През последните 20 години смъртните случаи на Еверест са били средно по 6 на година. Но само за две седмици броят на загиналите на най-високия връх вече е 11. Последната жертва е 62-годишният американец Кристофър Кулиш. Той стигнал върха, видял изгрева от него и тръгнал обратно. Всичко вървяло добре – времето било прекрасно, тълпите били понамалели, стигнал до 7900 метра и тогава изведнъж починал.

На първо място стои пропуснатият прозорец с подходящи атмосферни условия.

В началото на май алпинистите започнаха да се събират в основният лагер на Еверест.  По това време притеснението на властите от циклона Фани, който вече бе ударил Инидя и Бангладеш, растяло. Малко по-късно времето в Непалските Хималаи се влошило, а правителството забранило катеренето в планината за следващите два дни. Много палатки били отнесени от вятъра, а алпинистите, които вече били тръгнали по пътя, били принудени да се върнат обратно в основния лагер.

Продължителното лошо време забавило и монтирането и фиксирането на болтово въже, което да помага на алпинистите. След като и това било поправено, първият чист прозорец с подходящи условия бил между 19 и 20 май. Но само шепа хора решили да изкачват Еверест тогава. Останалите предпочели следващата възможност - 22-24 май.

Според експертите, тогава нещата се объркали и се появил вторият проблем – лошото менажиране на тълпата.

На 23 май близо 250 алпиниста тръгнали към Еверест. Това бил максималният брой хора, който е позволен да са на склоновете на планината. Всички те трябвало да чакат часове на опашка за да стигнат до върха, а след това и да слязат от него. По-голямата част от тях били изтощени, а кислородът им значително намалявал.

Регулацията на планинския туризъм в Непал изисква експедиционни екипи да имат офицери за връзка в планините. Назначени са 59 души, но заедно с 250-те алпиниста тръгват едва пет. Останалите така и не се появили, а повечето, които дошли, се прибрали директно у дома след няколко дни в базовия лагер.
В повечето случаи това е оправдано – те са правителствени офицери, които изпитват трудност в изкачването. Експедиционни екипи често им плащат, за да не тръгват с тях, а те са доволни да си останат вкъщи.

"Ако всички офицери бяха останали в планината, контролът над тълпата щеше да е по-голям", обяснява говорителят на правителството в базовия лагер пред BBC.„

"Можеше да разпределим хората така, че да има повече алпинисти през първия прозорец и напрежението да не е толкова голямо през втория", добавя той. За тези петима офицери, които все пак решили да си свършат работата, било изключително трудно да се справят с толкова много хора.

Служителите за връзка, които не се появяват, са проблем на Непал години наред. През 2019-та, 80% от наетите се появяват в базовия лагер, но не всички остават там за дълго.

Лошата организация е само подсилена от третия проблем – неподготвените алпинисти.

Много от тях тази година преценили, че могат да използват само един шерп, твърдят властите в базовия лагер.  "Но когато изпаднеш в опасна ситуация, един помощник няма да ти помогне особено, защото на първо място, те трябва да се грижат за себе си“, обясняват те.

Онези, които са слезли успешно от склоновете на планината разказват, че са видели как голяма част от алпинистите се мъчат, защото нямат достатъчно кислород.

"Новото поколение алпинисти са устремени към това, възможно най-бързо да стигнат до върха и да се върнат обратно вкъщи. Те не правят разлика между Еверест и Макалу, петият по височина“, обяснява планинарът и автор на много книги – Алън Арнете.

"Те се присъединяват към случайни екипи от хора, с обща логистика за самостоятелно изкачване. Но те не разбират думата "самостоятелно“ и не могат да преценят рисковете“, допълва той. Според ветераните в катеренето, правителството в Непал отдавна трябва да е въвело определени критерии за изкачване на Еверест, включително опит с върхове над 6000 метра.

Тук се появяват и операторите, които за малко повече пари, са готови да качат всеки на върха.

Нови и стари туристически оператори се съревновават помежду си. Новите предлагат доста по-ниски цени, които принуждават и по-утвърдените фирми да намалят таксите. В резултат операторите наемат неопитни хора като водачи, които не могат да предоставят безопасна услуга на клиентите си и не знаят как да реагират в опасна ситуация.

"Състезанието е за количество, а не качество“, казват властите. Но задават и друг въпрос:

"Хора умират и на Килиманджаро. Защо никой не ги притиска толкова?“

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase