В Татрите има и пъстри полски поляни. Снимка: Dnes.bg

123456789101112

Татрите са планински масив в Западните Карпати с най-висока точка в Словакия - 2655 м при връх Герлаховски щит. И това е един от случаите, в които цифрата за височината съвсем не е всичко! Изграден от гранити и варовици, масивът в голямата си част е недостъпен за пешеходен и дори за алпийски туризъм.

Всъщност планината предлага тежки изпитания и за най-подготвените, затова неслучайно има периоди, в които е затворена за туризъм. Казвам планината, понеже Татрите са си в Шенген и българската ни група имаше щастливата възможност да достигне безпрепятствено и двете коти на връх Риси - от полска и от словашка страна. Няколко метра ги разделят, изглеждат почти идентично, но не и гледката от тях.

Но като за начало, Татрите в Полша бяха нашата цел за няколко дни. Отлична отправна точка за тях е полският курорт Закопане. Има и прекрасни хижи, но малко на брой за наплива от хора, който буквално залива планината.

Планинският туризъм в Полша е истински национален спорт. Първото ни впечатление беше именно от тълпите туристи, основно поляци. От ранните сутрешни часове до късните вечерни хиляди са по пътеките в Татрите. Има и съвсем невръстни пеленачета, които родителите носят на ръце или возят в количка, за да бъдат сред природата.

Другото, което също веднага се набива на очи, е липсата на коли в националния парк. Съвсем в началото му има бариера, след нея продължителен асфалтов път. Ако не ти се "бие крак" по него, може да се качиш на конска каруца, управлявана от поляци в традиционно облекло. Удоволствието е около 50 лв., но наистина спестява доста излишен път.

За парка има входна такса, която е символична (около 2-3 лв.), но може би също обяснява защо поддръжката е на ниво – хубава маркировка и табели и идеално поддържани хижи. От камък и дърво, условията в тях са наистина като за хотел. Менюто е пребогато, наливната бира е хубава и може да платиш с карта. Боклукът естествено се събира разделно.

Местата обаче са кът и уикендите обичайно се запълват в самото начало на годината. Ние имахме удоволствето да пренощуваме една нощ в полска хижа. Единственото, което напомняше, че не сме в хотел, бяха общите помещения и двуетажните легла.

Във Високите татри в Полша почти липсват пътеки, каквито ги познаваме от нашите планини. Болшинството са буквално постлани с камъни, често оформящи стръмни стъпала. Казаха ни, че целта е планината да бъде максимално достъпна, имало дори пътеки, подходящи за хора с колички.

Характерна особеност са многото езера с кристално чиста вода. В тях плуват риби, но и патици, които съвсем не се смущават от близко насочените обективи. В единия от дните имахме късмет да видим кошута, която кротко пасеше на метър-два от оживена пътека. Явно никой тук не притеснява животните, а и те са свикнали с потока от хора.

Основна цел в плановете ни беше изкачването на най-високата точка на Полша, върхът Риси (2 499 м). Както вече стана дума, котите са две - от полска и от словашка страна. Втората е малко по-висока, но казват, че достигането й е по-лесно, доколкото изобщо тази дума може да се употреби за маршрутите в Татрите.

Отправна точка за върха е езерото Морские око, което само по себе си е една от известните забележителности в националния парк. То е най-голямото и едно от най-дълбоките - над 50 метра. До върха следват около 4 часа и половина стръмно изкачване, а езерото е една от съпътстващите гледки – все по-високо и по-високо. В края си участъкът е обезопасен с вериги, а разминаването не е лесно и като цяло е доста сравнимо с магистрала. Но няма как, тясно и стръмно е и заради безопасността всички се изчакват.

Всъщност върховете, които заобикалят Морские око, се издигат на около 1000 метра над повърхността му. Името идва от стара легенда, според която езерото се свързва с морето чрез подземен канал. Макар че този ден Риси беше забулен в мъгла, чувството, че си преодолял такава нелека цел, беше божествено.

"Планината винаги има последната дума" - много точна реплика от известен филм, която прекрасно описва и нашето приключение в Полските Татри. В единия от дните, когато заваля, беше немислимо изкачването на предвидения по програма връх, а в друг изобщо не успяхме да стъпим в планината заради проливен дъжд. Така че когато слънцето грее над Татрите, си е истински празник!

Именно така беше в прехода ни към Кожи виерх (Kozi Wierch), издигащ се над Долината на петте езера. Маршрутът към него също е много живописен и донякъде не беше изненада, че видяхме снимаща се двойка младоженци. След фотосесията булката ловко вдигна полите на роклята и ги завърза около кръста си, с което разкри къси панталони и туристически обувки. Ех, тези поляци!

Върхът е част от известната Orla Perć - пътеката на Орела, най-трудният маршрут, по който десетки алпинисти са загубили живота си. Пътеката е много опасна и преминава главно по протежение на планинското било. По нея има многобройни обезопасителни съоръжения - стълби, вериги, метални стъпки. В този ден също не липсваха смелчаци, а докато слизахме от Кожи виерх нататък прелетя няколко пъти спасителен хеликоптер. Едновременно се възхищавахме на това, че тази част от планинското спасяване очевидно тук не е проблем и пожелавахме пострадалите да се възстановят бързо.

Финалът на нашето пътешествие беше в Краков - старата столица на Полша. Градът впечатлява с богатството на културни паметници, арт магазинчета и неизменно вкусната местна храна. Приключението ни завърши и с надеждата, че отново ще се върнем в Татрите, защо не в Словакия този път.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase