Попадали ли сте на зевзек от класа?  Ако не сте, ще ви разкажа, какво може да очаквате. Работех в една строителна бригада от зевзеци. С такива хора скука няма, но винаги трябва да се пазиш, за да не бъде смехът на останалите на твой гръб.

Както всеки ден и в този есенен ден работниците от бригадата седнаха в една от завършените стаи на новостроящата се сграда на АПК-то, да обядват. Една пернишка печка с бумтене топлеше стаята. Бай Кольо извади от голямата пазарска чанта половин самун селски хляб, останал му от предния ден, наряза го на филии, сложи ги върху саморъчно направена скара от кофражна тел на печката и поръча на Малкия Киро:

- Гледай ми хляба, докато отида по себе си!

- Нямай грижа – отговаря Киро, докато бързо работи с лъжицата, лапайки от един буркан, домашно приготвена лютика, като си реже и едри парчета сланина и сирене, затискайки всичко с големи залъци пресен, мек като памук хляб. Киро бърза с обяда, за да има време, после да извъртят няколко ръце белот, преди да подновим отново работата. Бай Кольо излиза, а Киро яде и не поглежда поставения на печката хляб. По някое време хлябът запушва и започва да изгаря. Киро отново не поглежда почерняващите филии, докато Стойчо Зоркия не извиква:

- Ей, Киро, обърни на човека хляба, че изгоря!

- Той така го обича – отговаря спокойно Киро, но все пак става и обръща филиите. После пак зарязва ангажимента си, така че филиите изгарят и от другата страна. В този момент се завръща бай Кольо, вижда изгорелите филии, и мълчаливо вдига скарата от печката. После вади ножа и започва да остъргва изгорялата част от хляба си. Останалите се подсмихват тихо, под мустак.

Бай Кольо сяда да обядва яхния от един висок буркан, останал му кой знае от кои времена. Понеже бурканът му е по-висок от обикновените буркани, с всяко загребване с вилицата, на която е набол голям залък, той посяга към ръба на буркана с уста и опъва шия като щъркел. Яде и поглежда към картаджиите в другия край на дългата маса.

След обедната почивка всички се отправяме към работните си места. Бай Кольо остава ужким да си прибере нещата в чантата, но да вземе, че да бележи гърба на картите.

Вечерта като си тръгнахме, Малкия Киро метна раницата на гърба си и я понесе по дългия път към къщи. Той живееше най-далеко, та имаше да опъва врат по нагорнището. Ама нали е млад, не се замисля много, колко е тежък товарът на гърба му и колко е дълъг пътят до у тях.

На другата сутрин Киро идва на работа и започва да разпитва кой е напълнил раницата му с брикети.

- Прибирам се у дома и какво мислите, раницата ми пълна до средата. Абе усещам аз, че е много тежка, ама защо не спрях да проверя?!

- Е, нали си стоплил булката, какво се оплакваш ? – подвиква му през смях Черния Мильо. Сигурно е била много доволна, че хем си стоплил стаята, хем си я оставил на мира, заспивайки рано-рано от умора – казва той, задавяйки се от смях. Останалите се подхилкват в хор.

- Ще ви кажа аз... – заканва се Малкия Киро.

Излизаме на работа, а Киро взел, че се върнал и колкото кутии с цигари намерил по джобовете ни, да вземе, че да изпразни част от тютюна в няколко цигари от всяка кутия и да го замести с люти чушки. Абе усещам аз на обяд, че дробовете ми изгарят от лютото, ама си мисля, че нещо се разболявам, ама чак когато Черния Мильо започна да кашля и да изхвърля цигари, се усетих, че е номер.

После картоиграчите седнаха да играят белот, ама нали Петко Дебелия беше болен, помолиха да го замести бай Кольо. А пък той отговори, че ще играе само на вързано - който загуби, дава една дамаджана с вино от новата реколта. Съгласяват се и бай Кольо сяда да играе с Черния Мильо срещу бай Петър и Малкия Киро. Ама нали бай Кольо беше белязал гърба на картите, все те биеха и накрая трябваше бай Петър да донесе дамаджаната с виното. Но нали много послъгва, затова бай Кольо поиска да отиде и да донесе дамаджаната още сега. Бай Петър обаче е зле с ходенето и затова, за да се измъкне, вика на бай Кольо:

- Ще ти дам една бележка. Върви и кажи на жената, да ти наточи една дамаджана вино!

Така и стана. Даде му бай Петър бележката, бай Кольо тръгна за у тях, а ние останахме да чакаме. Не чакахме дълго, скоро се хлопна вратата, но вместо бай Кольо в стаята за почивка връхлетя, размахвайки метла с дебела, дървена дръжка буля Петровица – жената на бай Петър.

- Ще ме продава той, чакай да ти кажа - погва тя бай Петър с метлата, като го сурвака с нея дето свари, като от време на време и ние отнасяме по нещо.

- Чакай бе жена, какво е станало – пита бай Петър.

- Тази бележка ти ли я писа? – пита сърдито жена му.

- Аз – отговаря бай Петър – е какво?

- А..., и пита отгоре на всичко – казва буля Петровица, подавайки му бележката.

- А мизерникът му, с мизерник... – вика бай Петър. – Къде е сега той, мари?

- Ами у дома остана, да точи вино в дамаджаната – отговаря жена му.

- Ти при надениците ли го пусна, ма?

- Ами нали така пишеше на бележката... – отговаря слисана буля Петровица.

- Че то, на бележката пише и да отидете в спалнята, ама ти тука тичаш?! Бягай веднага обратно у дома и го гони да идва на работа, че ще изяде надениците и ще изпие виното! Я чакай, по-добре да дойда с тебе, че този хитрец ще те излъже, да го закараш в спалнята, знам го аз!...

И двамата поемат към къщи.

Такова беше ежедневието в нашата строителна бригада.

КД
2014

Прочетете и останалите разкази в блога:  http://kpd.blog.bg/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase