Съществува ли времето или е продукт на съзнанието ни?

В днешно време науката се е развила до такава степен, че имаме смелостта да си зададем едни от най-сложните въпроси. Питаме се какво сме ние, от къде произхождаме. Каква е ролята ни, какъв е смисълът на живота.

Умовете ни, в съчетание с развитата наука, са като малки любопитни деца, нетърпеливи да научат повече за себе си и света около тях. Дори най-големите умове изглеждат като първолаци що се касае до най-големите предизвикателства, които науката ни е отправила.

Знаем, че живеем в измерение, наречено от Айнщайн пространство-време. Това е измерение, в което пространството не може без времето и времето не може без пространството. Чрез тях ние сме способни да обясним всичко, случващо се около нас.

Благодарение на новите технологии сме научили много за пространството. Знаем къде се намираме, знаем какво представлява планетата ни като космическо тяло, знаем структурите на всички видими за нас космически тела, можем да кажем на какво разстояние се намира дадена звезда и от какви елементи е съставена само от спектъра на светлината, която звездата излъчва. Можем дори да видим други галактики, а можем и да прострем поглед на разстояния във вселената, които нормален човек е трудно дори да си представи. Виждаме надалеч.

Но не виждаме напред във времето. Не виждаме и назад във времето. Само си спомняме. Знаем толкова много за пространството около нас, за формите, за размерите, за далечината, за скоростта. Но какво знаем за времето?

Почти нищо. Само сме сигурни, че то върви в една посока. Не можем да го спрем, не можем да се върнем назад, но не можем и да погледнем в бъдещето. И се чудим защо.

Съществува ли реално времето или просто е продукт на нашето съзнание?

Както знаем годината има 365 дни. Едно денонощие има 24 часа. Това са разграфения на времето, създадени от човека за по-голямо удобство и представа. Но какво всъщност е времето? Какво го предизвиква.

Една не толкова разпространена теория гласи, че времето, така както ние го разбираме и усещаме, е предизвикано от движението в галактиката и вселената като цяло. Както всички знаем, всеки един предмет и всяко едно тяло си взаимодействат едно с дргуо, независимо на какво разстояние се намират едно от друго. Е, така е и във вселената - планети, звезди, комети, черни дупки си взаимодействат и предизвикват космическите тела да се движат - да се привличат.

Друго, което ни е известно е, че вселената все още се разширява от Големия взрив. Възможно ли е именно този процес да предизвиква и времето? И какво би станало, когато вселената спре да се разширява? Дали времето ще започне да тече наобратно?

Причината за подобно допускане - теорията на относителността на Айнщайн. Тази негова теория гласи, че времето тече за всеки един от нас, но не със същата скорост в различните ситуации и при различните хора. А за фотоните - съставните частици на светлината - времето не съществува. И си има причина.

Доказано е, че дори и хората (хипотетично) да могат да пътуват със скоростта на светлината, за тях времето също би спряло. А колкото по-близо до скоростта на светлината се движим, толкова по-бавно би телко времето за нас. Такава скорост за нещо, което не е фотон в естествена среда, би могла да бъде постигната само и единствено на хоризонта на черна дупка. А за него знаем толкова малко...

Дали времето е фундаментално свойство на вселената - не сме сигурни. Знаем само, че се движи напред като стрела - има една посока. Може да не е фундаментално, а комплексно свойство - може би времето е съставено от много по-малки фрагменти, които не биха съществували, ако не са в едно цяло.

Факт е обаче, че познатите системи в нашата вселена се движат от ред към безредие (от космос към хаус) и никога обратно. Ако например изсипем оцветител във вода и тя стане синя, няма как да върнем този оцветител обратно, за да бъде използван отново.

И не на последно място - трябва да обърнем внимание на квантовата физика що се касае до времето. Според нея, фотоните - частиците, съставящи светлината се движат в права линия, ако гледаме към тях и във вълнообразна, когато не гледаме към тях.

Друг известен на квантовата физика факт е, че ако едно дърво в гората падне и няма никой наоколо, който да го чуе, то не издава звук. И какво излиза в крайна сметка? Съществува ли времето за фотоните и дърветата или е само проекция на нашето съзнание?