На 82-ра улица, близо до Сентръл Парк, под номер 155 се намира красива викторианска сграда. Там 22-годишният Фидел Кастро прекарал медения си месец през 1948 година.

Тъкмо завършилият право в Хавана Фидел имал силно изявено мнение. Ала нищо по онова време не показвало,че той ще се превърне в лидерът, който ще подтикне страната си към революция и ще започне една студена война със САЩ, която продължава и до днес.

Фидел Кастро се влюбил в Ню Йорк още по време на първото си посещение в Америка. Той бил впечатлен от метрото, небостъргачите, големината на пържолите и факта, че дори бесният антикомунизъм на САЩ по време на Студената война, антикапиталистическият труд на Карл Маркс, Das Kapital, можел да бъде открит във всяка книжарница.

Бъдещият лидер и първата му съпруга Мирта Диас-Баларт останали в апартамента три месеца. Седем десетилетия по-късно нищо не се е променило в квартала, освен наема – баровете, в които се събират студентите от Колумбия и украинската православна църква все още са там.

Любовното гнездо на двойката е първата спирка на Кастро по време на посещенията му в Ню Йорк, преди да бъде демонизиран от САЩ през 60-те. Неговите реформи и съюз със СССР водят до Карибската криза, при която светът е на прага на ядрено унищожение.

Само на няколко крачки по Амстердам Авеню се намира друго ключово място – революционният му офис.
Седем години след меденият му месец Кастро се връща отново в Манхатън. Този път той е добре познат сред кубинските изгнаници като леко луд идеалист, който е въстанал срещу тогавашният диктатор на острова Фулхенсио Батиста. Вече разведен, тъй като Диас-Баларт открила любовни писма от друга жена, докато съпругът й бил в затвора, Кастро търсел пари, за да започне революция. Тогава, кубинската общност в Ню Йорк била доста по-голяма от тази в Маями.

Събрал достатъчно средства, той си наема офис за своята бунтовническа организация M-26-7  (датата на проваленият му бунт). Служителите му окачили червено-черният флаг на прозореца, раздавали памфлети на американските привърженици, а те ставали все повече, след като младият Кастро, Че Гевара и група партизани кацнали в Куба на 2 декември 1956 година.

Днес, офисът, намиращ се под номер 305 между 74 и 75 улица, се е превърнал в китайско студио за масажи.

Някога, в същите стаи, поддръжниците на Кастро приемали впечатлените американци. Според законите на САЩ, те можело да събират пари от тях, но не и да ги привличат за войници. Въпреки това много студенти се появявали на вратата им и сами предлагали услугите си, ала само по време на лятната ваканция. Трябвало да бъдат в университета навреме за занятията.

За Кастро всичко се променило, когато се увенчал с победа над Батиста на нова година през 1959 година.  Той се превърнал в световна звезда, а янките виждали в него и неговите последователи, наричани Los Barbudos, млади и секси освободители.

4 месеца след победата Кастро отново се отправя към Ню Йорк, където прекарва пет дни. Посрещнат е като звезда, жените въздишат по него, казват, че е най-хубавото, което се е случило на Латинска Америка от Рудолф Валентино насам.

На полицията и било адски трудно да изведе Ел Команданте от сградата, тъй като той не спирал да прескача оградите и да се здрависва с феновете си, казвайки „Трябва да поздравя публиката си.“

Тогава Кастро се превърнал в турист. Обикалял различни знакови места из Ню Йорк, но отказвал да влезе в музеите. Макар да обичал да чете, той не се впечатлявал от визуални изкуства.

Но любовната афера на Фидел с Ню Йорк не продължила дълго. Той ставал по-радикален, а Вашингтон – по-отмъстителен.

Кастро се върнал в любимия си град, за да говори пред ООН през септември 1960 година. Един месец по-късно САЩ въвеждат първото ембарго над Куба, а ЦРУ започва с опитите да го убие. В Ню Йорк той вече не бил посрещан от хора, които въздишали по него, а от гневни янки.

Отседнал в хотел Shelburne, където отглеждал живи пилета, готвил ги, а костите им хвърлял през прозореца. Когато управителят поискал 20 хил. долара депозит за нанесени щети, кубинецът взел поддръжниците си и отишъл в хотел Theresa. Твърдял, че се чувства по-добре сред бедните граждани на квартал Харлем.

Жителите на квартала били впечатлени от лидера. Когато той и бандата му отивали да хапват евтини хамбургери, сервитьорките флиртували с тях. В стаите си в хотела те организирали партита.

Фидел Кастро се връща в Ню Йорк още три пъти – през 1979, 1995 и 2000 година. Винаги за срещи на ООН, за да принуди САЩ да му дадат виза. Той така и не забравя любовта си към този град и онези бурни нощи на 1960 година.

Четири десетилетия по-късно, по време на последното си идване в града през 2000 година, той държи реч пред 3000 души, недалеч от хотел  Theresa, където казва: "В Харлем са моите най-добри приятели".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase