Как "плаващата бомба" MV Rhosus се озова в Бейрут и 6 г. по-късно го взриви

Руският кораб трябвало да стигне в Мозамбик, но това така и не се случва
6 авг 2020 23:00, Нели Христова
87
Как "плаващата бомба" MV Rhosus се озова в Бейрут и 6 г. по-късно го взриви
Снимка: БГНЕС

През 2013 година корабът MV Rhosus акостира в Бейрут. На борда му има 2750 тона амониев нитрат. В следващите няколко години той, заедно с товара му от селскостопански торове, остава на пристанището без никакви предпазни мерки и въпреки многобройните сигнали, които властите подават. Според документи, получени от CNN, руският кораб MV Rhosus е трябвало да стигне в Мозамбик, но спира в Бейрут заради финансови затруднения на собственика. Той никога повече не напуска пристанището въпреки многократните предупреждения от директора на митническата служба на Ливан Бадри Дахер, че това е "плаваща бомба".

"Заради изключителната опасност, която представлява съхраняването на тези вещества при неподходящи климатични условия, отново отправяме искането към пристанищните власти незабавно да реекспортираме стоките, за да поддържаме безопасността на пристанището и работещите в него", пише в писмо от 2016 г. предшественикът на Дехер Чафик Мерхи.

Засега властите в Ливан не са определили MV Rhosus като източник на взрива, въпреки че съвпаденията са много. По думите на премиера на страната експлозията е причинена от 2750 тона амониев нитрат, съхраняван неправилно на пристанището от 6 години. Главният ръководител на отдела за сигурност в Ливан също заяви, че "силно експлозивен материал" е бил конфискуван години по-рано и съхраняван в склад, който е само на няколко минути пеша от улица, изпълнена с много търговски обекти и нощни клубове.

Плаващата бомба

Според записките на капитана Борис Прокошев през 2013 г. MV Rhosus отплава от Батуми, Грузия и се отправя към Мозамбик. На борда си той превозва 2750 тона амониев нитрат - индустриален химикал, който се използва по цял свят като тор, но и за изработката на експлозиви. Корабът плава под молдовски флаг и спира в Гърция, за да зареди. Тогава собственикът се свързва с екипажа, главно от руснаци и украинци, и им казва, че е пред фалит, за това те трябва да вземат допълнителен товар и чрез него да покрият разходите. Това ги отвежда в Бейрут.

Корабът е собственост на компанията Teto Shipping, а членовете на екипажа потвърждават, че тя се управлява от Игор Гречушкин, хабаровски бизнесмен, пребиваващ в Кипър.

В Бейрут MV Rhosus е задържан от местните власти заради "груби нарушения при експлоатацията на плавателен съд". Той не бил платил нужните пристанищни такси, а екипажът му бил подал множество жалби, гласи информация от Съюза на моряците в Русия представена на CNN. Корабът така и не възобновява пътешествието си към Мозамбик.

Екипажът му също остава блокиран на кораба в продължение на 11 месеца с изключително малко хранителни запаси.

"Пишех на Путин всеки ден. В един момент трябваше да продадем горивото и да използваме парите, за да наемем адвокат, защото никой не ни помагаше. Собственикът на кораба дори не ни осигуряваше храна и вода", разказва капитанът Борис Прокошев в радио интервю за "Ехо Москва".

В крайна сметка моряците зарязват кораба. "Според нашата информация руският екип по-късно се прибира у дома. Моряците не са получили заплатите си. По това време на борда на кораба е имало опасни вещества, които властите в Бейрут не са позволили да се разтоварят или да се натоварят на друг кораб", казват от Съюза.

През 2014 г. Михаил Войтенко, който ръководи онлайн издание, проследяващо морската активност, определя кораба като "плаваща бомба".

CNN мнокогратно се опитва да се свърже с Игор Гречушкин на кипърския му номер. Така и не успяват.

Предупреждения, които никой не чува

Според имейли, разменени между Прокошев и адвокатът от Бейрут Чарбел Дагер, който представлява екипажа в Ливан, амониевият нитрат е бил разтоварен на пристанището в Бейрут през ноември 2014 г. От тогава се съхранява в хангар, въпреки многократните предупреждения от директора на ливанската митница Бадри Дахер за "крайна опасност", която представлявал товарът.

Публичните съдебни документи, получени чрез известния ливански правозащитник Вадих Ал-Асмар, разкриват, че Дахер и неговият предшественик Мерхи са се обърнали към съда в Бейрут няколко пъти от 2014 година насам.

"В нашите жалби 19320/2014 от 5/12/2014 и 5/6/2015 [...] поискахме ваша чест да нареди на отговорните пристанищни власти да реекспортират амониев нитрат, който е свален от кораба на Рос и поставен в Митнически хангар номер 12 в пристанище Бейрут “, пише Дахер през 2017 година.

Той дори предлага товарът да се продаде на военните в Ливан. Но според съдебните документи, дори това не дава резултат. Пред CNN Дахер потвърждава, че е изпращал общо шест писма, но властите не отговарят на нито едно от тях.

"Пристанищната администрация не трябваше да разрешава на кораба да разтоварва химикалите в пристанището", каза той. "Първоначално те са отивали в Мозамбик, а не в Ливан."

В сряда генералният директор на пристанището в Бейрут Хасан Крайтем заяви пред телевизия OTV, че е съхранил материалите в хамбар номер 12 "според съдебните разпореждания".

наехме, че това са опасни материали, но не подозирахме, че са толкова опасни", допълва той и потвърждава, че искането за премахването им е бил поставен дори пред Държавна сигурност, но "въпросът така и не бил решен". По думите му в деня на взрива е била проведена поддръжка на вратата на склада. Тя е поправена до обяд. Какво се случва в часовете след това Крайтем не може да си обясни.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


87
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
11
21
 
7
 
! Отговори
Историк преди 3 години
1995 в Оклахома, бомбата съдържа 1000 кила Амониева селитра, смесена с гориво и т.н. по всички правила как се прави взрив със Амониева селитра и не може една административна страда да срути. Сега, за простолюдието му прокарват историята, че 3000 кила чиста Амониева селитра не във взривно вещество като в Оклахома, помете цял град, и всичко в радиус 12 километра е изравнено със земята - това само дете без образование, може да го вярва!!
10
12
 
10
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Руска селяния
9
16
 
11
 
! Отговори
Кой Будала преди 3 години
вярва, че такъв взрив може да е от Амониева Селитра, която не е е Експлозив, да Амониева Селитра се ползва като съставка на Екплозиви, но трябва да я смесиш със сумати неща и в точните съотношение.Всъщност по Комунистическо и като Деца крадяхме по малко Амовиева Селитра,разтваряхме я във вода,напоявахме вестници и след като исъхнат ги палехме-така си правехме Димки.Та,ако беше Експозив то от моето поколение живи нямаше да има-всеки е правил такава Димка.Това е или Атомна или СвръхЗвуковов Бомба!
8
10
 
11
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Като ти остареят сградите и имаш нужда от свежи пари и дарения за да си построиш на ново Бейрут пращаш едни заварчик на един кораб натоварен със амониева селитра да запуши дупките и си решаваш проблема. Сега света да киха кинти към Бейрут. Меркел вече каза, че мислите и са със Бейрут. ЕС ще е най-големият спонсор, нали са все загрижени.
7
4
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
4Ми опитай с лента.ру......успех, ама надали.
6
7
 
12
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Ех пак тез руснаци.. А за юдейските корени на шефчето няма ли да напишете нещо ?
5
20
 
19
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Пак ли. Русия изплува ли някъде е само за мизерия.
4
7
 
31
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
CNN са разследваща медия, толкова колкото тиквътъ е магистър на икономическите науки.
3
14
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Екипажа може да е руски, кораба да е със молдовски флаг, а собственика да е някой ог Джакарта ако щете, Тоя кораб не е задържан случайно, той е пратен там за да го задържат, какво майната си ще търси руски кораб във Ливан Ливанците са пиратствали и са им пратили кораб-бомба отнякъде.
2
22
 
20
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Това е положението - Русия е Злооо!
1
14
 
19
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
И к'во стана, руснаците тръгнаха да обвиняват, че корабът бил български, а той си бил руски.

Спонсорирани публикации