Благодарение на ваксините много от нас са израснали, без да се страхуват от болести като полиомиелит и дифтерия. Но приемаме ли ги за даденост и какъв би бил света без тях?

"Баба ми разказваше как, когато чуели камбаните на църквата да бият за погребение, те отивали до прозорците на училището, за да видят дали конете носели бели панделки, което означавало, че погребват дете. Това се случвало няколко пъти в седмицата", разказва Робин Бъкстон. Когато е на годинка и половина той просто се свлича от леглото. Родителите му на секундата разибрат - Робин е заразен с полиомиелит. За щастие обаче оцелява.

През онези години полиомиелитът парализира много деца. Един на всеки 200 случая завършва със смърт. Все още няма лечение за болестта, но ваксината, която слага край на епидемията от високозаразната болест е изобретена през 50-те години. Благодарение на нея полиомиелитът се превръща в първата болест, която човечеството унищожава напълно.

Ваксините ни спасяват и от много други болести - едра шарка,  холера, тетанус, дифтерия, чума, туберколоза, жълта треска, грип, антракс, аденовирус 4 и 7, скарлатина, бяс, коремен тиф, морбили, коклюш, японски енцефалит, паротит, рубеола, менингит, хепатит Б, хепатит А, хепатит Е, варицела, ку треска, ротавирус, лаймска болест, папиломавируси, малария, денга, ентеровирус 75, ебола и най-накрая COVID-19.

"Трудно е да си представим света без ваксините. Продължителността на живота ще е доста ниска. Хората ще трябва да се затварят и да излизат само, когато е безопасно. И, иронично, обществото толкова ще настоява да се вземат мерки, че ваксините все пак ще се появят", казва Нилай Шах, зам. деректор на центъра за производство на бъдещи ваксини към Имперския колеж в Лондон, пред BBC.

"Ваксините са най-важното обществено постижение през последните сто години. Те са спасили милиарди животи", казва Мелинда Милс, директор на центъра по демография в Оксфорд.

Според СЗО всяка година ваксините спасяват 2 - 3 млн. души. Най-важните препарати, които организацията препоръчва, вече стигат до 80% от децата в целия свят.

"Благодарение на ваксините виждаме изключителен спад в смъртността при децата в Африка. Роден съм в Гамбия. Там загубих брат си от морбили. Да изгубиш някой на толкова крехка възраст от болест, която може да бъде спряна с ваксина, е напълно разрушително", казва Мустафа Битае от института "Дженър" в университета Оксфорд.

През 1990 година 5,1 млн. деца са загубили живота си от болести, които могат да бъдат спрени с ваксина. Тази цифра спада до 1,8 млн. през 2017 г. - само 27 години по-късно.

"Ваксините могат да предотвратят рака. Има две ваксини срещу два вида рак. С пускането на последната ваксина срещу малария пък ще видим спад в смъртността от болестта с 40%", казва Битае.

"Може да занесете ваксините на хората, но дали те ще ги приемат? Страховете от ваксинацията витаят в обществото от около век. Знаем, че през 1950-те, когато Дженър за първи път създава ваксината за едра шарка, е имало няколко протеста. Много от тях са били за гражданските права и свободи. Хората мислели, че тя е отровна, че на децата, които я получат, ще им израстнат говежди копита. Много от тези аргументи са в резултат на липсата на знания на хората през онези години. Но и сега има огромна липса на знания. От една страна имаме крайните антиваксърски групи, които са напълно против ваксините. Но има и много хора, които са посредата. Това, което трябва да направим, е да говорим с тези хора, да не се подиграваме със страха им. Те просто искат да разберат нещата, да са уверени. Може да се страхуват и от игли. Трябва да разберем какъв е страхът им и откъде идва, каква е предишната им среща с ваксините. Трябва да се уверим, че хората ще разберат и ще приемат ваксината", обяснява Мелинда Милс.

"Да имаме ваксина, която хората не приемат, няма да доведе до нищо добро. Ваксинацията. ни предпазва, не ваксините. В свят без ваксини всичко ще е въпрос на икономически стасус. Децата на богатите ще имат достъп до здравеопазване. Само те ще оцеляват. Ваксините са единственото постижение на публичното здраве, което носи равенство", казва Мустафа Битае. 

"Тук не става въпрос само за правата на индивида. Когато приемаш ваксина, не предпазваш само себе си, но и семейството си, останалата част от обществото. Не е лесно да обясниш с думи колко важни са ваксините. А причината често да не осъзнаваме от какво значение са те, е че сме победили по-голямата част от тези болести", на мнение е Милс.

"Не е само въпрос на личен избор, но и на морален избор. Ваксините могат да бъдат жертва на собствения си успех... приемаме ги за даденост. Не поглеждаме назад, за да видим какви привилегии имаме в сравнение с предишните поколения", казва Робин Бъкстон

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase