"Без будилник": Затрупаният хилядолетен храм "Св. Димитър" в Паталеница

Прелюбопитна е историята на светинята от 1091 година
Обновена: 21 ное 2019 18:35 | 21 ное 2019 15:35,
30

Храм "Свети Димитър" Снимка: Павел Гълъбов

Пазарджишкото село Паталеница е едно наистина живо селище, притежаващо хилядолетна история. През 1955 година е обединено със съседното село Баткун и така се превръщат в най-голямото населено място в родопския рид Каркария. Тук Родопите се отдават на Тракийската низина, а тяхната любов ражда едно кътче от Рая, категорични са жителите и гостите на селото.
Още по темата

В момента в селото живеят малко над 1000 души, но историческите богатсва изобилстват и свидетелстват за хилядолетната история на това стратегическо място.

Какво може да видите в Паталеница – Баткун?

Най-голямата забележителност тук е средновековната църква “Свети Димитър”, „Перлата на Паталеница“, Заровената (куртулисана) църква, която датира от 1090 - 1091 година. Нейното възстановяване е започнало през 1870 година. Народните предания смятат, че тя е била заровена, за да бъде опазена от турското нашествие през XIV век. Легендите твърдят, че овчарче е пасяло стадото си на образувания от затрупването хълм и ровейки със своята гега е откопал върха на металния кръст на църквата. След тази случка започнало и отравянето на светинята, което разкрило един чуден храм.

Оперна певица с благотворителен концерт в хилядолетна българска църква

И все пак историците се съмняват в достоверността на тези разкази. Според Любен Домозетски, докторант по Византийско изкуство в катедра изкуствознание на НХА, църквата е била изоставена от населението. Първият, който пише за нея е Стефан Захариев в две писма до Найден Геров от 1859 – 1860 година. След това през 1870 година подробно описва храма, но не споменава за никакво затрупване или разкопаване. Захариев споменава за наличието на стари фрески, които са били замазани с нова мазилка, защото селяните искали да обновят църквата.

Според Домозетски около църквата са правени погребения на войници от намиралата се близо Баткунска крепост, описвана от византийски хронисти като „блестящ и богат град“. Любен Домозетски вярва, че доказателство за този факт е и името на храма „Свети Димитър“ - светецът, покровител на воините. От намерена в църквата мраморна плоча с надпис на гръцки става ясно, че тя е била построена "от Григорий Куркуа, протоспатарий и дукс на Филипопол, в 14 индикт, 6599 год. от сътворението на света (= 1090/1091 г.)". Надписът се съхранява в Националния археологически музей при БАН – София. Според уредника тялото на Куркуа е погребано някъде близо до „Свети Димитър“.

На зададен от нас въпрос как е могъл толкова голям храм да се съхрани, след като църквите през османското иго не са могли да бъдат по-високи от 2 -3 метра (Паталеница притежава точно такава 300-годишна църква), Любен Домозетски отговори, че според него „Свети Димитър“ е била изоставена църква, която преди започването на обновителните дейности е изглеждала просто като някакъв вид нелицеприятни руини, които не са могли да подразнят османските управници. Основната реставрация на храма е започнала след Освобождението, а сегашния вид  е с характерни сводове, кобилични извивки, корнизи на покрива и купол от XIX век. Все пак основите на храма от 1090-1091 година и няколко стенописа, които са най-голямото богатство на църквата днес, са успели да се съхранят и възстановят от реставраторите.

Дафинка Зашева си спомня една от последните големи реставрации на храма, извършена между 1970 и 1972 година.

"Около 4-5 човека работиха по съхраняването на чудесните стенописи. Църквата не изглеждаше като днес, тя беше доста занемарени отвън и с много повредени стенописи във вътрешната част“, разказа родената в селото жена, която животът е отвел в Гара Елин Пелин, но гордостта от съхраненото родно богатство винаги остава в сърцето й.

Дали е имало вкопаване с цел защита на храма или не оставаме тази история да бъде разгадана от историците. Едно е сигурно, храмът „Свети Димитър“ в Паталеница заслужава да бъде отворен целодневно за посетители. В момента е нужно да се обадите предварително, за да ви бъде отворена портата, която е била възстановена с частни дарения през миналия век. Прекалено дълго този храм седи заключен, време е държавата и музеят в Пазарджик да поемат по-сериозна грижа за популяризирането му. Не са много църквите с подобна история у нас.

Продължаваме разказа си за Паталеница и Баткун и техните забележителности.  

Близо до центъра на селото се намира и вкопаната църква “Успение на Пресвета Богородица” от 1708 година, най-старата действаща в Пловдивска епархия. Тя е свидетелство за невъзможността на българите да изповядват свободно и гордо вярата си през Османското иго. Храмът е действащ за големи празници.

Преминаваме към Баткун. Както споменахме по-горе, тук се е намирала Баткунската крепост, най-големият град в областта през Средновековието. В момента почти нищо не е остано от тази крепост, но историята помни какво се е случило с нея.

„През 1372 г. войските на султан Мурад отново нахлули в България. Превзети са Северна Тракия, Загоре и Родопската област. Българското население от Северозападните Родопи оказало най-упорита съпротива. Затова спомагат многото крепости: край Брацигово, Пещера, Радилово, Црънча, Паталеница, Дебращица, Баткун, Варвара, Семчиново, Дорково, Ракитово, Батак. Особено се отличават защитниците на крепостите Баткун, Цепина и Раковица в месността Куртово“, пише в исторически извори. Смята се, че цялото население е било поробено и продадено.

Баткунският манастир „Свети Петър и Павел“ се намира на красив родопски склон на 15-20 минути пеша от селото, той е единственият родопски манастир в Пазарджишка област. Тук гледката към планината и низината е прекрасна. Манастирът датира от XI-XII век, разрушаван е от турците два пъти. В него се е съхранявала “Баткунската хроника”, описваща потурчването на Родопите. В двора на манастира расте и най-старата лоза на Балканите -  500 годишна. Любопитен факт е, че той е бил дом на Апостола на свободата Васил Левски за цели 6 месеца, което е рядкост, смятат историците. В момента вратите на святото място са отворени широко, а в двора му има и зоокът с различни животни.

Прекрасен бял храм от 1892 година е построен в самото землище на Баткун. Той носи името „Успение на Пресвета Богородица“ и е изцяло съграден над земята. Показателно за това как след Освобождението народът вече свободно е могъл да покаже християнската си същност. Празникът на храма е 15 август.

На няколко километра извън Паталеница и Баткун се намира и древнотракийско светилище на Асклепий от I - IV век. В момента стигането до там се осъществява само с добра навигационна система и познания за картите. Светилището е проучвано, но всички ценни артефакти са разпръснати по различни музеи в Пловдив, Пазарджик и София.

Най-новата сграда на българската вяра е параклисът “Свети Георги”, нова постройка от 2003 година, а върху хълма до него всъщност се е намирала средновековната крепост “Калето”.

Убедихте ли се, че Паталеница и Баткун са място с хилядолетна история? Тук все още действат училището и детската градина, 6 май е всенароден празник с чевермета на открито, а лятото вече 20 години се превръща в театрален фестивал на Шекспирови произведения, благодарение на театралната школа „Петровден“.

В селото функционира хотел и няколко къщи за гости.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


30
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари

Спонсорирани публикации