Рубриката ни "Без будилник" тази седмица е изцяло посветена на майките, чието време пък е изцяло запълнено от грижи за най-малките членове на семейството - 24 часа от денонощието, 7 дни в седмицата, особено в първата година от отглеждането им. А тогава изглежда започва и възпитанието към храненето...

Лоши храни, вредни навици, замърсяване  – все по-често се твърди, че именно те са в основата на много от съвременните болести. Но възпитанието към храненето трябва да започне от ранна детска възраст, дори кърмаческа, твърди д-р Севжан Чакърова, холистичен лекар и педиатър с над 25 години лекарски стаж.

С храната човек приема всичко необходимо за здравето. Тя е в основата за образуването на нужните ни аминокиселини, глюкоза, витамини... Но организмът ни работи изрядно, докато е млад – до 20 - 25-годишна възраст, обясни специалистът. След тези години храната спира да се усвоява добре и част от нея затлачва тялото и дебелото черво.

Неусвоената храна гние, отделя токсични вещества, те се всмукват във венозната кръв, влизат в черния дроб и това нарушава филтриращата му способност. Затова от особена важност е с какво се храним, как комбинираме храните, допълни докторката, която от 10 години се занимава с натурална хигиена, здравословно хранене и природосъобразен начин на живот.

Нефилтрираната токсична кръв пък поразява всички органи. Най-лесният начин за възстановяване на поразените органи е с промяна на храненето, което води до изчистване на черния дроб. А навиците за хранене се изграждат от бебешка възраст, затова е толкова важна ролята на майките и тяхното обучение за храненето в кърмаческа възраст, смята специалистът.

Употребата на неестествена храна и неправилното захранване претоварва крехкия организъм на детето. Например, храненето в полунощ на кърмачето нарушава нормалния ход на трите естествени 8-часови цикли на човешкото тяло. Първият – приемане на храна и храносмилане от 12 до 20 часа, вторият – асимилиране и абсорбиране от 20 до 4 часа, третият - отделяне на ненужните остатъци от храната от тялото – от 4 до 12 часа. Удължаването на границите на предходния цикъл нарушава следващите.

И в помощ на майките д-р Чакърова обясни пред Dnes.bg как да се храни бебето до 1 годинка, така че да изгради силен имунитет, да не се допуска унищожаване на чревната флора, да порасне зраво и силно дете.

Първите 6 месеца детето се храни с майчина кърма 6 пъти на ден. От седмия месец между 9 и 12 часа се включват прясно изцедени плодови сокчета, по-късно и пресни плодови пюрета, които могат да заместят сутрешното или следобедното хранене. В менюто може да се включат и термично пюрета и зеленчукови фрешове към обедното хранене.

Нуждите на детето от витамини, минерали, соли, белтъчини нарастват и затова започва захранването с твърди храни – най-добре обедното хранене се замества с домашно приготвена каша от пълнозърнести култури, а не с готови каши от търговската мрежа. Може да се направи оризова, каша, от овес, просо, грис. Те са богати на протеини, витамини, трици, които улесняват храносмилането.

Към края на 7-мия месец храненето вече е 5-кратно – 6.30 ч. е кърма, 9.30-10 ч. – плодово пюре, плодов сок, може и кърма, в 12.30 ч. вече е зеленчуково пюре, в 16 ч. е млечно-брашняна каша с чашка зеленчуков сок и в 19.30 – 20 ч. е кърма. Родителите трябва да знаят, че плодовият сок престоява в стомаха около 1 час, а зеленчуковият около 2 часа и ако те не се смесват с кърма или помежду си и интервалите се спазват, детското стомахче успява да ги преработи.

Храната се усвоява напълно и самото хранене е пълноценно, изграждат се здрави клетки и се изгражда имунитетът на детето, обясни педиатърът. Това е всъщност в основата на разделното хранене.

Могат да се използват сезонни плодове – ябълка, череша, кайсия, вишна, диня, круши, пъпеш и др. От зеленчуците – картофите, моркови, грах, зелен фасул, тиквички, спанак, зеле, броколи, пиперки и др. Предпазливо трябва да се дава гроздовият и доматеният сок, за да не предизвикат разстройство, както и соковете от мъхестите плодове – ягоди, малини, къпини, а цитрусовите се включат от по-късните месеци, за не причинят обриви, съветва тя.

Пюретата се предлагат в пасиран вид, като зеленчуците се задушават на пара. В суров вид повечето от тях силно дразнят стомаха, а някои имат и леко токсичен ефект. Първо се дават сладките зеленчуци – картофи, морков, тиквичка, грах, пиперки, цвекло. Като първо пюре, разбира се, е картофеното, а зеленолистните зеленчуци могат да се смесят с него. След 6-ти месец се включват храни, богати на желязо, а след 7-ми месец – към пюретата могат да се сложи и фино смлян пшеничен зародиш и покълнали семена, може да се направи крем супа, за попара да се използва пълнозърнест сухар и соево сирене и млечно масло.

В този период се внасят и бобовите култури, които са с високо съдържание на растителни протеини – леща, нахут, грах, боб и др. Съдържанието на калций е най-високо в сусама, затова могат да се включат 1-2 супени лъжици седмично, което е важно за изграждане на костите и зъбите. Той трябва да се смила непосредствено преди консумацията му, в противен случай не се метаболизира.

Известната руска лечителка д-р Галина Шаталова предлага в менюто на детето да се включи и бадемово мляко, което се прави от около 15 бадема, накиснати от вечерта, които на сутринта се обелват и се смилат. Брашното от тях може да се включи в морковен сок или да се пюрира с вода. Според нея това има изключително въздействие върху имунната система на бебето, а при възрастните.

В 8-ми месец храненето е петкратно – за обед може да се направи крем супа с пълнозърнести крутони, задушен ориз, зеленчуци на пара, бобови храни. Следобедното хранене може да е каша от пълнозърнестно брашно с чашка зеленчуково сок, а вечерното хранене отново е кърма. И този режим се запазва до 10-тия месец.

В 11-12-и месец може да се включи соево сирене, микс от настъргани плодове, кафяв ориз, булгур, тук може да се въведе червеното цвекло, което да се даде във вид на пюре или дребни кубчета, задушени на пара, може и сок от него. Може да се даде маслинено пюре, микс от ситно смлени ядки, тиква на пара, елда, разварено жито. Детето има вече долни и горни зъбки, то може и иска да отхапва, тук храненето е 4 пъти през 4 часа, като първото и последното са кърма.

В 16.00 ч. може да се даде млечен крем – мляко с орис, мляко с грис, попара. От този момент до 1.5 г. се внася преходната храна – тя може да не се пасира, и се осъществява преход към храната на възрастните. Може да се даде качамак, грис халва, накиснати сушени плодове, палачинка, соево мляко със ситно натрошени бисквити.

Важен въпросът е приемът на витамини – Д, В12, фолиева киселина. Д е изключително важен, той е материята на клетката и е най-добре да се приема в натурален вид, с излагане на слънце, съветва докторката. Витамин В12 се произвежда от бактериалната флора и затова е важно храната да не унищожава добрите бактерии в червата. Всички пълнозърнести храни са богати на фолиева киселина, също спанакът, броколите, ряпата.

Относно хляба – той и до ден-днешен отсъства от храната на много народи. Можем да опазим здравето на детето, когато избягваме в менюто употребата на хляб и хлебни изделия от бяло брашно, изкуствени набухватели и добавки. По-добре да се дават сварени зърнени култури – пшеница, просо, царевица или гъсти каши от пълнозърнесто брашно.

Най-добре е месото да се въведе след 1 година или 1.5 г., когато бебето вече само може да го сдъвчи, обясни педиатърът. А млечните продукти навлизат в човешкото хранене по-късно и от месото. Съветът на докторката е те да се ползват в минимално количество, ако е сирене да се дава 2-3 пъти на седмица и то козе. А за киселото мляко най-добре да се ползва домашно квасено козе мляко.

Добре е майката да ограничи млечните продукти, защото трупат слуз в организма, обясни д-р Чакърова. Кърменето може да продължи и след първата година, в кърмата се съдържа всичко необходимо за бебето, включително хидратанти вещества, които улесняват храносмилането. Коластрата и кърмата са перфектната антивирусна храна за бебето и те са първата му имунизация.

"В моята практика съм правила изключения за нощното хранене само за първия месец, през първия месец бебето търси по-скоро присъствието, емоционалния контакт с майката", казва лекарката. По думите й мъникът се чувства по-комфортно в едно легло с майката, затова детето не бива да се оставя самичко в креватчето. Изследвания за споделения сън прави известният американски педиатър д-р Уилям Сиърс, който е баща на 8 деца, допълни педиатърът.

Д-р Чакърова се е посветила на това да обучава бъдещи и настоящи родители в тайните на храненето при децата, а мечтата й е вредните хранителни навици да бъдат променени, за да растат здрави бъдещите поколения. За тази цел тя организира и семинари, на които освен беседи и съвети, включва и практична част – в специализирана кухничка на място се приготвя храна, предлагат се рецепти. 

Предстоящият семинар в събота, който е за майки на деца от 0 до 3 години, ще е за непокорството като първия опит за протест на детето от неправилното хранене. Много често грешното хранене влияе върху невропсихичното развитие на детето, поведенчески разстройства, отключват се много сериозни хронични заболявания още в ранна детска възраст, обясни докторката.

Неслучайно френският учен Алексис Карел твърди, че сама по себе си клетката е безсмъртна, важна е чистотата на течната среда, в която тя се намира. За да потвърди достоверността на откритието си, той удължава до 34 години живота на клетки на сърцето на пиле. Именно за това си откритие Карел получава и Нобелова награда, допълни педиатърката.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase