Руският президент Владимир Путин отива днес в Унгария, за да се срещне с нейния лидер, когото унгарците определят като неговото "второ аз" - "малкия Путин", пише Пабло Горонди от Асошиейтед прес.

Поразителен е този прякор на унгарския премиер Виктор Орбан, който през 1980-те години се появи на международната сцена като антисъветски настроен студентски лидер. Трансформацията му в популист, който флиртува с Кремъл и потъпква инакомислието, отразява една по-обща източноевропейска история, в която бунтът срещу Москва постепенно доведе до смесени чувства към гигантския съсед Русия. Лидерите на Унгария, Сърбия, Словакия и Чехия все по-често играят двойна игра - ухажват богатите страни в ЕС, като в същото време флиртуват с руското покровителство.

Около 2000 души демонстрираха снощи в центъра на Будапеща, протестирайки срещу визитата на Путин и призовавайки Орбан да спре "путинизацията" на Унгария. "Тормозът над правозащитните групи, корупцията и обогатяването на олигарсите показват, че ние все повече се доближаваме до руския модел и се отдалечаваме от европейския", каза организаторът на протеста Габор Ваго.

Засилената подкрепа за Русия въпреки нахлуването й в Украйна се проявява сред някои източноевропейски правителства и обикновени хора, на които може би повече им допада политическата сигурност на Русия, отколкото сложната, объркана и понякога белязана от мъчителни колебания демокрация в западен стил.

За Путин, на когото сега много страни по света са обърнали гръб, посещението е важно, защото показва, че той все още има приятели, дори сред страните от Европейския съюз. Орбан пък си има много по-прозаични грижи: той се стреми към добра цена за руския газ, от който Унгария отчаяно се нуждае, както и от уверения, че Русия ще спази обещанието си за целеви заем от 10 милиарда евро за модернизиране на унгарската АЕЦ.

"За Москва е важно да покаже, че все още има страни, чиито правителства са готови да посрещат (държавници от) Русия. Символично е, че посещението е много по-важно за Русия", каза историкът Золтан Биро, експерт по Русия.

Сърбия, който има традиционно добри отношения с Русия, също се опитва да балансира, внимателно поддържайки усилията си за присъединяване към ЕС, като в същото време запазва близки връзки с Русия. Сред сръбското ръководство дори има очевидни разногласия за това по какъв път да върви Сърбия. Премиерът Александър Вучич изглежда клони към ЕС, докато президентът Томислав Николич е традиционен русофил.

Сърбия засега отказва да се присъедини към санкциите срещу Русия въпреки натиска от Запада. Руската пропагандна машина действа много активно в Сърбия. В началото на годината започна да предава руска радиостанция на сръбски език.

В бившия съветски блок има страни - като Полша и Румъния - които са много критични към Русия. Но даже в Полша, например, кандидатката за президент на главната лява партия каза, че страната не може да си позволи да продължи да бъде представяна като "враг номер 1" в руските медии и призова за диалог между Варшава и Москва.

Подкрепата за Русия сред страните от Източна Европа се дължи на силен коктейл от идеологически предпочитания и необходимостта да се избягват потенциално опасни отношения с главния им енергиен доставчик. Много страни в региона страдат икономически от санкциите и от руските забрани върху вноса на храни от Европа.

Тези прокремълски симпатии отслабват единството на Европа в преговорите й с Русия относно Украйна. Няколко източноевропейски страни се противопоставят на санкциите срещу Русия, макар че като членки на ЕС те се съгласиха с приемането им. Някои, като Словакия и Чехия, казаха, че не желаят да приемат натовски обекти на своя територия, макар че алиансът планира допълнително разполагане на войски за укрепване на сигурността на Полша и балтийските страни. Чешкият президент Милош Земан осъди санкциите на ЕС, заставайки срещу премиера и подкопавайки единната позиция на правителството спрямо Русия.

Проруската позиция на Орбан се оказа рискова и усложни още повече проблема с имиджа му на Запад. Миналото лято той каза, че иска да превърне Унгария в "нелиберална демокрация" по модела на силни страни като Русия и Турция и предприе репресивни мерки срещу някои правозащитни групи.

Сега обаче се забелязват признаци, че Орбан се опитва да поправи имиджа си на Запад. Две седмици преди срещата си с Путин той прие германския канцлер Ангела Меркел в Будапеща и в петък отиде в Киев, за да се срещне с украинския президент Петро Порошенко, уверявайки го в подкрепата си за украинския суверенитет.

"Орбан се оказа в много трудно положение, защото стана ясно, че това, което бе добра идея в икономически план, се оказа не толкова добра в геополитически смисъл", каза Чаба Тот, директор на института "Републикон" - мозъчен тръст в Будапеща.
 

/БТА/

Вижте повече във видеото на bgonair.bg:

Гледайте още видео материали от "Свят" на bgonair.bg
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase