Децата в Судан, които убиват толкова много, че не помнят жертвите си
Снимка: Reuters
|
"Убих толкова много невинни хора... накрая спрях да броя. Толкова много." Когато Мойсей Обама е на 17 години, война избухва в Южен Судан. Той е принуден да се премести от столицата Джуба в провинцията. Майка му изчезнала. Баща му бил убит. Страдащ, гладен и сам, Мойсей вижда възможност за ново семейство и топла храна и се присъединява към бързо нарастващата детска армия на Судан.
Новаците, като Мойсей, били отделени от останалата част от групата и обучени да се бият, да стрелят, да крадат, осакатяват и убиват. След всичко това следва "посвещаването". Децата трябва да убият непознат човек, понякога дори роднина или приятел. Но Мойсей е един от щастливците - човекът пред нето не се оказва майка му. За своята смелост, момчето е възнаградено с картечница АК47. Само за две години, той се изкачва високо в йерархията на кървавата армия.
Бруталната гражданска война, която раздира Судан, отнема живота на близо 400 хил. души в последните 6 години. По данни на "Уницеф", близо 19 хил. деца са станали част от армията. Адаптивността, гъвкавостта и недоразвитата способност за оценка на риска правят хлапетата като Мойсей оптимални войници.
Потопени в среда на крайно насилие, децата-войници са принудени да извършват невъобразима жестокост. Често, те стават неспособни на комуникация с външния свят, социално изолирани, а повечето от тях страдат и от пост-травматичен стрес и псхичини заболявания.
Въпреки усилията, които полагат от "Уницеф", броят на децата, засегнати от войната, е огромен. Десетки хиляди малчугани се нуждаят от психологическа и здравна грижа, както и от образование, ала парите не стигат.
Борбата за образованието на децата в Судан, не само за тези, влезли във военните групи, но и за останалите, е тежка. Училищата биват изгаряни. Учителите - убивани. Така, 13-годишният Кенеди Има, никога не стъпва в училище. Родителите му се притесняват, че може да стане жертва на атака. Въпреки това, детето с очите си вижда насилие, мъчение и смърт. Макар че бяга в Уганда, семейството му все още не може да си позволи да го пусне на училище. Те нямат пари дори за обувки, той никога няма да изпълни мечтата си да стане доктор.
Дейвид Кежи бил едва на девет, когато е отвлечен. Прекалено малък за да носи пушка, той бил принуждаван да наръгва своите жертви и да ги изгаря живи в домовете им. Сега той е на 22 години, а благодарение на специална програма е успял и да се изучи. Това, което никога няма да излезе от главата му обаче са виковете на онези, които някога е убивал.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Спонсорирани публикации
Условия за ползване | Контакти | Реклама | Портфолио | Кариери | Поверителност | Карта на сайта | Лични данни
Investor.BG AD © 2001-2024 Dnes.bg All rights reserved. Contact Us | Advertising | Portfolio |