Следващият нов български филм, който ще може да видим през септември по кината е пълнометражния дебют на младия режисьор Георги Костов. Направен е с негови средства и може би затова от първоначалната идея до финализирането на проекта са минали повече от 10 години. В "Пистолет, куфар и три смърдящи варела" участват Ивайло Захариев, Рая Пеева, Асен Блатечки, Деян Донков, Дичо, Део... и е със специалното участие на проф. Илия Добрев.

Историята е за пистолет, куфар и три варела...

Смърдящи при това.

Всъщност за какво е този филм?

Накратко за две момчета, които искат да изкарат бързи пари и се забъркват в страшни истории.

Включил ли си и някакви лични преживявания?

Не, но съм включил дълбоки наблюдения на живота в България. Събрал съм също истории от вестници и верни приятели.

По някакъв начин заглавието напомня на филми на Гай Ричи. Ти повлиян ли си от неговото кино?

Когато започнах да пиша сценария преди 12 година, съм бил повлиян. Тогава измислих заглавието. След това компютърът ми гръмна и аз реших да напиша отново историята, но този път се получи нещо абсолютно различно. Реших да запазя поне заглавието.

Трудно ли се прави нещо, започнато преди толкова години?

Реално 10 години след написването на сценария се заех със снимките на филма. Просто тогава намерих пари. В началото кандидаствах в НФЦ. Бях класиран на предпоследно място и от там нататък с продуцентите се замислихме какво да правим. Можехме да чакаме една година и пак да кандидатстваме, но следващата се падаше нулева година, т.е. нямаше да има сесии. Реших да се заема с финансирането сам. Имах малко спестени пари, а също и приятели, които бяха запалени от идеята и ми дадоха заем. Намерих и спонсори, тогава все пак не беше дошла кризата. Филмът е създаден с частни средства и няма никакви държавни подпомагания.

Ти си и човекът, който е открил Ивайло Захариев за големия екран. Как стана това?

Случаят е същия като с ТИЛТ. Сериалите просто се правят много бързо. Като изберат актьорите, след няколко седмици снимат и след още няколко вече са готови да излъчват. С киното нещата стоят по друг начин. Българските филми се правят минимум за година - две. Аз много се проточих, защото изхарчих парите за снимачния процес, а за монтаж не бях предвидил.

Ти всъщност имаш доста опит с монтажа, нали?

Завърших монтаж в НАТФИЗ, но официален монтажист на филма е Александър Етимов - мой колега и добър приятел. Той като монтажист е по-добър, тъй като с това се занимава. Аз отдавна зарязах монтажа и се насочих към режисурата - моята втора специалност в Академията.

Във филма участват доста известни лица - Деян Донков, Асен Блатечки...

Всичко стана по приятелска линия. Добре, че ги познавах от преди това, иначе сигурно нямаше да ми обърнат внимание. Мисля, че и сценарият им хареса, защото и двамата се съгласиха да участват чак след като го прочетоха. Даже Динката ми се обади една вечер в 10.30 вечерта. Все не му оставало време да го прочете. Успял да го види след представление. Щеше да изиграе една по-главна роля, обаче тогава за лоша случайност (за мен) трябваше да се снима в други три филма. Накрая ми каза : "Брат, мога да отделя за твоите снимки само 1-2 дена".

А с Ивайло как се получи?

Що се отнася до Ивайло - направих кастинг, налепихме обяви само в НАТФИЗ, защото искахме по-малко кандидати. Въпреки това пак бяха разбрали студенти от другите университети. До края на деня минаха адски много хора, ние бяхме супер изморени. До този момент от всички, които бях видял, никой не ми се връзваше за главната роля. Бях си харесал тук-таме някой за по-малките роли. Интересно е все пак, че по време на кастинга открих Рая. Тя беше барманка в едно заведение. Познавах майка й, която е актриса и тя ми подхвърли, че дъщеря й е доста подходяща. Аз като разбрах, че не е учила в НАТФИЗ, й казах да дойде само за да не я обидя. За мое учудване ми хареса най-много. Беше най-естествена пред камерата. Не преиграваше и съвпадна с типажа, който търсих. И към 18.30 вечерта бяха останали около 5-6 човека и реших да предам камерата на момичетата, които участваха в подбирането на лица - да снимат и аз да разгледам по-късно, ако случайно нещо се случи.

Няколко дни изобщо не смеех да поглеждам към записите. Бях супер разочарован от този кастинг и убеден, че няма актьори в България. Реших да потърся поне някой за по-малките роли. Тогава видях Ивайло - много добре изглеждащ, симпатичен, строен, беше много обран в реакциите си. Моментално му звъннах, тогава репетираше в едно читалище с нечуващи актьори, дадох му сценария и така започна всичко.

Спомена за театралниченето по време на кастинга. Липсва ли кино образованието на актьорите?

Благодарение на сериалите, актьорите успяха да се научат как да се държат пред камера. Преди време е имало добри актьори, защото доста се е снимало и те са се учили направо на снимачната площадка. Много от тях са били много добри и на сцената, и в киното.

Мислиш ли да показваш филма на международни фестивали?

Засега не, защото той не е от типа - фестивален филм. По-скоро е насочен към широката публика. Преди бях запален към арт филмите, сега съм насочен повече към комерсиалното кино. Всъщност арт филмите не са лоши, но имаше един период у нас, в който всеки правеше уж арт филми, а всъщност...

Бяха негледаеми...

Не знам и аз какви точно филми бяха тези, но не бяха арт. Сред тях имаше и добри, но вече нямаше кой да ги гледа. Проблемът не беше в арт киното, а в липсата на всякакво кино. Дълги години след прехода само са източвали пари от държавата, каквато и глупост да направят. Само са оправдавали средства. Това беше проблемът на българското кино, който уж малко се пооправи. Субсидиите се раздаваха - едната година аз на теб, другата ти на мен. Въртяха се все едни и същи хора, всички ги знаем кои са.

И сега избухна подобен скандал...

Но тук таме пускат и някои млади автори. Един мой колега взе, че спечели субсидия. Изтърваха го между капките, явно прекалено нагло беше станало и пуснаха един филм, да замажат положението.

Ето, че излезе и "Подслон", който взе и доста награди...

Да, именно за този филм говорих. Общо взето пак си ги раздават помежду си. Иначе излязоха доста филми, но те не са благодарение на държавата, а са направени с лични средства на авторите. Това са "Шменти - капели", "Лора от сутрин до вечер", "Източни пиеси".

Имаш ли си фаворит от новото българско кино?

Засега се двоумя между "Шменти-капели" и "Love.net".

Получи ли се това, което искаше - доволен ли си от резултата?

Ако имах бюджет, колкото други филми като "Мисия Лондон" или "ТИЛТ", сигурно щях да съм. Филмът ми е направен с много големи компромиси, заради липсата на средства. Но пък в крайна сметка пак съм доволен от резултата, защото за тези пари сме постигнали много повече от възможното.

Мислиш ли за следващ филм и би ли се „осмелил“ пак да кандидатстваш за субсидии в НФЦ?

Имам седем сценария от 2000 г. насам. Този беше първият, който започнах, защото беше най-лесен откъм финансирането му. За другите ми сценарии наистина трябват доста повече пари. Много скъпи сюжети са, но пък и не ми се занимава просто с нещо, което да снимам. Искам да правя добро и качествено кино.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase