Павел и Митко от The Smugglers Collective. Снимка: The Smugglers Collective

1234

Суинг партитата вече са неотменна част от клубния живот в страната. Основна заслуга за това имат Павел Атанасов и Димитър Драгнев, които започнаха да налагат по уникален и интересен начин винтидж музиката и стила преди 4 години.

Павел и Митко, или иначе казано The Smugglers Collective, ще празнуват на 13 октомври и първия рожден ден на
Smugglers Swing Club, в който през последната година гастролираха и част от най-големите имена в този стил.
Машината на времето ще заработи в столичния клуб Mixtape 5, като ще има специални гости и много изненади.

Двамата разказаха пред Dnes.bg за пътя им до тук, за успехите, амбициите и трудностите.

От четири години активно налагате този стил, свикна ли публиката със суинга?

Павел: Дори повече от очакванията ни. Изгради се солидна публика на този род събития и за наша радост става все по-хубаво.

Митко: Още по-хубавото е, че публиката пораства с нас, ставаме си близки с голяма част от хората.

Разширихте броя на градовете, в които гостувате, значи има интерес...

П: Oказа се, че първо ги разширихме, после ги свихме. Когато започнахме имаше един много голям бум и интерес към тези партита, от всякакви градове в България ни каниха. София, Пловдив, Велико Търново, Варна, в Перник са ни искали.

Суинг в Перник звучи яко!

М: Пернишки винкел суинг...

П: Започнахме много да пътуваме, но впоследствие решихме да се установим на няколко основни места.

М: Пък и ние докато пътувахме в страната, много хора пътуваха към София. София е достатъчно голяма сцена да покажем какво можем.

Когато започнахте, хората като че ли не танцуваха толкова на суинг партита?

П: Партитата в началото бяха нещо много различно от това, което правим сега. Много неща се развиха, не само в
музикално отношение - вече има и мода, и танци, школи, появиха се винтидж медии. Хората свикнаха с визията на
едно такова парти, с музиката и стила.

Започнали сте с тези партита във Франция. С какво се отличаваха те от тези, които правите сега?

М: Тези във Франция бяха в много по-малък мащаб, все още прохождахме като диджеи, музикалният ни подбор беше по-различен, бяхме повече ориентирани към рокендрола и рокабили. Докато тук, по различни стечения на обстоятелствата се насочихме към суинг. Без да загърбваме и другите стилове.

Което означава, че и вие сте се променили като вкус?

П: Разбира се. Във франция харесвахме повече, да ги нарека по-агресивните стилове. Но с времето се върнахме в
музикалната история и започнахме да харесваме по-танцувални и по-лежерни неща.

М: В началото пускахме и парчета които не стават за танци по двойки. Ето и Павката може да потвърди, защото той самия е танцьор. Вече се промениха нещата и има повече танцувални парчета. Аз лично се специализирах в пускането след 3 часа през нощта, в кръга на шегата.

Какво върви в този час?

М: Остава “по-отбрана” публика, двойките са се прибрали на топло и аз пускам за последните оцелели.

Много млади хора идват на суинг партита. Как си обяснявате интереса към ретро музиката?

П: В началото си го обяснявахме, че всичко е ново, нещо което не са свикнали да слушат. Идваха като че ли по-скоро от любопитството. Сега суинг има навсякъде, навлезе трайно в нощния живот. Дори стана модерно.

М: В световен мащаб също се наблюдава този процес. Големи марки пускат дрехи в този стил или се допират до него. Песните влизат в комерсиалните радиа и е по-приемливо за по-младите да слушат стара музика.

Има ли пазар у нас за суинга и как виждате вашето бъдеще?

П: Времето тепърва ще го покаже. Ние искаме да правим оригинални и по-големи събития. Да се стремим всеки път да изненадваме хората с нещо ново.
 

Откъде черпите идеите?

П: Това е хубавото на този стил, че е необятен. С фантазия и ентусиазъм се постига много.

М: Дори да вземеш един филм от 40-те години, да харесаш един елемент в него - можеш да създадеш готино и оригинално парти. Това е хубавото на винтидж стиловете, че архивът е огромен. Да вземем популярната музика сега - разнообразна е, но няма този цвят.

П: Помага ни и факта, че сме живели във Франция и сме пътували, имаме контакти с изпълнители и хора от тези среди, общо взето  станахме част от една мрежа от организатори, диджеи, артисти. И там се генерират много идеи.

М: Истина е обаче, че в България е по-различно. В чужбина публиката е една идея по-зряла и по-запозната. Тук публиката е много по-еуфорична и запалена за нови неща.

П: В Белгия и Франция партитата не са в клубове, а в зали. Но техните зали са в старинни сгради, има друг дух. В
тях са се провеждали балове, чисто исторически има предпоставка да се провеждат подобни събития.

Доколко може да бъде усетена тази атмосфера в родните клубове?

М: Няма как да се преобрази напълно за една вечер, но се стараем с елементи да създадем атмосферата. Ето, този будоар, който правим за момичетата, надяваме скоро да пуснем и за момчетата, кътове за снимки, танци, облекло, анимации, всичко това го правим за да се доближим максимално до атмосферата на баловете от преди 60-70 години.

П: Работим и със светлината, екрани и прожектори. Опитваме се с материалите да пресъздадем тази атмосфера, докато в чужбина е достатъчно да влезеш в една зала да пуснеш две парчета и да се потопиш в ретро атмосфера.

М: И тук започва да се получава, просто изисква повече усилия.

Какви хора идват на партитата?

М: Само и единствено симпатични.

П: Различни като интереси, вкусове и възраст. Шарена публика.

М: Много приятно е да видиш танцьори от школите по суинг и в съседство брейкъри, които правят чудеса на електро
суинга. Въобще тази палитра едва ли може да бъде видяна на друг вид парти.

П: Идват хора от всякакви кръгове, дори такива които посещават чалга клубове и ми казват "Никога не съм виждал хората така да се забавляват от сърце."

М: Няма да видите нацупени момичета, които чакат да хвърчат салфетки.

Направихте и няколко Бурлеска партита. Ще работите ли и в тази посока?

М: Да, направихме пет партита, много успешни, даже надминаха очакванията ни. Притеснявахме се как ще ги приеме публиката, но явно сме я подценили. Хората видяха, че е съвсем нормално и качествено събитие. Даже заведох баба ми и дядо ми, които са на 80 години. Е, дядо ми беше по-доволен...

П: Със сигурност ще продължим с Бурлеска спектаклите, но за момента сме се концентрирали върху Smugglers Swing Club.

Скоро ще има първи рожден ден на този клуб?

П: Даже не усетихме как измина тази година. Като измислихме тази концепция за парти нямахме идея, че така ще се развие.

Кое беше най-якото за тази една година?

М: Гостуването на The Correspondents. Това ни беше първото парти с група и оттогава решихме да започнем да каним редовно актуални суинг и електро суинг изпълнители и групи.

Как ще отбележите празника?

П: Поканили сме едни от пионерите на електро суинга - Swing Republic. Освен че сме им фенове, сме и приятели.
Запознахме се след една тежка вечер..

М: Наистина беше много тежка и незабравима!

П: Поддържахме връзка и сега ги поканихме на рождения ден. Ние също ще бъдем зад пулта, подготвили сме много изненади за гостите.

М: Swing Republic бе избрани за Electro Swing група на 2011. Заслужава си да се видят на живо!

Ентусиазмът ви е заразителен, но доколко са рентабилни суинг партитата?

П: Засега успяваме да се справим, бизнес като всеки друг.

М: Все пак и двамата си имаме и друга работа, което е показател, че скоро милионери няма да станем. И ние го играем на много надежди, тъй като никога няма нищо сигурно. Както можеш да поканиш Лейди Гага и неуспешно, така можеш да поканиш и не толкова известен изпълнител и да има успех.

П: Продължаваме да го правим, защото има база за развитие.

Могат ли тези партита да излязат от клубовете?

П: Това са и нашите планове, защото клуба те ограничава като пространство, като брой зрители, както и нещата, които можеш да направиш. Но си има и добрите страни - в клуба атмосферата е по-задушевна и хората бързо преодоляват границите. Докато ако си в Армеец и ако няма и хора - става гадно. Засега сме в златната среда, радваме се че открихме клуб Мixtape 5, защото засега е перфектната комбинация.

В свободното време какво слушате?

П: Колкото се може по-малко суинг.

М: Последните две седмици слушам бг хип-хоп, много интересни песни и текстове. Покъртителнo смешни, но на мен ми вдигат духа.

П: От друга страна трябва да слушаме и професионално, да сме в час с всичко ново.

Казвате, че суинга върви, но пък нямате конкуренция?

М: Ние нямаме пряка конкуренция в това, което правим със Smugglers Swing Club. За сметка на това се конкурираме с други партита, които се случват, датата може да съвпада с голям концерт. Гледаме да не сме начесто, за да има очакване. Все пак не сме толкова популярен стил, не е рок, не е хип хоп.

П: Стремим се да предлагаме на хората един цялостен и привлекателен продукт. Да не е половинчато. Няма
много хора, които си казват "ей, сега отивам да слушам суинг и ще се разкъртя". На нашите партита има хора, които въобще не го слушат, но пък идват заради забавлението. Нашата идея е те да изпитат нещо различно. Tова, което не ми допада в клубния живот е, че в повечето случаи се предлагат отделни артисти и DJ-и, а не цялостно преживяване.

Иначе интерес не липсва. Има седмици в София, в които има повече суинг партита, отколкото в Ню Йорк през 30-те години. Не знам дали е за добро или лошо.

М: Интересът идва и от артисти и музиканти като Сентиментъл суингърс, Михаил Йосифов секстет, Ангел Заберски, Невен Петрова. Те правят много за популяризирането на джаза и суинга в България.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase