Метеорологичните прогнози отново се промениха и няма да има дъжд. Тогава Стив Ботма примирено решава да изпрати още 200 овце в кланицата. В кошарата, брулена от горещи ветрове, неговите работници вече подбират добитъка, който ще бъде убит, под замъгления от сълзи поглед на фермера.

"Това е катастрофа. За 30 години в занаята никога не ми се е случвало подобно нещо", уверява петдесетгодишният мъж, облечен с бежова риза, панталон в цвят каки и шапка в подходящ цвят - униформата на южноафриканските фермери.

"Такава суша е, това е ужасно", допълва той, обгръщайки с поглед сухата земя. "Обикновено през този период всичко тук е зелено. Но сега дори боровете изсъхват", разказва Ботма.

В провинция Източен Кап, в югоизточната част на Република Южна Африка, хората не могат да си спомнят кога е валяло за последно. Преди поне пет или шест години, пише Франс прес.

Цяла Южна Африка, където температурите се повишават два пъти по-бързо от останалата част на света, преживява най-тежката си суша от 35 години, според данни на ООН.

През 2018 г. вторият южноафрикански град Кейптаун едва се размина с "деня нула", в който чешмите щяха да пресъхнат. Драстичните ограничения на потреблението на вода и дъждът накрая предотвратиха тази катастрофа.

Тази година отново ситуацията е ужасна в пет от деветте провинции на страната, признава президентът Сирил Рамапоса. А последиците са драматични за земеделците, учениците и търговците.

"Започнахме да колим нашето стадо, за да гледаме само овце, които служат за разплод", казва фермерът Ботма. Той вече се е разделил с две трети от 5000-те си овце, дори и с тези на едва 1 година. "Обикновено ги отглеждам, докато навършат 5 или 6 години", допълва земеделецът. "Всеки сега продава животните си и пазарът е пренаситен", казва той.

Пресъхнал язовир

А и тяхната вълна е с много лошо качество, пълна е с прахоляк и не е солидна, обяснява той. Последствията от това са, че цената на вълната на неговите мериноси, вече засегната от шапа в северната част на страната, се е сринала с най-малко 40 процента за година.

По чакълестия път, който води до най-близкия град Аделаида, хълмистият пейзаж е истинска пустош. Огромните пръскачки, инсталирани насред сухите полета, отдавна не работят. В града животните пасат изгорялата трева на голф игрището, а кльощавите крави се мъкнат по улиците.

Според жителите на този град с население от 15 000 души подобно нещо е невиждано. Язовирът, снабдяващ града с вода, е пресъхнал от началото на годината. И когато неправителствената организация, наречена Дарът на дарителите, доставя вода в града, настава истинска суматоха. Стотици хора дотичват с бутилки, ведра, бидони от боя, кофи за боклук и хладилни чанти.

"Пазим водата за пиене и готвене", обяснява Родни Дъглас, докато бута количка, натоварена с бидони. Няма да има достатъчно вода за миене или за пране. "Когато дрехите ми са прекалено мръсни, ги обръщам наопаки", разказва той.

"Къщата ни смърди. Рециклираме водата, използвана за тоалетните", оплаква се майката на няколко деца Асанда Саис, която няма течаща вода от три месеца. "Понякога преподавателите ни карат да оставяме децата у дома", допълва тя.

"Няма достатъчно вода за готвене, няма вода за тоалетните", потвърждава и директорът на местното училище Дъглас Хонан.

Отсъстващи ученици

Тук заради сушата учебната седмица беше намалена с половин ден. Много деца пропускат занятията. "Те трябва да помагат на родителите си да пренасят вода, те не могат да се измият и се оплакват от болки в корема", казва учителката Зинат Гангат, застанала в задушния контейнер, който й служи за класна стая.

Властите уверяват, че осигуряват вода на всеки втори ден за кварталите на града от резервоар, свързан с водопровод, който обаче е прекалено тесен и който стига до река Фиш, на петдесетина километра оттук. Действителността обаче е съвсем друга. Канализационната мрежа е в много лошо състояние, признава Борнбой Ндиеби, заместник-кмет на Аделаида. А водоноските са повредени, допълва Тандекиле Мнимба, който е начело на община Аматол, в която попада и Аделаида.

Опозицията обвинява градската управа, която е в ръцете на Африканския национален конгрес, ръководещ страната, че не е предвидила тази драматична ситуация. "Местните власти се събудиха едва когато нивото на водата в язовира спадна до 4 процента", казва Ерни Ломбард, общински съветник от Демократичния алианс.

Президентът Рамапоса, който през 2018 г. наследи на поста Джейкъб Зума, забъркан в корупционни скандали, също признава: "Лошото управление на водните ресурси и корупцията също допринесоха за настоящата ситуация".

Самоубийства

Ясно е, че ефектът на сушата е бил влошен още повече от некомпетентността на властите.

"Без драстични мерки достъпът до водата ще стане най-голямото икономическо предизвикателство в Южна Африка", предупреди държавният глава.

В Аделаида, където безработицата достига почти 70 процента, цената на сушата, съчетана с тази на върлуващата в страната икономическа криза, е вече огромна. Къщите не се продават вече. В хотела в колониален стил се надяват стаите да не бъдат наети по едно и също време. "В противен случай са ни нужни две седмици, за да изперем чаршафите. Това е истински цирк!", казва собственичката му.

Във фермите авокадовите дръвчета, които дават обикновено по 50 плода, вече раждат само по десет. Малките животновъди пък постоянно броят труповете. Алтън Снер вече е изгубил 9 от 15-те си говеда - своето единствено богатство. "Вече не мога да мигна през нощта", казва той.

"Ако нещата продължат така, ще затворим стопанството", предупреждава Стив Ботма, който има седем работници. "Останали без надежда, задушени финансово, фермерите се самоубиват", допълва той, свеждайки глава.
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase