Ноември 2019 г.

Градът се простира до където погледът ни стига. Светлините на всяка една от сградите светят ярко, за разлика от звездите, които не се виждат от изпълненото с мъгла небе. Летяща кола се появява, после изчезва преди да се насочи към две огромни пирамиди.

Нервен мъж преминава през разпит от своя супервайзор в компанията Tyrell Corporation. Той не приключва добре. Виждаме друга летяща кола, която се носи над тесните улици, с неонови реклами. Гърмящ глас весело казва, че вероятно многобройните жители на този интересен свят от бъдещето ги очаква в колониите.

Всъщност това не е бъдещето. Вече не. Това е Blade Runner, филмът от 1982 година, който Ридли Скот режисира, използвайки за вдъхновение романа на Филип Дик "Сънуват ли андроидите електрически овце“. Той ни разказва историята на ченгето Рек Декарт, който преследва пенсионирани репликанти, чието присъствие на Земята е нелегално.

Това може да ни звучи много далечно от нашата реалност, но както ни съобщават надписите в началото на филма, действието се развива в Лос Анджелис през ноември 2019 година.

Така погледнато Blade Runner вече не е научна фантастика, а плашещ трилър... Въпросът е през тези 37 години от излизането на филма до днес, колко близо сме стигнали до бъдещето, представено в лентата?

Някои от представите на Скот за бъдещето са много старомодни – когато за първи път виждаме Декарт, той чете истински вестник. Интернет все още няма, в магазините продават огромни телевизори, като кутиите, които имахме преди 15 години, а Рейчъл, асистентка на Елдън Тайръл, шефът на компанията, която произвежда репликанти, пуши цигара вътре в офиса си.

Светът на  Blade Runner е място, където измислената неонова реклама на Tyrell Corporation свети заедно с такива на истински компании. Скот залага на сигурност с Coca-Cola, но не познава за друга корпорация – PanAm. Авиокомпанията фалира през 1991 година.

От друга страна, нашият свят все още се опитва да догони технологията в измислената реалност на Blade Runner.

Миналият месец германската компания Lilium обяви, че летящата кола, която произвеждат, ще може да бъде използвана като такси до 2025 година. Все още нямаме изкуствени хора, но правим големи стъпки в манипулацията на гени, причинявайки известна доза притеснение в някои сектори. Все още не ни се налага да преминаваме през тест, за да докажем, че не сме репликанти, но колко пъти ви се е налагало да отбелязвате светофарите на снимка, за да докажете на дадена интернет страница, че не сте робот?

Но някои неща Blade Runner пресъздава доста добре.

"Разочароващо е, че това, което филмът е познал напълно е дестопичната обстановка, формирана от корпоративните намеси и влияние, масовата индустриализация, унищожителния ефект върху околната среда, полицейската държава, капризите на богатите, които причиняват хаос и насилие, от които страдат най-вече социално слабите“, казва пред BBC медийният критик Мичи Трота.

В Blade Runner репликантите имат продължителност на живота едва 4 години, за да се предотвратят бъдещи бунтове. Според Трота има нещо общо между гнева на роботите, предизвикан от съкращението на живота им заради корпоративната алчност и безразличие и съвременният провал на американското здравеопазване и глобализираната експлоатация на работниците.

"Със сигурност предпочитам летящите коли пред това“, казва тя.

Blade Runner от 1982 година и неговото продължение от 2017 година познават още нещо – състоянието на околната среда.

"Екологичният срив, който филмът толкова ярко изобразява, не е много далеч от обстановката в наши дни“, посочва писателят на научнофантастични книги Матю Кресел. То припомня известният кадър на смога над Пекин, който прилича като кадър от лентата на Скот.

"В момента светът претърпява най-голямото масово измиране след това на динозаврите преди 65 милиона години“, добавя той.

Но адекватен ли е въпросът, какво е успял да предскаже Blade Runner? Работа ли е на научната фантастика да се опитва да познае какво ще се случи в бъдещето?

Според писателката Мери Робинет Ковал това, което е интересно в научната фантастика е философските въпроси, които подтиква. В Blade Runner това е въпросът за смъртността. За нея не е толкова важно дали те предсказват бъдещето, а със своите идеи да подтикнат развитието на човечеството.

Трота се съгласява с твърдението на Ковал, но добавя, че "работата на научната фантастика е да ни накара да си представим изцяло нови светове“.

По думите на Ковал научната фантастика служи и като вдъхновение за много инженери, които се допитват до книгите и филмите за бъдещите си изобретения. "Може би Star Trek подтикна създаването на телефона с капаче, а 1984 – появата на Big Brother”, казва тя.

Също така, може да служи и като предупреждение. Все пак едва ли някой иска да живее в света на Blade Runner от ноември 2019 година.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase