Лятото в Исландия никога не е било толкова горещо. Да се притесняваме ли?

Страната е изправена пред драстични промени
Обновена: 27 авг 2019 20:55 | 27 авг 2019 20:45, Нели Христова
34
Лятото в Исландия никога не е било толкова горещо. Да се притесняваме ли?
Снимка: Pixabay

20 градуса – на пръв поглед не особено висока температура. Но за Исландия може да се каже, че е прекалено горещо. Така например, Хелга Йогмундардотир не е свикнала да седи без одеяло на терасата в апартамента си в Рейкявик. Но тази година, тя прекарва доста време на балкона си дори и с тениска с къс ръкав.

"В градината си съм и се потя, защото навън е 20 градуса, а е полунощ. Изпитвам лека вина, защото искам да се насладя на това време и ми харесва, но знам, че всъщност е лошо нещо“, казва тя пред BBC.

Юли беше най-горещият месец в историята на Исландия с температури 1,4 градуса по-високи от средните за сезона през последните няколко десетилетия. Април, май и юни също са били необичайно сухи и топли.

Исландия е изключително уязвима щом става дума за климатични промени. Икономиката на страната разчита изключително много на природните ресурси. А щетите могат да бъдат видени навсякъде – това лято е било толкова сухо, че "Червеното езеро“ в Рейкявик се е превърнало в гьол. Нивото на водата му е паднало от 140 на 70 сантиметра.

По-малко сьомга плува в реките на Исландия. Рибарите отчитат спад на улова почти наполовина в сравнение с миналото лято.

"Природата е изключително непостоянна и мощна, хората трябва да я приемат, за да живеят тук. Но промените, които настъпват, са с ужасна скорост. Случва се изключително бързо“, казва  Йогмундардотир.

Реката Скейдара бе една от най-големите в Исландия. През 2009 година обаче изчезна почти напълно. Глетчерът, който я захранваше, се смали с близо 2 километра през последните десетилетия и пренасочи водата в друга посока. 

Скейдара изчезва за около 10 дни. А глетчерите се смаляват, защото през лятото губят повече вода, отколкото могат да съхранят през зимата.

Историческите карти показват, че ледниците не веднъж са се свивали и въпреки това са оцелявали. По време на своя пик през 19-ти век, те набъбват с 2000 квадратни километра. Но от 2000 година насам са се свили със 600 квадратни километра. Разликата с миналото обаче е, че всичко се случва с много по-бърз темп.

И докато в останалата част на света, нивото на морското равнище се покачва заради топенето на леда, то в Исландия спада. Но макар хората да си мислят, че исландците са изкарали късмет, се оказва че не е така.

Страната тепърва ще се изправи пред проблеми с инфраструктурата, най-вече на пристанищата, където водите ще станат прекалено плитки, за да акостират кораби.

Но оптимистичните исландци виждат и предимствата на топлото време. Поне в краткосрочен план.

Изследвания на Аграрния университет в Исландия показват, че страната може да отглежда повече зърнени култури благодарение на по-топлия климат. Производството на ечемик вече е нараснало драстично. Рибарите също са доволни донякъде – може и да няма сьомга, но популацията на скумрия драстично се е увеличила.

За да се справи с климатичните промени, Исландия полага много усилия – до 2040 година страната трябва да намали въглеродните си емисии до 0. Таксите за замърсяващите компании вече са вдигнати с 50%, а след 2030 година нито дизелови, нито бензинови коли ще могат да се движат в страната. Транспортът ще е изцяло на ток.

Държавата още планира да засади повече дървета, които да компенсират въглеродните емисии, които не могат да се спрат.

Но всички тези усилия са изправени пред един голям проблем – туристите.

Броят на хората, които посещават страната след икономическата криза през 2008 година скача драстично. Тогава туристите са 2,7 милиона. През 2018 г. те вече са 8,5 милиона.

Секторът допринася с близо 8,5 процента за брутния вътрешен продукт на страната и дава работа на над 30 хил. души, което е голям брой хора за държава с население 360 хил. души.

Фактът, че е толкова отдалечена от останалия свят, прави стигането до нея възможно само със самолети и круизни кораби. Едни от най-големите замърсители с парникови газове.
 


34
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
28
0
 
1
 
! Отговори
Учител преди 2 години
Било е ученици, било е!
27
1
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Ич ни ми дреми.
26
3
 
6
 
! Отговори
Роб на влаЗта преди 2 години
Добри мерки.Да последваме примера им .Да се вдигнат данъците за колите -1000лв.на кола /за месец.Да се намалят заплатите на работниците от 500лв./на 250лв.така няма да живеят нашироко а ще пестят от разходи и др.подобни мерки.
25
0
 
4
 
! Отговори
пецата преди 2 години
Да, притеснаваме се че ще ни вдигнат данъците
24
1
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Е, и? И какво можем да направим? Освен да си пишем статии.Ама питайте Путин, той знае.
23
6
 
4
 
! Отговори
men преди 2 години
новата религия - озоновата дупка, ъъъъ не бе, глобалното затопляне, ъъъ не бе, промяната на климата. да. сега ще ни вкарат и климатични десятък и климатът ще цqъфне и върже. после ше кажат а не работи с десет процента, че ни давате сега по 20%. като жреците едно време. интересно е към кой климат се стремим, към онзи в който гренландия получава името си или онзи дето е затрил неандреталците... петициите на десетки хиляди учени оборващи теориите за промяната от климата причинена от човека можете да ги намерите сами. за стотиците частни самолети дето кацат всяка година в давос да ни изнасят лекц
22
1
 
4
 
! Отговори
Стамат преди 2 години
"Да се притесняваме ли?"Аз не съм спирал да се притесявам ;-)
21
0
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Е затова има отлив на исландци от българското черноморие...
20
1
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
До Анонимен 17СФ не е БГ. Лятото си беше и е още горещо, и в БГ.
19
6
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Притеснявайте се, направо не спете от притеснение. То какво става в Исландия е много важно. Също и какво става в Сибир, Аляска и мамата си джаска ;) Вярва ли все още някой в тея глупости дето ги пишат? Изгарят Амазонската гора и после ти обясняват колко е зле положението.
18
4
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
До Анонимен 16Ледниците оказват огромно налягане върху участъците на земната ***, върху която се разполагат. При топенето им земната *** се издига. Същият ефект се наблюдава в Гренландия и донякъде компенсира покачването на морското ниво. От там нататък всичко зависи от релефа.
17
2
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Абе то това лято в София едва минава 20С в полунощ, те за Исландия пишат
16
1
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
"И докато в останалата част на света, нивото на морското равнище се покачва заради топенето на леда, то в Исландия спада." От статиятаМного съм любопитен как се случва това в един и същи океан. Все пак не е суша, на която да има хълмове и долини.
15
4
 
10
 
! Отговори
Наблюдател преди 2 години
Фейк нюз. Въобще няма измервани 20С през нощта в Рейкявик юли и август. Бая бахърляк си е , 16-17С по обяд в топлите дни през лятото.
14
2
 
5
 
! Отговори
Наблюдател преди 2 години
Фейк нюз. Въобще няма измервани 20С през нощта в Рейкявик юли и август. Бая бахърляк си е , 16-17С по обяд в топлите дни през лятото.
13
2
 
4
 
! Отговори
Наблюдател преди 2 години
Фейк нюз. Въобще няма измервани 20С през нощта в Рейкявик юли и август. Бая бахърляк си е , 16-17С по обяд в топлите дни през лятото.
12
2
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Без емисиите, които отделяме и растителността няма да много. Ние се нуждаем също толкова от растенията колкото и те от нас.
11
3
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Поредната затоплистка статия.Утре максималната температура в Рейкявик ще е 11 градуса.Направо ще получат топлинен удар исландците."Парите не миришат"е казал император Веспасиан на сина си Тит,когато Тит го попитал защо облага с данъци тоалетните.Та и затоплистките пари не миришат.
10
1
 
15
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
И да се притесняваме, и да не се притесняваме, вече е късно. Отиде коня у реката...
9
1
 
22
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Трудните времена раждат силни хора. Силните хора водят до добри времена. Добрите времена ражда слаби хора. Слабте хора водят до трудни времена.

Спонсорирани публикации