", подчертава доц. Иво Петров и допълва, че екипът му има много голям опит с този стент.

"Може би в света сме между първите три екипа с подобен опит. Това позволи да пренесем натрупаната практика в зоната на коремната и гръдната аорта към началната част на аортата, която се нарича възходяща част на аортата", разяснява още той.

В случаи на инсулти се използва нещо като мрежичка, приличаща на кепче за пеперуди, която е дошла като идея от стентовете. Използват се т.нар. стент ретривъри, които събират тромба.

"Технологията е следната – подминава се тромбът, отваря се "кепчето" и се дърпа назад. При това издърпване се увлича тромбът, като се изкарва от зоната, която е запушил", пояснява доц. Петров.

Перспективата

Проследяването на състоянието на пациента до момента показва само положителни резултати, информира националният консултанат по инвазивна кардиология. Преди няколко дни е бил шестмесечният преглед на пациента, като през този период той не е имал никакви проблеми. Медикът отбелязва, че има значение и как самият пациент съдейства на лечението - в случая, той е спрял да пуши и се грижи за холестерола.

Дали при въпросния пациент става въпрос за наследствено предразположение - все още не е известно. Генетично изследване още не е направено, тъй като то не е евтино и здравната каса не го покрива. Пакетът, който касае аортните заболявания струва около 2 500 лв. Самата интервенция също не е евтина - процедурата струва около 22 000 лв.

"Пациентът не е платил нищо, защото имахме такъв стент. Той беше доставен по линията на едно проучване", коментира доц. Иво Петров.

Той споделя още, че при млади хора, като споменатия пациент, когато има разкъсване на аортата най-вероятно става въпрос за генетична предиспозиция. При пациенти под 50 години поне 30% от аортните аневризми и дисекации се дължат на генетична предиспозиция.

"Много е важно, аз пледирам отдавна, да направим национална превантивна програма за хора, които са роднини на пациенти с аортни дисекации", разкрива още той.

Винаги ли може да бъде спасен животът на пациент с разкъсване на аортата?

При дисекациите навременната диагноза е най-важна, предупреждава медикът. След поставянето й трябва да се реагира или по оперативен начин, който е златният стандарт, или по ендоваскуларен начин. Ако разкъсването засяга зоната на аортата под съдовете на мозъка, златен стандарт е имплантирането на стент, ако е в зоната на възходящата аорта, тогава златният стандарт е операция.

"Затова подобни пациенти се насочват към аортните центрове. Там има пълната гама диагностични и терапевтични методики", казва доц. Иво Петров и посочва, че такива центрове има в тяхната клиника, както и в Трета градска, в "Света Екатерина", в Токуда, във Варна, Пловдив.

Той пояснява, че лечението не е реимбурсирано от касата и затова нямаме напълно изградени аортни центрове. В момента една част от тях разполагат предимно с оперативния способ, т.е. имат по-голям опит предимно с него.

Какво поема здравната каса?

За такъв тип стент или стент-графт касата плаща 1400 лв., а тяхната реална цена се движи между 12 000 и 14 000 лв. Има пациенти, които нямат възможност да си доплатят разликата, а на лечебното заведение редовно се налага да плаща за скъпо лечение на хора.

Въпреки високата цена, като се вземат предвид всички потенциално последващи усложнения на откритото оперативно лечение, всички проучвания показват категорично, че съотношението риск-полза и фармакоикономически ефект са за ендоваскуларното лечение с такива импланти.

Повечето болници обаче въобще не поддържат такива стентове, няма ги налични. Аджибадем Сити Клиник е едно малко изключение, като поддържат една малка наличност от стент-графтове и от многослойни аортни стентове. Специалистът разказва за случаи, при които събират екипа по спешност, имплантират правилните стентове, всичко преминава успешно, но след това администрацията започва да преследва екипа и пациента да си доплати, защото иначе остава дефицит в болницата.

Доц. Иво Петров отрича, че в здравеопазването за кардиопътеките отиват най-много пари. По думите му най-много пари се харчат за медикаментозна терапия.

"Привърженик съм на реимбурсирането на модерните молекули в здравеопазването, включително и за т.нар. заболявания "сираци". Напоследък стана много модерно да се твърди, че пациентите с редки заболявания ще бъдат изоставени без медицинска помощ, ако не се реимбурсират иновативните лекарства. В случая не става въпрос за редки заболявания. Аз защитавам и хората с такива заболявания, но трябва ли да изоставим пациентите с аортна дисекация и камерна тахикардия?

В областта на кардиологията през последните 3-4 г. няма нито една нововъведена реимбурсация на натежалите проблеми – това са пациенти с потенциално фатални камерни аритмии, като камерно мъждене и камерна тахикардия, това са и аортните заболявания, и модерните методики за аблация, т.е. за разрешаване проблемите при предсърдно мъждене и камерни тахикардии. Определено има дефицит", коментира той.

"Имаме много болници, а пациентите ни ходят да се лекуват в чужбина"

По отношение на това, че от НЗОК се заканиха да затегнат контрола над лечението в болниците, доц. Петров казва, че това е изключително добра новина и така трябва да бъде. По думите му, отдавна е трябвало да има контрол на входа, т.е. контрол на индикациите при постъпването в болницата и контрол на изхода, т.е. контрол на резултатите от болничното лечение.

"При мен, като национален консултант, често идват заявления за лечение в чужбина по методики, които могат да се прилагат в България, но тъй като не са реимбурсирани - не се прилагат. Преди месец имах пациент с аневризма на коремната аорта, който си беше направил консултациите във Франция, и незабавно беше получил оферта за лечение там. Този пациент може да бъде лекуван и в България, ако касата плаща лечението", коментира доц. Петров и допълва, че е парадоксално и скандално да имаме много болници и в същото време пациенти да ходят да се лекуват в чужбина.

За лечението в чужбина пациентите подават заявления нашата държава да им го плати.

Мнимите болни като препятствие по пътя на иновациите и развитието в медицината

Той коментира още, че безконтролното приемане на пациенти, както и на мними пациенти, което е осъдително, е довело до пилеене на средства, които могли да бъдат вложени за авангардни лечения.

Кои са мнимите болни, кои са лекарите и болниците, които ги приемат? Това трябва да се изясни, смята националният консултант по инвазивна кардиология. Според него, ако се прекратят спекулациите и се спре практиката с безсмислено лежане в болници, ще има повече пари за модерни методики за лечение.

"В момента се случва така, че един пациент постъпва в една болница, където нищо не му се прави. След това го приемат в друга, където е същото, и накрая се изстрелва някъде, където най-сетне започват да го лекуват. Идеята ми е пациентите да имат по-голям достъп до тип университетски болници, за да има реална промяна в здравния им статус. Пациентът трябва да постъпва в болница, за да бъде лекуван, а не да лежи", настоява доц. Петров.

Науката

Едно от най-авторитетните американски списания в областта на кардиологията Journal of the American College Cardiologi съобщава за извършената от екипа на доц. Петров безкръвна операция на аортата. Националният консултант по инвазивна кардиология пояснява, че изданието е едно от най-престижните в областта на сърдечно-съдовата медицина и трудно дават възможност за публикации. Интересно е да се отбележи, че след като са изпратили техния случай, на третия ден са получили отговор от редакцията, че имат интерес да публикуват случая.

Случаят се очаква да бъде представен и на различни научни форуми, като най-близкият от тях, за който са подали заявка за участие, ще се проведе през май месец.

"В медицината има много голямо значение перспективата", подчертава доц. Петров, а в този случай перспективите, изглежда, са добри.

Кой е доц. Иво Петров?

Той е роден през 1965 г. Завършил е медицина през 1992 г. в МУ-София, а през 2003 г. специалност "Кардиология". Има и тясна специализация по "Инвазивна кардиология". Завършил е и "Здравен мениджмънт" в МУ-София. Преминал е обучение по стрес ЕхоКГ във Висбаден, Германия, по "Инвазивна кардиология и радиология" в Института по Кардиология и Сърдечно-съдова хирургия към Фондация Фавалоро, Буенос Айрес, Аржентина.

Между 1992 и 2006 г. д-р Петров работи в УНСБАЛ "Св. Екатерина", през ноември 2006 г. е поканен да оглави Кардиологичното отделение на МБАЛ "Токуда Болница София", а от 2010 г. е началник на клиниката по Кардиология в Аджибадем Сити Клиник и национален консултанат по инвазивна кардиология.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase