Движението е живот, както неведнъж сме се опитвали да ви убедим в "Без будилник". И тъй като вярваме, че всеки трябва да открие собствения си начин за повече движение, ще ви запознаем с бойно изкуство, което за мнозина ще е напълно ново.

Капоейра идва у нас от Бразилия и освен движения от източните бойни изкуства съчетава елементи на музика, танц, акробатика.

В Бразилия я пренасят робите от Африка. Бойното изкуство е било забранено, защото е било използвано срещу колонизаторите и затова го прикривали с танци. Това е причината понякога да го бъркат с танц, разказва Коста Щерев. Самият той тренира от 9 години и вече е достигнал ниво да преподава капоейра.

Признава, че тренировките са интензивни и често доста изморителни, но с начинаещите се започва постепенно и неусетно темпото се вдига. "Земното притегляне е най-големият враг на капоейриста, но с времето то става наше оръжие", уверява той.

Капоейра не е за мързеливите. Целта е да не се блокират ударите, както в други бойни изкуства, а да се избягват, например с клякания. Но си остава бойно изкуство, което може да служи и за самозащита. 

У нас по-сериозно започва да се развива преди около 15 години - с пътувания на българи в Европа и когато у нас започват да идват преподаватели от Европа и Бразилия. Капоейра се практикува основно в София, но вече има отделни групи в някои от по-големите градове.

Има и тренировки за деца, което Коста обяснява с музиката и различните акробатични стойки, от които децата са естествено привлечени.

Казва, че атмосферата в залата, в която се преподава капоейра, е по-дружелюбна и приятелска, но едновременно с това учи и на дисциплина, тъй като е бойно изкуство.

Има бърза и бавна капоейра. Инструментите, на които се свири, са традиционни бразилски. Единият – беримбау, прилича на лък и е основен инструмент. Има и ударни инструменти.

Всички трениращи усвояват с времето както движенията, така и свиренето, пеенето. Според Коста първото, което ги привлича, е различното. Сами по себе си танцът, движенията, също привличат.

"Доста от хип хоп културата и движенията в брейк танците са заимствани от капоейра. Разбира се, има и хора, които идват за бойния елемент, да научат нещо различно, защото има наистина страхотни удари. Но да се достигне до тях е трудно и е необходима сериозна отдаденост", обяснява той.

Според него не трябва да се омаловажава и социалният елемент. Капоейра се практикува по двойки, хората идват заради социалния контакт – да се запознаят с нови хора.

Изпитите се провеждат веднъж годишно пред гости от Бразилия, които са с високи степени. "Те дават тяхното решение, като идеята е повече да се опиташ, не се цели хората да се "късат", а се стимулира да опитат, защото с постоянство и подкрепа ще постигнат умения", обяснява Коста.

Степените се връчват на специална церемония. Визуализират се с цветни въжета, традиция също от миналато, когато голяма част от робите са работили по доковете.

Няма обаче единна система и има различни семейства, които са приели различни цветове. В групата, в която е и Коста, цветът на най-високата степен е бялото, защото се счита, че е най-чисто и трудно достижимо.

Коста открива капоейра за себе си след свада в Студентски град, когато решава, че иска да тренира бойно изкуство.

Започва да чете и да се интересува от възможностите и бързо е привлечен от музиката на бразилското бойно изкуство. Постепенно усеща, че му харесват всички аспекти. Тренира и в Русия, където е бил студент, и в Германия.

Отскоро капоейра за него е и професия, на която се посвещава изцяло. Откровен е, че е трудно да работиш единствено това, но смята, че не е невъзможно, защото ако обичаш нещо, ще успееш.

Неговата група Cordão de Ouro България съществува от 2013 година и е част от най-популярната асоциация по капоейра в световен мащаб, основана в края на 60-те години на ХХ век. 

Семинарите с участието на гости от чужбина са едни от най-големите празници в капоейра. Цялата група е мотивирана точно тогава да е на най-високо ниво, защото в бойното изкуство няма състезания и това е най-голямото събитие.

В капоейра има и прякори, които в миналото е трябвало да крият истинската самоличност на практикуващия бойното изкуство. Традицията е прякорът да се дава от учителя и обикновено е смешен - асоциация с нещо, което си направил например, с някакво животно и т.н. Прякорът на Коста - Parafuso, означава болт. Дали му го, защото бил строен и здрав.

В капоейра има правила и движения, които са повтаряеми и се научават, но има и голям елемент на импровизация, който е и елементът на изненадата.

Вижте във видеото част от семинар по капоейра! 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase