От дворците и изкуството до нощните клубове и ракията: унгарската столица е дестинация за абсолютно всички вкусове. И неслучайно става все по-популярна. Ще я посетим и ние - в днешния "Без будилник"!

Почти пет милиона туристи се изсипват всяка година в Будапеща. Опитахме се да сведем до 10 убедителните причини да ги последвате.

ДВОРЦОВИЯТ ХЪЛМ. Това е обичайната първа спирка на всички туристи - просто защото се извисява над равния пейзаж на града и пръв се набива на очи. Пресечете Дунав по Окачения мост (Szechenyi lanchid), снимайте се за спомен с охраняващите го бронзови лъвове, и после трябва да направите първия си избор. Пътищата нагоре са два – или изкачване по стръмните, но чаровни улички, или кратко пътуване със старинната (от 1870 година) железница, която ще ви остави точно до входа на Кралския дворец. Някогашното жилище на император Франц Йосиф днес подслонява три музея (включително Историческия и Националната галерия) и една внушителна библиотека. Но ако ви се гледа живият град, а не експонати, тръгнете вдясно към църквата "Свети Матиаш" и Бастиона на рибарите. И двете са продукт на "златната епоха" на Будапеща – последните десетилетия на ХІХ век. Под колоните на бастиона се е сгушило кафене с най-добрата гледка към града (за което ще платите солидна надценка, разбира се, но по наша преценка си струва).

СГРАДАТА НА ПАРЛАМЕНТА. Този неоготически шедьовър, дело на Имре Щайндл, наскоро бе изцяло реновиран и ефектно осветен отвън. Но си струва да го разгледате и отвътре - особено прословутата шестоъгълна зала, в която се съхранява унгарската корона. Изработена около 1070 година във Византия от два килограма злато, това е същата корона, с която са били короновани над 50-те крале в хилядолетната история на унгарската държава.
Зад парламента една съвсем кратка разходка ще ви преведе през всички раздвоения на по-новата унгарска история. Монументът на съветската армия, издигнат през годините на социализма, още си стои въпреки протестите. Недалеч от него, обърнал му гръб, е паметникът на Имре Наги, героя от Унгарското въстание през 1956. А през 2011 точно до съветския монумент бе открита статуя на Роналд Рейгън.

МУЗЕИТЕ. В това отношение Будапеща е в елитния клуб на Европа, на едно и също ниво с Лондон, Париж и Виена. Перлата в колекцията без съмнение е Музеят на изящните изкуства, с неговите шедьоври на Рафаело, Ел Греко, Микеланджело, Тициан, Дюрер, Рубенс, Гойа и Веласкес, Моне и Реноар, Вазарели и Роден... За съжаление в момента сградата е в ремонт (чак до 2018), но някои от най-интересните творби са изложени в Унгарската национална галерия на Дворцовия хълм. Разходка в по-близкото минало предлага Домът на терора – някогашна квартира на комунистическата тайна полиция AVH, превърната днес в музей на ужасите от времето на нацисткото управление (1944-1945) и на тоталитаризма. Съвсем близо до него на главния булевард Андраши е и Българският културен център, който с любопитните си експозиции също заслужава да му отделите малко време.

ПЛОЩАДЪТ НА ГЕРОИТЕ. Разходката не е проблем в Пеща, по-равната половина на града, но все пак ви препоръчваме да се доверите на метрото – най-старото в континентална Европа (1896). Очарователната линия 1 ще ви откара до Площада на героите – друга от емблемите на Будапеща. Внушителният монумент изобразява всички национални герои в повече от хилядолетната история на Унгария, а от двете му страни са Националният музей и Музеят на изящните изкуства. Ако заобиколите монумента, ще се озовете пред Градския парк – едно от най-приятните места, в което можете да се разходите с лодка, да хапнете от налудничаво разнообразие от сладоледи или просто да погледате патиците, които се разхождат със самочувствието на заклети феодали. Вдясно се очертават покритите с бръшлян кули на Вайдахуняд – измамно старинни на вид, защото всъщност замъкът е построен едва в зората на ХХ век, в чест на хилядолетието на унгарската държава. Въпреки това мястото е неустоимо чаровно, а в красивата му църква почти непрекъснато има сватби.

МИНЕРАЛНИТЕ БАНИ. Точно срещу Вайдахуняд ще откриете още една от характерните забележителности на Будапеща – баните "Сечени", най-големия СПА комплекс в цяла Европа. Два горещи извора (с температура почти 80 градуса по Целзий) захранват многобройните басени, в които можете да поплувате, просто да се покиснете и дори да поиграете шах – вътре има специални дъски. Минералните извори в Будапеща са толкова много, че навремето римляните нарекли града Аквинкум (богат на вода). Ако необароковият разкош на "Сечени" не ви харесва, има много други бани, всяка със своя, неповторима атмосфера. "Гелерт", в едноименния хотел, носи духа на ар нуво. "Кирали" - спомена за организирането на Унгарското въстание през 1956 – тукашните басейни били единственото място, за което дисидентите знаели, че със сигурност не се послушва. В Буда пък баните "Рудас", построени още през 1550, пазят спомена за над 150-те години османско владичество.

ПОГЛЕД ОТВИСОКО. Най-добрата гледка към Будапеща (и съвършената позиция да заснемете извивките на Дунав с всичките му мостове) е от хълма Гелерт. Мястото е наречено на местен епископ, когото при един езически бунт през ХI век търкулнали надолу по склона в бъчва. Изкачването нагоре е трудничко, особено в летните жеги, но панорамата от наблюдателните платформи на върха ще ви възнагради за усилията.

РАЗХОДКА С ЛОДКА. Удобен и приятен начин да видите основните забележителности - от парламента и Дворцовия хълм до Централния пазар и чисто новия Национален театър, без да пропускаме всички мостове - е да се разходите с лодка по Дунава. А напоследък две компании предлагат и по-адреналинова разновидност, в която ви разхождат с моторници с мощност 600 конски сили. Струва си да се отбиете и на остров Маргит - идилично парче земя насред реката, с няколко парка и един аквапарк.

НА ПАЗАР. Ако ви се прииска да разнообразите обиколката на забележителности с малко пазаруване, отличен избор е Централният пазар - Nagy Vasarcsarnok. Пазарът е всъщност две в едно: неокласическа сграда на повече от век, опакована съвсем наскоро в модернистична стъклена конструкция. Тук ще намерите всичко най-добро, предлагано от Унгария: токайско вино, прословутата палинка (плодова ракия), задължителния за всички местни ястия червен пипер, характерни унгарски сирена... Можете да хапнете на крак от най-популярната тукашна улична закуска – langos. Което си е чисто и просто мекица. Но внимавайте да не си развалите обяда.

РЕСТОРАНТИТЕ. Унгарците имат много сериозно отношение към храната – от което печелят и гостите на града, стига да не попаднат в някой от многобройните капани за туристи. Последните са най-вече около търговската улица Vaci – избягвайте заведенията по нея, които по правило са скъпи и твърде непретенциозни като качество.
Вероятно най-прочутият ресторант в Будапеща е Gundel, в споменатия градски парк. В това митично заведение е измислен националният десерт шомлое галушки; прочуто е и с палачинките "Гюндел" с ром, стафиди, орехи и лимонова кора. Но и цените тук съответстват на славата. Ако не искате да инвестирате седмичния си бюджет, по-добре се разходете до улица Raday, цялата изпъстрена с всевъзможни ресторантчета, бирарии и пъбове. Тук ще откриете всякаква храна, но съветът ни е да опитате местната кулинария. Унгарската кухня е много приятна смес от централноевропейски и ориенталски влияния, и най-вероятно ще ви очарова, стига да не сте вегетарианци. Споменатата палинка – мека, ароматна плодова ракия – се сервира и като аперитив, и като дижестив. Най-прочута е кайсиевата (barackpalinka), но опитайте също и вишневата (meggypalinka). Колкото до виното, то заслужава цял отделен текст. За червено потърсете Bikaver от Егер, за бяло – Furmint от Токай.

РАЗВАЛИНИТЕ-КРЪЧМИ. В последните години те се утвърдиха като най-популярния символ на Будапеща, но ако досега не сте се сблъсквали с тях, първото влизане в места като Szimpla Kert здравата ще ви изненада. В огромния бар има стотици столове, но няма два еднакви. Единственото общо между пъстрите мебели е, че всички са сглобени от боклуци. Централният бар не е нищо друго, а един изкорубен и невъобразимо нашарен трабант. На стената над него виси украсата – счупено детско колело. Звучи като най-обикновено сметище. А всъщност е може би най-добрият бар в цяла Европа. Szimpla Kert съществува едва от 2002 година, но вече е глобален феномен – има си подразделение в Берлин, последователи из цяла Европа и дори специално посветено есе от един прочут американски културолог. Szimpla (името означава буквално "простичка градина") е първата от толкова нашумелите будапещенски кръчми-развалини: заведения, открити във вътрешните дворове на изоставени и полуразрушени сгради. Бирата е евтина, музиката – жива (и интернационална); девойки разнасят навсякъде купи с нарязана диня; в дълбините на двора се прожектира арт филм. Мястото е приятно, гръмко, дружелюбно, но най-вече – неустоимо интересно с удивителната смес от изисканост и небрежност. Което до голяма степен го прави идеалния символ на Будапеща.

Автор: Калин Ангелов, Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase